13056 | 4 септ. 2024 | 16:29

В този „забранителен“ период от вече над 7 години съм давал обяснения при всеки опит да вляза в Турция. Пред няколко екипа, веднъж бяха двама от МИТ (турското разузнаване) и те най-много се интересувата от политическите дописки и анализи.

Илхан Андай

24rodopi.com

„Ти браниш Доган, който е създаден от КГБ* и работи срещу етническите турци в България!“

Когато това ти каже човек от службите на Турция, ти проблясва, че темата „КГБ и Доган“ беше водеща във вестниците в Анкара, когато за първи и последен път лидерът на ДПС влезе в резиденция „Чанкая“ (аз бях единственият български журналист в малката зала, където разговаряха турският президент Сюлейман Демирел, вече покойник, и Ахмед Доган с придружаващите го лица преди години, и единствените снимки, публикувани тогава във всекидневника „24 часа“, са направени от мен), после си казваш трезво, че бая години няма да ходиш на почивка в Турция.

Миналото лято, когато със съпругата ми трябваше да пътуваме за Кападокия, се оказа, че все още съм в „черния списък“.

Да отворя една скоба – иде реч за една листа от около 160 души, която се появи след доноси на групата на Лютви Местан и Бахри Юмер по истеричното време на ДОСТ. Партията не влезе в парламента, турският депутат Азиз Бабушчу дойде да „стопява ледовете“ между ДПС и управляващата на юг АКР, и така, както доста хора пакетно бяха вкарани в списъка, така „стадно“ бяха и извадени. Оказва се, че аз и Доган сме останали в регистъра с "черните бройки". Аз все още не мога да си обясня защо съм там, а и доста значими люде в Анкара също се чудят.

За Доган знам, че ще е в този списък до гроб.

В този „забранителен“ период от вече над 7 години съм давал обяснения при всеки опит да вляза в Турция. Пред няколко екипа, веднъж бяха двама от МИТ (турското разузнаване) и те най-много се интересувата от политическите дописки и анализи.

Освен тези недотам „срещи“, след които са ми давали формуляри за отказ да стъпя в Турция, разбира се, по темата съм имал и неформални, истински разговори, за което съм благодарен на съдбата.

Всичко това разказвам във връзка със случилото се на 1 септември – неделя, в района на НДК в столицата.

Изпратена от фракцията „Аталай-Чакъров“ група прояви вербална агресия спрямо мен и съпругата ми.

Тичат, заобикалят те, нарушават ти личното пространство, вадят телефоните и един през друг провокират с „предател на етноса“, „предател на държавата“, „колко пари имаше в плика“, „колко ти плащат“, „страхуваш ли се, „защо трепериш, страх ли те е“.

Нормалната реакция е да си продължиш от точка А до точка Б, без да обръщаш внимание, че всички кучета лаят край теб. Може едно „къш-къш“ и толкоз.

Да, умно куче ще те разбере, но 5-6 чифта странно гледащи очи, няма как.

Тарторът, на около 35 години. Достатъчно на възраст мъж, но никога няма да се сети да попита Рамадан Аталай и Джевдет Чакъров, аджеба, защо техните синове са баровци, а почти наборът им със странно искрящите очички е само на длъжност „Вземи си дозата и отивай да провокираш“.

Искаха да им посегна, за да стане скандал.

Агресията продължи около 7 минути. После се появи орязано видео, разпространявано като огромна сензация във фейсбук.

Вероятно вече са изтрили записите във всички телефони, затова ще припомня тази част от „разговора“, която беше хем отговор за „танковете“, хем защо Доган е сочен от Анкара за враг на турците в България:

Акцентът в "агресивния диалог", който явно не е допаднал на групата, е следният: Ахмед Доган и аз сме в черен списък на Турция. При разпитите ми от службите, в това число и от екип на МИТ (турското разузнаване), ми бе обяснено, че на Доган му е забранено да влиза в Турция, защото е предател на турците в България и създаден от КГБ, а аз съм го защитавал и затова съм санкциониран.

Освен новината за Доган, на екипа на Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай им разказах малко и за времето на танковете и мракобесническото поведение на турци-агенти на комунистическата тайна полиция. „Моят баща беше репресиран по време на „Възродителния процес“ заради такива доносници и агенти на Държавна сигурност като Ахмед Доган“, това им казах.

Нека гледат видеото, щом техните записи по ибрикчийско-барековско-помиярски са изчезнали. Полезно е да се знаят истини.

Колкото до по-интересната част в началото на дописката, присъствието ми в този списък беше полезно, надявам се да бъде още, защото има две особено важни страници от досието на Ахмед Доган, които се съхраняват само в Анкара. Всъщност, има ги и в Русия.

България и етническите турци трябва да научат съдържанието на тези две страници. Етносът има нужда от това.

Една от тези страници със зловещи тайни е виждал може би само Касим Дал – заедно лежали в затвора с Доган, после дълги години „дясна ръка“ на председателя. След като се върна в родината, запознавайки се с тези тайни, Дал изрече много тежки думи за приятеля си Ахмед.

„Доган е най-успешният проект на „Държавна сигурност“ и всичко, което видях в досието му, ме потресе и дори си загубих говора за 5 месеца. В такава мръсотия, аз не искам да участвам. Аз, ако съм на негово място, не лидер на партията, а трябва да се скрия вдън земя. Доган е бил най-злият, той е бил проектът на ДС“, споделя Касим Дал.

Другото, което научих дотук в този забранителен период е, че скоро Турция ще довърши изречението на бившия председател на Меджлиса и вицепремиер Бюлент Арънч.

Пред 2 500 изселници в Бурса той каза: „Ние харесваме ДПС, но ДПС без Доган. Някой път ще ви кажа защо...“.

Има още много, но е грехота да се изхаби в една дописка, чиято основна идея "налеят" в главите на провокаторите малко знания за партията.

Бе, вярно, че има още много по темата "Кой създаде Доган и защо", че не бива да се хаби сега, но... пък е полезно оня с аленеещите очи със стестени зеници и подчинените му в групата за провокации да знаят още и още за ДПС.

Сега само анонс, но скоро ще ви разкажа как на човек от МИТ му редях емоционално как министър от ДПС изнудва собственик на голяма строителна компания с 30 процента комисионна!? На опулените очи като реакция за алчността на министъра, същият отговоря: „Какво да правя, Доган толкова иска!“.

И докато обяснявах, че процентите са 7, а оттам нагоре ненаситният ги взема за себе си… служителят рязко ме прекъсна: Знаем, всичко знаем!

И когато преди месец и нещо един от баш изпълнителите на Доган наскоро отиде в Турция и обеща голяма новина от Анкара, същият се прибра през "Капъ куле" със... „среден пръст“.

Има и друго, което си струва да се припомни.

В деня след като Демирел прие Доган, в турските вестници се появиха заглавия от рода на „Тъмни субекти на гости“. В материалите се даваше фактология – как едни 200 000 долара от КГБ били дадени на Ахмед Доган и Юнал Лютви и т.н. Един от всекидневниците бе особено брутален: „Агенти на КГБ са дошли да просят милиони за приватизацията в България!“

* Комитетът за държавна сигурност (на руски: Комите́т госуда́рственной безопа́сности, КГБ) е името на основната служба за сигурност, разузнавателна служба и служба на тайната полиция в Съветския съюз от 13 март 1954 година до 6 ноември 1991 година.

По време на Студената война, КГБ цели да контролира, заплашва, и дори да ликвидира политически дисиденти, обвинени в „идеологически преврат“. Комитетът постига изключителни успехи в разузнаването по това време.

На снимките: Две от страниците на догановото досие, което е разсекретено и публикувано в desebg.com и един от формулярите, издаден от турските власти след като съм бил разпитан от 3 екипа на службите

Припомняме: Човекът, който за първи път публично разкри агентурната принадлежност на Доган беше зам.-директорът на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. През 1991 г. той заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Не последва опровержение от страна на Доган.

Тома Биков, който първи публикува досието на Доган, пише, че с постъпването си в ДС в негово „главно оръжие ще се превръщат доносите, а вражеските елементи, които винаги ще бъдат негови приятели от турски произход, ще изтърпят наказанието си за това, че са споделили мислите си с него“.

Първоначално под псевдонима агент „Ангелов“ Доган донася сведения за Военното контраразузнаване (ВКР) именно за войниците от турски произход в поделението си, а по-късно прави това и за войници от български произход. Заради сведенията му много хора са поставяни под наблюдение, някои - водени на разпити, а други - „профилактирани“. Последната дума е термин на ДС и означава сплашване на човек, който може да извърши нещо, злепоставящо народната власт.

С тези първи стъпки Доган се утвърждава като много качествен и доверен агент на службите.
След като напуска казармата, в началото на 1976 г. Доган започва да работи за Първо главно управление на ДС във Варна. Така се нарича тогава разузнаването на комунистическата държава.

Задачите му отново са по линия на турската общност, а първите му „жертви“ са съселяните му и някои близки приятели от село Дръндар, и дори съквартирантът му, който също се оказва агент на ДС. Тогава той получава и нов псевдоним - „Сергей“.

Година по-късно, благодарение на ДС, Доган, който първоначално е отхвърлен като кандидат в Софийския университет (СУ), става студент по „Българска филология“ във Висшия педагогически институт в Шумен. После - отново с помощта на ДС - се прехвърля в Софийския университет, в специалността „Философия“ в края на 1978 г.

Когато се мести в София той получава третия си и последен псевдоним – „Сава“.

В този период той се издига. Завършва философия, а по-късно получава и докторска степен – все с помощта на ДС, става ясно от документи, разсекретени от Комисията по досиетата. Пише анализи за службите със заглавия „Ислямът и революцията“ и „Нравственият облик на комуниста разузнавач“.

Дълго време службите обмислят дали да не го реализират като духовен водач и главен мюфтия, но в крайна сметка това не се случва. По-късно кроят планове да го изпратят като шпионин в чужбина, но и тези планове се провалят.

В София той продължава да донася за български турци, но също и за хазяйката си от арменски произход, любовниците си и други. Развитието му в редиците на ДС обаче затихва.

Така през декември 1984 г. го застига престъплението, наречено "Възродителен процес".

Доган се разочарова от ДС и създава нелегална организация, която се противопоставя на Възродителния процес – „Турско националноосвободително движение на България“.

В нея влизат хора като Неджметин Хак, Касим Дал, Рушен Риза и други, част от които впоследствие стават и членове на ДПС.

Към тази група, по думи на Хак, впоследствие е привлечен и Ахмед Доган, който се превръща в идеолог и лидер на организацията. Тя разпространява агитационни материали, които призовават към протести, бойкот и саботажи, включително и на предстоящите местни избори. Тогава не става дума за избори като днешните, защото партията е само една и за нея се гласува под строй.

Службите разбиват организацията и арестуват хората, свързани с нея.

През юни 1986 г. Доган е арестуван. Още в първия си разпит той се признава за виновен, описва подробно събитията около формирнето на нелегалната организация и имената на основните фигури, замесени в нея.

Доган е амнистиран и пуснат на свобода през декември 1989 г.

Това става половин година след депортирането на българските турци, месец и половина след падането на Тодор Живков и броени дни преди да бъде създадено ДПС.