4088 | 13 юли 2026 | 11:27

Никола Филипов и Михаил Кръстев коментират, че неблагоприятното финансово състояние в страната е в резултат на тежки проблеми в публичните финанси, нерешени с години

Точно година след окончателното решение България да стане част от еврозоната и малко повече от седем месеца след въвеждането на еврото, страната вече е в процедура за свръхдефицит. Според икономистите Никола Филипов и Михаил Кръстев причините за това не са свързани с приемането на единната европейска валута, а с натрупаните през последните години структурни проблеми в публичните финанси.

В интервю за Би Ти Ви Михаил Кръстев посочи, че финансовата дисциплина в България започва да се разколебава още през 2020 г. Оттогава насам дефицитите се задълбочават, без да бъдат предприети достатъчно структурни реформи. Според него бюджетите, изготвяни преди въвеждането на еврото, са довели страната до процедурата за свръхдефицит, а не самото членство в еврозоната.

Икономистите са категорични, че настоящото правителство не може да бъде обвинявано за натрупания дефицит, тъй като управлява едва от два месеца. Те определят ситуацията като тежко наследство, натрупвано в продължение на няколко години. По думите им държавата системно финансира големи дефицити чрез нов държавен дълг, което допълнително влошава финансовото състояние.

Според Никола Филипов еврозоната не е основният фактор за повишаването на инфлацията. Той подчерта, че еврото има ограничено влияние върху ценовите процеси, докато основните причини се крият в разходната политика и липсата на фискална дисциплина.

Двамата икономисти припомниха, че правилото за максимален бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт е било валидно за България още преди присъединяването към еврозоната. Освен европейските критерии, същото ограничение е записано и в Закона за публичните финанси. Проблемът, според тях, е, че липсват реални санкции при неспазването му, което позволява на политиците да надхвърлят заложените ограничения.

По отношение на бюджета за 2026 г. експертите го определят като преходен и насочен към установяване на реалното състояние на държавните финанси. Според тях много по-важен ще бъде бюджетът за 2027 г., когато управляващите ще имат възможност да реализират собствената си визия за финансова политика и необходимите структурни реформи.

Икономистите обърнаха внимание и на факта, че България е допуснала да се превърне дефицитното финансиране в нормална практика. По думите им държавата се намира в период на икономически растеж, когато би следвало да натрупва бюджетни излишъци, а не дефицити. Именно натрупаните резерви биха могли да бъдат използвани при бъдещи икономически кризи.

Данните на Министерството на финансите към края на юни показват дефицит от около 2,4 млрд. евро, или приблизително 2% от БВП. Според Михаил Кръстев това е особено тревожно, тъй като първата половина на годината традиционно е периодът с най-високи бюджетни приходи, докато значителна част от разходите се извършват през втората половина на годината.

По тази причина двамата икономисти не очакват България да приключи годината с дефицит под 5% от БВП, въпреки заложените в бюджета прогнози. Според тях това означава, че страната няма да изпълни препоръките на Европейската комисия.

Брюксел изисква до 15 октомври българското правителство да представи конкретни мерки за ограничаване на дефицита. Освен това новите европейски фискални правила поставят ограничение нетните публични разходи да нарастват с не повече от 4,2% годишно. Според икономистите обаче изпълнението на тези изисквания ще бъде трудно без сериозни структурни промени.

Експертите отбелязват, че непосредствените финансови санкции по процедурата за свръхдефицит не са най-големият риск. Възможната глоба, която може да достигне 0,05% от БВП, се налага едва след продължително неизпълнение на препоръките.

По-сериозният проблем, според тях, е отражението върху доверието на финансовите пазари. Макар членството в еврозоната да подобрява кредитния имидж на България и да създава предпоставки за по-ниски лихви при емитиране на държавен дълг, процедурата за свръхдефицит отслабва този положителен ефект. Така страната рискува да плаща по-висока цена при финансирането на бъдещите си разходи, което би се отразило както на държавния бюджет, така и на икономиката като цяло.