6725 | 28 ян. 2023 | 10:30

Не може да изградиш лидерство, ако не се погледнеш в огледалото. Това огледало до някаква степен трябва да бъде насочено и към миналото, казва съпредседателят на АЛДЕ

Евродепутатът от ДПС ИЛХАН КЮЧЮК, съпредседател на АЛДЕ, бе отличен с приза "Прогресивен лидер на годината" на Дарик радио.

Водещият на предаването "Стълбището" Константин Вълков му връчи почетната грамота в ефир в края на разговора им, който ви предлагаме.

Наградата се връчва на личност, за която екипът на медията смята, че е лидер на мнение в българското общество

"По големите въпроси България няма гледна точка, а това е много страшно за европейската ни интеграция. Другият голям проблем, който стои пред страната, е продължаващото стигматизиране. Ние сме на последното 27-о място по отношение към Европейския съюз, а това няма как да не стигматизира българското общество", заяви Илхан Кючюк.

„За мен няма по-добър модел на управление от парламентарната демокрация за България. Всеки опит да се мисли, че може да се отиде по-далеч към полупрезидентска или президентска република, както във Франция или в САЩ, ми се струва неадекватно към българските условия,” посочи Кючюк.

„Какво видяхме през 2022-а? Война в световен план и война между институциите в България. Когато водиш вътрешна война, никой не печели. Затова големият въпрос, който трябва да си зададат политиците, е какво постигаме с това", заяви съпредседателят на АЛДЕ.

Според евродепутата промяната  е иманентно присъща на всеки човек, който се занимава с политика. „Защо се занимаваш с обществена дейност, ако не искаш да промениш системата, обкръжението, средата, правилата,  да ги направиш по начин, по който трябва да отговорят на съвременните очаквания на 21 век, новата среда, която живеем.“

Константин ВЪЛКОВ: Новият проект се казва „30 прогресивни лидери на мнение в България“, реализираме го заедно с ПанЕвропа България. Проект „30 прогресивни лидери на мнение в България“ представлява разговори на живо с 30 души. Това е откровен дискусионен форум за състоянието на демокрацията и идеите за развитие на страната ни през погледа на мислещи лидери от различни сфери на обществото – политици, общественици, предприемачи, анализатори, представители на културните среди. Всеки разговор се случва пред селектирана публика, гости на „Дарик радио“ и се излъчва в ефира на Дарик. Ще се опитаме да усетим пулса на българските и на европейските политически и обществени идеи и ще бъдат разисквани теми от критическа важност като предизвикателствата пред демокрацията, бързата глобализация, иновациите, политическата реалност и технологичните промени. Важна особеност, която превръща този проект в новаторски за нас е , че участниците в тези 30 интервюта, тези 30 лидера на мнение не са избрани от Дарик Радио. Всеки гост избира следващия. Единственият, който ние избрахме, екипът на Дарик за старт е първият ни гост, 37-годишният политик, Илхан Кючюк, български политик, който е съпрезидент на партия Алианс на либералите и демократите за Европа, член на ЕП за втори мандат от групата на „Обнови Евопа“. Здравейте!

ИЛХАН КЮЧЮК: Здравейте! Благодаря за доверието.

- Радвам се, че сте тук. Вашият ангажимент в края на интервюто ще бъде да посочите с кого да продължим. Кой да е следващият лидер на мнение. Днес много се говори за компромиси, г-н Кючюк, за правителство на националното спасение, как всички да си стиснат ръцете. Кога в политическия живот не бива да се прави компромис?

- На мен ми се струва, че по един основен принцип трябва да се разберем. В английския има един много хубав израз:”We agree to disagree.”(Ние се разбираме, че по определени теми не можем да постигнем съгласие.) Това далеч не означава, че не трябва да търсим решението по важните проблеми. Безспорно днес демокрацията е в съществена криза, не само в български вариант, а в европейски и световен. 14% от световното население днес не живее в състояние демокрация, което е отвратително като тенденция за 21 век. Второто огромно предизвикателство пред демокрацията е това, че погледнато отвън тя създава правила, които се спазват – с демократичен резултат, но какво прави процедурната демокрация, представителната демокрация, когато тези правила не могат да бъдат легитимирани. Избирателят легитимира със своя избор, но политиците отказват тази легитимация. Такъв е случаят с България. Видяхме го и в САЩ, колко трудно успяха републиканците да постигнат компромис за техния кандидат за председател на Конгреса. Видяхме и други примери като този в Бразилия – как един кандидат, който печели, другият, който губи не могат да застанат пак на това демократично, легитимно поле и единият да признае своята загуба, а другият да продължи по пътя, защото е избран. Това са предизвикателства, които стоят пред дневния ред на демокрацията. Не са само български феномени, но и както се вижда вече с петия избор, към който отиваме, ние не правим изключение.

- ДПС какъв компромис направи последната година? Миналата седмица в интервю за това предаване с президента Радев, сякаш останах с впечатлението, че третата политическа сила по численост в 48 парламент не влиза в сметките за даване на третия мандат. Защо това е така според Вас?

- ДПС направи много за българския преход. Много пъти се говори, че България е част от НАТО и ЕС. Да , това е така, ние сме част от тези две организации, но политическият елит плати огромна цена. Като за начало, българските турци и мюсюлмани платиха огромна цена още от 1985г. до 1989г., давайки жертви за това България да бъде демократична страна, да върви по посока на Запада. Но този стратегически избор днес трябва да бъде затвърждаван, трябва да бъде развиван и ДПС с всяко едно свое действие в Парламента показва, че иска да бъде стабилизиращият фактор в българската политика. Да бъде онази политическа сила, около която или заедно, с която да бъдат изграждани национални цели.

- Вие сте единствената политическа сила, която е реализирала трети мандат. Мислите ли, че този път нещата щяха да са различни, ако бяхте получили мандат?

- Със сигурност щяхме да направим опит и то много смислен опит да съберем политическите партии с техните програми, да предложим поле на консенсуса, за да може България да излезе от тази криза. В крайна сметка какво видяхме през 2022г. – война в световен план и война между институциите. Всеки с всеки воюваше. Когато водиш вътрешна война, никой не печели от тази ситуация. Не можеш да спечелиш вътрешна война. Големият въпрос, който трябва да си зададат политиците е: Какво постигаме с това? Отдалечаваме се от Еврозоната, от Шенген, от Плана за възстановяване и устойчивост или искаме да бъдем по-интегрална част от ЕС. За мен големият отсъстващ днес в световните форуми е именно България. Току що приключи Давос и се видя, че България не е представена там. По големите въпроси България няма гледна точка, а това е много страшно за европейската ни интеграция. Ние възприемаме ЕС като нещо много външно, продължаваме да говорим за оценка на европейските лидери. Очакваме Урсула фон дер Лайен, Мецола, Шарл Мишел или който и да е голям европейски лидер да ни даде оценка. България е част от дневния ред на ЕС, ние изграждаме модели на поведение, модели на подражание и трябва да сме активна част от решенията на самия ЕС. Другият голям проблем, който стои пред страната е продължаващото стигматизиране, което е наш национален проблем. Ако погледнете оценката на въздействието на държавите от ЕС и там критериите са БВП, големината на страната и т.н. но има една държава, която категорично винаги е на последното място и това е България. Ние сме на 27-мо място по отношение към ЕС, това няма как да не стигматизира българското общество. И в този смисъл ДПС, партията, която години наред защитава тези ценности и работи за тях, не може да не бъде последователен привърженик на това.

- През последната година и половина, сме свидетели на така нареченото извънпарламентарно управление, чрез служебни правителства. Как да измерим реалната власт, която има президента в България?

- Ситуацията, в която се намираме, до голяма степен е и продукт на незъзможността на политическите сили. Разбира се, президентът има своята роля, основно на медиатор, но той не използва нещо, което е извън конституционните му правомощия. За мен няма по-добър модел на управление от парламентарната демокрация и за България, и за нашите географски ширини. Всеки един опит да се мисли, че може да се отиде една идея по-нататък, към полупрезидентска република, каквато е във Франция или президентска, каквато е в САЩ, ми се струва неадеквантно към български условия. Да, разбира се, отделни моменти, механизми на работа на българската демокрация, но и в нейното функциониране могат да бъдат пренастроени като един часовник, но това не означава, че трябва да се търсят кардинални решения.

- Кардинални решения казвате. Притеснително ли е, че има два конституционни субекта – главният прокурор и служебното правителство, които на практика са безотговорни. Не може да им се търси отговорност и следва ли да се промени това?

- ДПС предложи много кардинален проект за промяна на българската конституция, в това число и за отговорността на главния прокурор, за неговата отчетност, конкретни действия. За съжаление, средата е толкова замърсена в България ,че това не се чу. Не се обсъди задълбочено, а това са идеи, които бяха подкрепени от нашите международни партньори. Бяха подкрепени от Брюксел, от Европейската комисия и те имат точно такава цел. Вижда се, че през годините на прехода голямото политическо боричкане е за ролята на главния прокурор. Ако сменим този главен прокурор с друг, какъв ще бъде резултатът? Същият! Ако той продължава да има същата функционалност в българската конституция. Така че, има решения. Въпросът е тези решения да не бъдат от типа „стани, да седна“ или да сменим един, за да дойде друг, а те да бъдат устойчиви във времето, за да може България да отговори и на това очакване на международните партньори. Що се отнася до служебния кабинет, това е институт, който може да бъде оставен. Тогава, когато са го подготвяли учредителите на Великото народно събрание, авторите, бащите на конституцията вероятно са го мислели като преходен елемент. Днес той се утвърждава като едва ли не един постоянно работещ институт в българския политически живот.

- В коя сфера според Вас не се усеща липсата на редовно правителство през последната година и половина и тя се развива положително и напред, въпреки това?

- Бих казал IT сектора, който има нужда от регулация и се вижда, че европейските компании вече работят много активно с институциите в Брюксел за поставяне на регулация. Това е една сфера, в която в България има своята добавена стойност. В крайна сметка ние трябва да насочим усилие там, не да се бутаме в голямото блато на европейската конкуренция, защото тя ще бъде конкуренция. Виждате днес едно иновативно решение се предлага от САЩ и веднага Китай отговарят по още по-радикален начин и обратното. Това голямо противопоставяне на технологиите ще продължава, но ако България намери своя сегмент в рамките на Европейския съюз, който ни прави уникален и с това имаме голямата добавена стойност, не просто в икономически план, а и в политически, в имиджов, само бихме спечелили от това.

- Президентът Радев вдигна юмрук срещу прокуратурата, която обвини в селективно правосъдие, а днес го обвиняват, че е свалил този юмрук. Кой сега трябва пак да вдигне юмрук, когато пак няма правителство, тъй като страната очевидно е в патова ситуация, в патово положение?

- Аз не вярвам в юмрука. Вярвам в подаването на ръка, в търсенето на диалог, защото в страната има тежки проблеми. Какъв е опитът от тези четири избора, какъв е историческият опит? Според мен историческият опит е, че не с и научихме урока, нито първият път, нито вторият път, нито третият път. Поставяйки изкуствени разделителни линии между стари и нови партии. Прощавайте, аз работя с политически партии в Европа, които са на 175 години, и никой не казва за тях, че са статукво. И има нови партии, които са носители на нов тип енергия. Това каква партия е една или друга, зависи от идеите, какво представлява как достига до избирателя. Дали изгражда модерност в политическите похвати, дали търси нов тип политическо позициониране. А и другото ми се струва леко нахално, един политик да нарича друг – корумпиран или една партия да нарича корумпирана. Корупцията е индивидуално явление по българския наказателен кодекс и по всички наказателни кодекси в света между другото. По презумпция ние политиците сме презирани в това, че бъркаме някъде със своите собствени ръце, че се навъртаме около обществени средства, които са публични. По презумпция ние сме в полето на корупцията това е общественият индекс, това е перцепцията. И е леко нахално един политик да определя друг. Да, разследващите журналисти, разследващите органи, компетентните власти трябва да могат да го кажат това и да има правила, по които всеки да се съобразява.

- Какво им липсва на новите политици според Вас, на новите политически партии и субекти?

- Не може да изградиш лидерство, ако не се погледнеш в огледалото. Това огледало до някаква степен трябва да бъде насочено и към миналото. И Кисинджър го казва: „Две неща са основа за провала. Едното, което гърците го наричат високомерието, и другото е продължаваща инерция. Когато допуснеш, че си достигнал най-доброто и няма нужда от развитие - няма нужда от нови идеи, няма нужда от налагане на нов дневен ред.“ Струва ми се, че ако не се вгледаме в историята като учител, ние, политиците, много често изграждаме концепция за бъдещето и е правилно това, но все пак има неща, които могат и трябва да бъдат научени от историята. Все нещо трябва да се вземе от миналото.

- Според Вас подменят ли криминалните теми в новините и в политическия разговор между партиите, сериозния политически дебат. Защото по криминалните теми трябва да се изказва съдът. Понякога оставаме с впечатление, ако изведнъж попадне в новинарски поток не го следим всеки ден изкъсо, че партиите са се превърнали в разследващи органи, политически дебат няма, а криминален.

- Това не е ролята на политическите партии, особено когато става въпрос за такъв сериозен дневен ред. Но от друга страна, когато важна тема засяга българското общество, фундаментите на демокрацията не може да очаквате от политическите сили да нямат мнение по този въпрос. Ние сме във вихъра на един огромен скандал, който нанася щети върху имиджа на България. Първо беше Ружа Игнатова, сега е криптоскандалът. И няма как политическите субекти да нямат отношение, минимум по една основна причина – финансирането на политическите субекти.

- Как да става финансирането на публичните субекти?

- Публично, през бюджета. Това е най-добрият начин. Всъщност света познава два модела. Единият е през бюджета, през публичните средства. Вторият е през американския начин, където се отварят широко вратите за бизнес структури, започва кампания на всеки кандидат за народен представител, знаят се правилата, има регистър на проследяване. От там нататък всеки си носи отговорността. В крайна сметка може да се види този народен представител по начина, по който е гласувал, кое го е накарало, каква е подбудата да гласува по един или друг начин.

- Сега от дистанцията на времето виждате ли нещо странно в това, че прокуратурата се активизира точно в часовете преди решението на Президента за даване на третия мандат, и реагира ли тя адекватно според Вас?

- По принцип ролята на политиците е не толкова да коментират прокуратурата, а да създават правила и институциите да работят по правилния начин. Аз съм верен на този принцип и не искам да навлизам в персонални оценки за един или друг главен прокурор, защото като казвате прокуратурата, по всяка вероятност визирате и фигурата на главния прокурор. Трябва да има система за отчетност, трябва да има система, която дава възможност прокуратурата да дава доверие, да вдъхва доверие на българските граждани. Тоест усещането за справедливост е гаранция за демократичност на процеса.

- Вашият анализ какво показва, за да завършим с тази тема? Стигнахме до третата година на неуспешни опити да бъде сформирано правителство. Единственото междучасие всъщност беше коалицията между четири партии, вече не помня кой получи и кой не получи мандат. Кой го изпълни и кой не го изпълни, от ИТН до ГЕРБ и обратно. А, да не би наистина да е необходима президентска перестройка на парламентарния модел.

- Не мисля, по-скоро друга политическа култура. Днес Европа се управлява в коалиции. Виждаме една Дания и Швеция, които са познати със своите модели на блок политика за последните 70 години. И се оказва, че от една блокова опозиция, може да се прехвърли в една блокова позиция. Виждаме една Нидерландия, където управляват 8 политически партии. Да, те имат своите различия, своите различни гледни точки, но това не ги кара да съборят това, което имат. Разбират достиженията на собствената си демокрация, предимствата и недостатъците. И това ги мотивира допълнително да задълбочат разговора по проблемите, по които трябва да намерят допирни точки. Аз смятам, че на България й липсва коалиционна култура. Коалициите в България работеха добре до 2009 г. И де факто след 2009 г. няма работеща коалиционна формула. Всичко останало е “one man show”. Една политическа партия създава патерици или обгрижва патерица. Това не са истински отношения в смисъла на изграждане на доверие. Политиката, в крайна сметка, е изграждане на доверие. Без доверие банките се събарят, финансови институции не съществуват, без доверие политическите семейства се разпадат. Дори и лично, без доверие не може да съществуват нормални отношения в едно семейство.

- Имат ли доверие европейците на България, не за опазване на българската граница, а за съхраняване и опазване на информацията, която неминуемо би станала част от българското общество, ако България е в Шенгенския клуб?

- България използва шенгенската информационна система. Няма никакво основание нито Европейските институции, нито отделна държава да има съмнение за начина, по който България използва самата система. Защото години наред ние сме част от това пространство. Аз не приемам много сериозни аргументите за смесване на критериите. Едните критерии са технически, България ги е изпълнила тези критерии. Да, ние преди 11 години допуснахме така нареченото френско-германско предложение, което имаше политически елементи да бъде част от вътрешния дебат за Шенген, но всичко това, което се говори като идеи за миграционна политика, политика по убежищата са важни въпроси, но това не са въпроси само на България. Да, тя трябва да участва много активно в дебата, в изграждането на консенсуса по тези важни проблеми, но не може категорично да се смесват тези неща.

- Как може да се решат вътрешнополитическите проблеми в Нидерландия и Австрия според Вас? Да припомним на тези, които ни слушат и гледат, ясно е че предишното правителство на Рюте падна, в резултат на аферата с детските надбавки, където, ако не се лъжа имаше хиляди български семейства, които мамеха държавата с надбавки и съвсем логично е този проблем, проблемът с мигрантите да не дава мира на Рюте. От друга страна в Австрия, там пък сегашният австрийски канцлер Нехамер, още като министър на вътрешните работи вдигаше достатъчно врява в цяла Европа, че ще бъде безкомпромисен по въпроса с мигрантите и това се харесва в Австрия. Как тези два вътрешнополитически проблема могат да се решат в ползва на България?

- Знам какво България е правила и какво може да направи. Имаше също притеснения на редица държави, определящи като скептични преди да влезем в Европесйкия съюз, но тогава се обединиха усилията на леви и десни, центъра, либералите и всички отидоха в името на тази национална цел да разговарят. Това са национални политици, те също имат нужда от подкрепа - разговор с управляващи, с опозиция, с водещи хора, дори и публични изяви пред техни медии, за да може нашата гледна точка за тези, за които още не се струва убедителна, не е достатъчна да намери много по-голяма плътност. Това е нещото, което със сигурност България трябва да направи. Не мен ми се струва, че това е последната възможност преди 2025 година да влезем в Шенген и не трябва да я изпускаме - целият национален капитал, интелектуален и политически.

- Октомври тази година реалистична дата ли е, както казва Президентът?

- Да, реалистична е, защото след това започва вътрешнополитическо преброяване в Европейския съюз, определя се водещ кандидат, т.е. процедурата е много по-задълбочена от гледна точка на вътрешността на Европейския съюз и много трудно, това трябва да бъде един от сериозните аргументи, би се обяснило, защо една държава или две държави налагат вето, как този Европейски съюз ще продължи да съществува, ако всяка една от тези държави налага свой дневен ред през този много тежък инструмент, наречен политическо вето.

- Първан Симеонов е един от гостите днес и си спомням едно проучване от 94-та година на „Галъп“, което показа тогава, че 44-45% от българите са готови да гласуват за националния отбор по футбол веднага, ако сформира политическа партия. Дарик стана на 30 години мисля, че нищо не се е променило, освен това, че няма национален отбор в момента. За кого биха гласували? За какъв тип нова политическа формация, според Вас, българите на следващите избори? Какво липсва на политическия живот?

- Аз не вярвам в месианството, особено когато става въпрос за такъв тип сериозна дейност като политиката. Видя се, че през годините българинът гласува много пъти за месии и също токова пъти се разочарова. Смятам, че има необходимост от връщане към дневен ред, който е реалистичен - дневният ред на българите, дневният ред, който е насочен към бизнеса, към гражданите, към икономиката, към справянето с най-тежките проблеми, заедно с това дневен ред, който ще ни вкара като много по-активни участници в съюзите, в които членуваме. Ние трябва да направим така, че България отново да започне да мечтае. Големият проблем на днешния политически елит е липсата на мечта. Същност това е проблем и на голямото политическо лидерство днес, независимо дали е европейско или световно.

- Проблем ли е, че един от другите проблеми на политическия елит е непрекъснатото повтаряне на фразата „червена линия“? Дотолкова втръсна това, че дори не в кръга на шегата вече си мисля, че трябва да е „синя линия“. Как се решава този проблем?

- Чрез поставянето на национални приоритети, които не могат да бъдат „червена линия“, а трябва да бъдат разрешения, защото това е офертата на българските граждани, те нямат друга оферта. Питахме ги веднъж, два, три, четири, пет пъти, можем да ги питаме още и шести и седми път, но тяхната оферта - ние ви предлагаме това, искаме решение на нашите проблеми, направете така, че да съставите, правителство, което да изведе страната от кризата. Майката на всички кризи е политическата. Ако не се реши политическата криза нито можем да говорим за сериозно решение в енергийния сектор, нито можем да говорим за социалните плащания, които са толкова необходими, нито можем да говорим за План за възстановяване и устойчивост и за активна работа по него в Българското народно събрание. Няма как, когато няма устойчив парламент, да се решат тези въпроси.

- Културният и общественият елит трябва ли да има глас, да не е като безгласна буква, както казваше Блага Димитрова преди време, в оформянето на тази обща национална цел, защото оставаме с това впечатление.

- Разбира се, целият национален капитал. И тук визирам и хората на културата, и хората на изкуството, и хората на образованието трябва да водят страната. Непросветена нация не може да бъде успяваща нация.

- Финално. Каква е ролята на българския съвременен, адекватен на времето си патриотизъм, в развитието на държавата?

- Да потушава конфликтите, защото национализмът е точно обратното на патриотизма. Той създава конфликти, отваря допълнително рани в едно общество. Съвременният български патриотизъм трябва да търси изход напред, той трябва да бъде насочен напред. Как искаме да видим България през следващите 20-30-50 години? На мен ми се иска много България да бъде образована нация и бих употребил още веднъж тази дума просветена нация - няма такава хубава българска дума в другите езици. Просвета означава „за света“. Време е България да бъде отворена към света, да гледа със ЗА, дори и Дарик, вие казвате - Да, с позитивизъм, с очакване за промяна, а промяната не е като категория, която може да бъде използвана от една или друга политическа сила само. Промяната е иманентно присъща на всеки човек, който се занимава с политика. Защо се занимаваш с обществена дейност, ако не искаш да промениш системата, обкръжението, средата, правилата, да ги направиш по начин, по който трябва да отговорят на съвременните очаквания на 21 век, новата среда, която живеем. Това е много важно.

- 30 години Дарик, припомняте ми за един разговор със създателя нир с Радосвет. Наистина една от причините Дарик да се казва Дарик е, че Дарик започва с „Да“, а не с „Не“. Илхан Кючюк - първият от 30 прогресивни лидери на мнение в България. Много се радвам.

- Благодаря много.

- Условието обаче е Вие да изберете с кого да продължим и да обосновете избора си и второ условие е нямате ли поне някакъв подарък и Вие за мен.

- Имам подарък, дано да е подходящ. Аз мисля, че е подходящ. Това е една карикатура на Христо Тренчев, която можем да покажем, която Ви показва като четящ в същото време слушащ и задаващ важните въпроси за обществото. Пожелавам Ви да продължавате да задавате важните въпроси за обществото, защото това помага на всички и в същото време да търсите истината. Истината не може да бъде една или друга, не може да бъде полу или на части и не е по средата, истината може да бъде една.

- С кого да продължим в този проект, кого да интервюираме след Вас и защо?

- Моят избор беше много лесен и се спрях на проф. Даниел Вълчев. Познавам го като преподавател, познавам го и като политик. Смея да кажа, че през периода, в който България имаше либерално правителство, страната постигна и външнополитическите си приоритети, и високия си икономически стандарт, всичко, което е свързано със съвременната правова държава - законност, високи човешки стандарти в областта на правата и свободите, в този смисъл моят избор е естествен - проф. Даниел Вълчев.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!   

Илхан Кючюк с приз "Прогресивен лидера на годината": Не вярвам в юмрука. Вярвам в подаването на ръка