30891 | 16 апр. 2024 | 18:18
Илия Лазаров е главен секретар на СДС, народен представител от СДС в парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 45-ото Народно събрание, началник на кабинета на президента (1997 - 2002 г.) Петър Стоянов.
Външнополитически експерт и анализатор.
Владее френски, испански, италиански, руски и английски езици.
Националният съвет на СДС го номинира за евродепутат.
Според него служебния външен министър, на когото снощи Главчев поиска оставката, Стефан Димитров е дипломат от кариерата, той е с леви убеждения и може би това е продиктувало някои негови действия.
- Как ще коментирате исканата смяна на двама министри в кабинета - на външните работи и на земеделието и поголовната смяна на зам.-министри, г-н Лазаров? Не заприличва ли на чистка?
- Зам.-министрите и съветниците са членове на политическия кабинет. Тяхното назначаване е право на министъра. Затова се наричат политически кабинет. Чистка би било, ако се сменят директори на дирекции, началници на отдели и т.н. Но това никой не го е правил, освен във стенограмата на "Продължаваме промяната".
А що се отнася до министрите - служебният премиер предлага министрите и респективно може да ги сменя по негово осмотрение.
- Как изглежда България навън след решението за смяна на външния министър, г-н Лазаров? Питам ви като дипломат и началник на кабинета на президента Петър Стоянов, отговарящ за международните контакти.
- Няма да има отражение навън. Най-вероятно има сериозни мотиви за исканата смяна, но не съм запознат с детайлите. И двамата – и Стефан Димитров, и Даниел Митов са сериозни дипломати. Даниел Митов има своите качества, особено неговите връзки със Съединените щати са много големи – както с държавния секретар Блинкен, така и с демократите и републиканците. Той е работил доста години с тях. Стефан Димитров е дипломат от кариерата, той е с леви убеждения и може би това е продиктувало някои негови действия.
- Какво е това, което е трябвало да се случи, за да се стигне до такъв ход? Не е ли могло да се „изчисли“ предварително, още повече като се има предвид, че кандидатът за външен министър в служебното правителство вече бе сменен в последната минута.
- Може би има несъвместимост между него и премиера Главчев, между него и председателя на външната комисия Борисов. В период на война, а близо до нас в Украйна се води война, в Близкия изток пък назрява сериозен конфликт, трябва да има синхрон между властите. Ключови са фигурите на президента, на премиера, на председателя на външната комисия и на външния министър. Това трябва да го има, защото се налага да се взимат бързи решения и няма да е добре, ако хората на тези постове си нямат доверие. Преди промените в конституцията се шегувахме, че няма нищо по-лесно от това да се смени служебен министър – беше въпрос на един указ. Сега трябва да се види как работи механизмът.
- Там е проблемът – няма механизъм. Какво става, ако Радев откаже да подпише?
- Конституционалистите трябва да кажат.
- Те казват, че нито има срок, нито е длъжен.
- Истината е, че тези промени, които основно ги направиха колегите от „Демократична България“ - Христо Иванов и неговият юридически екип, бяха доста необмислени. Не искам да съм груб.
- Христо Иванов заяви, че не той е направил предложението за „домовата книга“, от която президентът да избира служебния премиер. Не си спомня кой е направил това предложение, но неговото било друго.
- Извинете, но това е малко като непорочното зачатие. Истината е, че държаха да променят конституцията. Аз винаги съм твърдял, че конституцията не трябва да се променя с оглед на конюнктурата, че трябва да се знае, че тези промени ще действат, както при президента Радев, така и при президентите след него. В Европа има различни практики на това как се случва този преход между правителствата, излъчени от различни парламенти. В Италия президентът назначава действащото правителство, най-много с някоя дребна смяна. Във Франция правителството винаги се назначава с декрет на президента.
В конкретния случай самият факт на промяната няма да помогне или да навреди в никаква посока. Както казах, Даниел Митов е обигран, добре познат, европейски човек. Стефан Димитров е дипломат от кариерата с добри познания, особено за Австрия и Германия.
- От друга страна, обаче, Даниел Митов е зам.-председател на ГЕРБ. Това какъв знак е за правителство, което трябва да е равноотдалечено от всички партии, да организира и проведе честни избори?
- Това е един от пороците на мисленето ни в България. Служебното правителство няма нужда да бъде отдалечено или неотдалечено. Няма такова нещо като независими хора. В България всички имаме роднински връзки. В момента сме 6 милиона, като махнете 2,5 милиона пенсионери и 1,5 милиона деца - хората, между които избирате, за да управляват нещо са много малко. Служебният кабинет, който назначи Петър Стоянов – на Стефан Софиянски, беше изцяло от хора, свързани със СДС. Александър Божков беше министър и зам.-председател на СДС. Това правителство проведе избори, които никой не оспори. Даниел Митов беше служебен министър и в кабинета на Георги Близнашки, никой не е оспорвал изборите, които този кабинет проведе.
- Каква кампания очаквате? Вие сте кандидат за депутат в Европейския парламент.
- СДС издигна моята кандидатура като кандидат в нашата съвместна коалиционна листа с ГЕРБ. За втори път ще бъдем заедно на европейски избори, от 2019 г. се явяваме заедно и на парламентарни избори, така че тази коалиция се утвърди. Ние сме единствената реална дясна коалиция, защото дясното беше фрагментирано, но постепенно се консолидира. СДС е най-старата дясна демократична партия, ГЕРБ е най-голямата в момента дясна демократична партия, но тя е от народен тип – по-към центъра. Другата дясна партия е ДПС, тя е класически либерална партия с много сериозно позициониране. ДСБ, която е единствената дясна партия в тази коалиция „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“, за съжаление през последните няколко години (след Иван Костов) загуби своя десен характер и се позиционира като ляво-либерална партия, макар че не искат да си го признаят. Терминът „градска десница“ не е валиден за тях. Христо Иванов в момента реши, че трябва да кандидатства в Европейската народна партия, осъзна се след колебания дали да не отиде при либералите. ПП мисля, че още не знаят какви точно са – залитат към левия спектър с опитите да правят лява политика за сметка на хазната. Класиката на управлението на държавата е, че преди да провеждаш социална политика, трябва да имаш натрупване. Натрупването, което го имаше, отдавна е изчерпано. Да провеждаш като тях леви политики е безотговорно и в един момент ще плащаме цената за това. Решението не е да вдигаме данъци.
- Така ни съветва МВФ.
- МВФ има право да съветва, той има своята стойност, когато има големи заеми към него. Но случаят не е такъв. България трябва да има стабилна фискална политика, в която ключово е данъците да се плащат. Във Франция и Италия въведоха „данък богатство“ и изтекоха куп капитали, а криенето на данъци стана национален спорт. При 10% данък не е изгодно да го криеш.
- Как ще се управлява след изборите – социолозите вещаят почти същата конфигурация в 50-я парламент?
- В момента виждаме „снимката на обществото“ от преди месец. Има два месеца до изборите, може да има изненади.
- Каква кампания очаквате?
- По принцип при нас в България сме свикнали на лоша кампания.
- И как след лоша кампания политиците ще си кажат добра дума?
- В моя живот съм се научил никога да не правя лични нападки, защото личната обида е това, което остава. А в нашата политика има прекалено много лични нападки и прекалено много етикети и клишета. А това вреди, трябва да сме умерени, за да може след това да се седне на една маса. Това важи и за кандидатите за Европейския парламент, защото отивайки там, макар и изпратени от различни партии, те са представители на България. И в определени случаи трябва да работят като един, в една посока. Така беше, когато се работеше по транспортните въпроси, по Шенген, така ще бъде и по темата Северна Македония. Ние трябва да отстояваме да няма език на омразата, да няма репресии към тези, които се самоопределят като българи.
- Ако утре в Европейския парламент се постави въпроса за разширяването на ЕС – с Украйна или със страните от Западните Балкани, но не и с двете едновременно. Каква трябва да бъде българската позиция?
- Украйна за сметка на Западните Балкани е грешно като позиция. Също толкова е грешно да се затвори вратата към Украйна. Затова смятам, че няма да се стигне до такъв въпрос. Украйна не може да бъде член на ЕС преди да е решен конфликтът между нея и Русия. Принципът и за ЕС, и за НАТО е – държавата, която кандидатства да няма проблеми със съседна държава. Той беше нарушен, когато Северна Македония беше приета в НАТО, защото при тях езикът на омразата към България е много силен. От това е потърпевша Албания, която стриктно изпълнява всички критерии. Проблемите идват от ината на политическата класа в Скопие – ние не искаме нито тяхната идентичност, нито тяхното разбиране за история. Но да бъдат така добри да не крадат нашата история, да не се развиват за наша сметка, да не репресират тези, които се смятат българи – това е ключово. В това отношение френското предложение е много добро.
- В тази връзка - едни и същи неща ли пише за Стогодишната война от двете страни на Ла Манша?
- Не. И не е нужно. Това, което е в учебниците е вторично, по-важен е езикът на омразата. Учените може да спорят.
- Какво ще допринесете като представител на СДС в общата листа с ГЕРБ?
- СДС е единствената партия в Източна Европа от тези, които извършиха прехода и все още съществува. Според мен преходът свърши със смяната на собствеността, приватизацията, която бе извършена от нас – лошо и ние си платихме политическата цена. Но никой нямаше опит как се прави това.
- Светът се променя, какви ще бъдат предизвикателствата пред новия Европейски парламент?
- Първо трябва да се види кои политически сили ще влязат в новия Европейски парламент, кои ще преобладават. Очаква се засилване на т.нар. крайни партии – националистически, екстремистки, антиевропейски. Аз не обичам да казвам, че са десни, защото голяма част от тях въобще не са десни. Това налага едно по-голямо консолидиране на т.нар. системни партии – от традиционните политически семейства. Ще се стигне до въпроса как да върви занапред европейската интеграция. Истината е, че правото на вето е едно от най-умните неща, които са въведени. Ако се премине към мнозинство от две трети, може да се окаже, че големите държави в един момент са потърпевши.
- Защо? Франция и Германия в съюз няма ли да диктуват всичко?
- Ако малките се съюзят, едва ли. Важните решения се взимат в Европейския съвет, където важи правилото – една държава – един глас.
А предстоят важни решения – ЕС трябва да върви към интеграция на отбраната и на сигурността. Всяка една страна поотделно не може да гарантира своята сигурност в съвременния свят. Постепенно ще се върви към общоевропейски въоръжени сили, към интеграция в службите за сигурност. Контрашпионажът и разузнаването трябва да се извършват на европейско равнище, защото едно от големите предизвикателства на 21 век е тероризмът, а той може да бъде изпреварен само с предварителна информация.
- На България, като гранична държава в демографска криза, която не е много голяма, тази интеграция не е ли изгодна?
- Така е. Виждаме, че в момента не може да се попълни армията. А конфликтът Русия – Украйна показва, че дори на тези доста по-големи от нас държави не им стигат хора, които да воюват. Хубавият начин на живот води до желание да живееш, така че трябва да се премине към системи на колективна сигурност. Трябва да се върви и към интеграция на външната политика, за да се чува гласът на Европа в света и той да има тежест, съизмерим с този на Великите сили. Европа има нужда от силно лидерство. Не е нужно да се прави интеграция в това какви да бъдат шишетата за олио и оцет на масата. Не с това трябва да се занимава правителството на Европа. То трябва да се занимава с глобалните неща. Излизането на Великобритания от ЕС дава възможност тази интеграция да се случи.
- Какво ще стане с нашия стремеж към Шенген и еврозоната в такава турболентна среда?
- Смятам, че ще станем част от еврозоната или догодина, или по-догодина. И Шенген ще стане, Австрия не може да отстоява позицията си дълго време.
Мобилна верси
RSS
