16275 | 19 септ. 2022 | 10:38

Влошената фискална дисциплина е една от причините страната ни да емитира дълг по толкова висока лихва, коментира експертът

Разговаряме с икономиста Стоян Панчев за състоянието на българската икономика, и предстоящите предизвикателства пред нея.

„Ще става по-трудно и по-трудно на българските политици да финансират харчения чрез дълг които не можем да покрием с приходите в хазната. От една страна имаме влошаване на фискалната дисциплина със сигурност от гледна точка на политическата среда, но все още имаме валутния борд, който поставя ограничения на политиците“, коментира Панчев през Епицентър.бг

Ето акценти от интервюто:

- Състоянието на бюджета става ясно в края на годината. Тогава може да кажем дали сме на излишък, дали сме на дефицит.

- Когато бюджетът реализира големи дефицити, както беше в последните години, това стимулира инфлацията.

- При огромен дефицит всякакво увеличение на разходите е неразумно.

Ето и самото интервю:


- Господин Панчев, България е сред страните в ЕС с най-нисък външен дълг, но няма ли опасност да изпуснем тази тенденция?

- В някаква степен тя вече се изпуска от контрол. Ако погледнем последния доклад на Министерство на финансите за очаквания дефицит през следващата година можем да видим че нашите финансови власти говорят за дефицит над 10 процента, което е изключително високо. Хубавото в такава ситуация е, че все още България има валутен борд.  Механизмите на този валутен борд ще овладеят процеса на излизане на дълга извън контрол като поставят дълга, който търси българската държава на международните пазари, в реални пазарни условия. Тоест както се видя на последната емисия дълг колкото нашето правителство задлъжнява, колкото дълг търси на международните пазари, толкова по-висока ще е доходността на този дълг.

Ще става по-трудно и по-трудно на българските политици да финансират харчения чрез дълг, които не можем да покрием с приходите в хазната. От една страна, имаме влошаване на фискалната дисциплина със сигурност от гледна точка на политическата среда, но все още имаме валутния борд, който поставя ограничения на политиците и ще спира това излизане на дълга извън контрол.

- Предходното правителство заяви, че оставя излишък в бюджета, а сега се оказва, че има недостиг на средства. Как така стана това за толкова кратко време?

- Първо, да кажем, че има повишаване на доходността при двата типа облигации които бяха представени от страна на българската държава- по 7-годишните и дванайсет годишните над 4 процента. Това е точно този механизъм, който поставя дълга в пазарна среда. И в крайна сметка ще дисциплинира политиците. От друга страна, по план, по начина, по който е разписан държавният бюджет, тази година трябва да имаме дефицит със сигурност. Когато през годината в различни месеци имаме различни приходи и разходи на бюджета когато временно може да се окаже, че бюджетът временно е на излишък. Това не значи, че в края на годината бюджетът ще бъде на излишък. Това се използва от политиците на спекулации.

- Искате да кажете че предходното правителство в известен смисъл е спекулирало с тези данни?

- За мен политиците непрекъснато спекулират за състоянието на бюджета. Състоянието на бюджета става ясно в края на годината. Тогава може да кажем дали сме на излишък, дали сме на дефицит. Но по план ние ще сме на дефицит. Дълбоко се съмнявам,че някое правителство ще реши да не спази закона за бюджета. Очакването е, както е разписано в закона за бюджета, да сме на дефицит.

- Служебният финансов министър Росица Велкова обяви, че догодина ще има дефицит от 11 милиарда лева. При това положение ще има ли пари за заплати и пенсии, за увеличение на минималната заплата?

- При такова прогноза всякакво увеличение на разходите е неразумно. Даже напротив, ако говорим за нормална фискална политика, която се стреми да има балансиран бюджет или малки дефицити в рамките на Маастрихтските критерии до 3 процента. Със сигурност трябва да се намаляват разходи , не само да не се увеличават. Според мен констатацията на  Министерството  на финансите изглежда реалистична, защото от една страна последните години има голямо разрастване на разходите, от друга - заради настъпващата рецесия в САЩ и Западна Европа има голяма вероятност за по-малка събираемост на приходите в бюджета, включително в България. Тоест, ако имаме разумни политици, което не е много сигурно по време на избори, те би трябвало да търсят начини да съкращават разходи, не да ги разширяват. Но във времена на избори намаляването на разходи е изключително трудно.

. От думите Ви става ясно, че политическите решения занапред ще са изключително важни, но виждате ли грешки, които направи предишното правителство по отношение на публичните финанси? Защо инфлацията у нас е много висока отколкото в останалите страни от ЕС?

- Тя не е по-висока от тази в ЕС. Ако погледнем страни, подобни на България от Централна и Източна Европа, те имат сходна инфлация с българската, даже тези, които са били във валутен борд и са влезли в еврозоната са с най-високата инфлация. Примерно, ако погледнете Естония и Литва, инфлацията е над 25 процента. По-висока от българската. Ниската инфлация е в големите развити икономики, останалите страни от Централна и Източна Европа са с подобни на нашите резултати. Предишното правителство продължи една политика, започнала последните две три години на разпускане на фискалната дисциплина. Самият Асен Василев каза: Балансираният бюджет е фетиш - това е едно обръщане на 180 градуса спрямо политиката, която беше следвана в последните 25 години. Това е един на най-големите проблеми на политиката на "Промяната" , разпускане на бюджетната дисциплина. Що се отнася до инфлацията, когато бюджетът реализира големи дефицити, както беше в последните години, това стимулира инфлацията.  Тоест, ако се опитваха последните правителства по някакъв начин да овладеят ръста на цените, трябваше да балансират и бюджета - да намалят разходите в бюджета, а те правеха точно обратното.

- Дали политиката на предходното правителство на по-разхлабена бюджетна дисциплина е причина страната да емитира дълг от 2,22 милиарда евро при толкова висока лихва?

- Едната причина е със сигурност влошаването на фискалната дисциплина, другата е общата стопанска конюнктура в еврозоната. Това е също и част от защитния механизъм на борда срещу прахосващите политици.

- Тъй като инфлацията сега е най-големият проблем на хората, близо или далеч сме от ситуацията, която беше 1997 година, когато имаше хиперинфлация?

- Докато има валутен борд, не може да бъде повторена ситуацията от 1987 година. Валутният борд е това, което реши проблема с хиперинфлацията. Не мисля, че изобщо някъде в Европа ще се стигне до хиперинфлация. Но със сигурност политиката, която провежда Европейската централна банка много прилича на тази, която привеждаше българското правителство при Жан Виденов. Тоест изключително разпуснати разходи, печатане на пари за тези разходи.
Същата рецепта, но все още не толкова кардинална.

Не сме стигнали до такъв скок на паричното предлагане, за да се реализира хиперинфлация в Европа. Високият тем на инфлация ще се задържи  доста по-дълго отколкото повечето хора смятат. Поне в следващите пет години ще имаме висок темп на инфлация и в същото време няма да има никакво връщане назад към по-ниски цени, поне за повечето стоки и услуги. Вторият проблем е, че за да се контролира инфлацията, трябва да се минава през някаква форма на икономическа болка. С други думи, за да се спре ръста на цените, трябва да има рецесия. Точно това се случва в момента.

Големите централни банки вдигат лихвите, за да се намали потреблението, което да спре ръста на цените. Намаляването на потреблението е това, което всички познаваме като икономическа криза. По-дълго ще има по-висока инфлация от очакванията на хората. За да не излезе тя извън контрол , ще трябва да има поне малка рецесия, икономическа криза, за да се постигне този ефект.

- Какви заеми предстои да плащаме и ще бъдат ли предизвикателство за бюджета?

- Имаме заложен лимит за поемане на дълг тази година, който 10.3 милиарда лева. Вече се митира около 2 милиарда евро. Най вероятно ще трябва да има още една емисия до края на 2022 година. Оттам нататък зависи какъв дефицит ще бъде заложен 2023 година. Зависи дали ще настъпи тази рецесия, за която говорих, защото аз настъпи най-вероятно приходите ще бъдат по-ниски.

Трябва да се види какво точно планува следващото правителство или парламентът, който ще приеме следващия бюджет, защото е напълно възможно служебното правителство да представи проект на бюджет за 2023 година. Възможно е да не може да се сформира правителство в Народното събрание но да се направи опит някакъв бюджет да бъде приет следващата година. Важно е какво ще има в този бюджет като мине през Народното събрание. Очаквам политиците да разширят още повече разходите. Това може да означава точно както се говори в Министерство на финансите много голям дефицит, съответно реализиране на доста емисии облигации и взимане на нови заеми.

Визитка:

Стоян Панчев е макроикономист и полиси анализатор, занимаващ се със стопанска политика от 2011 г. Той е основател и председател на Българско либертарианско общество, съосновател и изпълнителен директор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Стоян е работил в Института за пазарна икономика (ИПИ) в София, Institute of Economic Affairs в Лондон и The Atlas Network във Вашингтон (където е първият избран за програмата Smith Fellowship). Носител на Bastiat Scholarship за участие в програмите на Cato Institute във Вашингтон през 2015 г. Oт 2014 до 2018 г. е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски“, където е асистент на доц. Красен Станчев и води ,"Упражнения по макроикономика" и "Теория на обществения избор".