21112 | 24 окт. 2025 | 11:15

В чисто човешки план Йотова показа, че "приказката за стълбата" не е задължителна съдба за политика - тя остана здраво стъпила на земята, атрибутите на властта не я промениха

Българският вицепрезидент Илияна Йотова днес празнува рожден ден - навършва 61 години. От тях 28 в активната политика, в която тя начерта своя диря от самото начало.

Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 г.
Завършва българска и френска филология в Софийския университет. Работи като репортер, редактор, водещ и завеждащ дирекция „Новини и актуални предавания“ в Българската национална телевизия от 1991 до 1997 г.

Йотова влиза в политиката през 1997 г., и то в партията, която тогава е в силно нисходящ тренд - нещо, което мнозина от днешните политици едва ли някога ще разберат. В тези времена на неимоверно изпитание за Столетницата, в които не просто е особено непрестижно да си червен, но обществените страсти са така нажежени, че е трудно да изкажеш каквото и да било от името на БСП, Илияна Йотова оглавява пресцентъра на социалистическата партия.

След Виденовата зима БСП губи свиканите предсрочни парламентарни избори, отбелязвайки огромен спад - 23%. Отговорността да съобщи това е на Илияна Йотова. Но нейният реванш е години по-късно, когато обявява и победата й през 2005 г.

Йотова е от политиците, които сами са изградили своята кариера - без невидимата подкрепа на известна в обществото фамилия или фамилни връзки, без егидата на властна фигура, а изкачвайки стълбата на успеха стъпало по стъпало. През 2005 г. социалистическата партия отчита постиженията й да изгради един различен партиен пресцентър и Йотова става народен представител, след това - депутат в Европейския парламент. Там тя не се поколебава да отстоява различни позиции - например подкрепя правата на българите в Украйна, без да се страхува, че някой може да обяви становището й за русофолско.

Като зам.-председател на комисията в Европарламента, занимаваща се с миграцията, Йотова държи да се отчитат правата на държавите на първа линия, каквато е България. 

През лятото на 2016 г. левицата издига ген. Румен Радев за кандидат-президент, но на "Позитано" 20 бързо отчитат, че той е сравнително неизвестен за нейните среди. Нещо повече, въпреки че инициативният комитет по издигането на Радев е оглавен от емблемата на Столетницата - Стефан Данаилов, редовият социалист не бърза да приеме генерала за "свой".

И тогава до него като кандидат за вицепрезидент застава Илияна Йотова.

Тя обра доста критика заради думите, произнесени на Националното съвещание на БСП на 10 септември 2016 г. „Няма как да не почувствате, г-н Радев, как трепти във въздуха на тази зала едно огромно доверие към вас. Днес в тази зала вие трябва да почувствате и да знаете цената на всеки глас, застанал зад вас. Пред себе си имате най-старата партия в България и може би в цяла Европа! Тук имате достойни хора, които през последните години са гонени, мачкани, обиждани само защото са верни на Българската социалистическа партия. И най-малкото движение от ваша страна срещу тази партия няма да ви бъде простено!“, изрече тогава Йотова.

Този ход се оказва успешен - за редовия социалист, видял много генерали с политически амбиции, Радев стана "нашият генерал".

А оттогава Йотова свети със собствена светлина като вицепрезидент. Вече втори мандат.

На "Дондуков" 2 тя няма грешен ход. Конституцията е дала малко правомощия на президента и още по-малко на вицепрезидента.

Но Йотова успя да изгради авторитет по "положителен начин" - до нея други вицепрезиденти бяха добивали известност с противопоставянето си на президента. Така направи навремето Блага Димитрова, а по-късно Маргарита Попова. Ген. Марин пък бе другата крайност - изцяло се изгуби в сянката на Георги Първанов.

Обикновено вицето поема „скучните“ протоколни събития, които не се радват на медийно внимание. Даже в думата "вицето", с която журналистите имаха навика да съкращават названието на поста, личеше пренебрежително снизхождение. Но това вече не е така.

Благодарение на Йотова българското общество забрави това пренебрежително "вице".

Но в нейната дейност по време на "скучни събития", никога не се забеляза и намек на скука. Напротив, когато награждава изтъкнати творци, лекари, учители, когато участва в празниците дори и на най-скромното читалище в някое малко градче, Йотова показва истинска съпричастност, наред с дълбоко познаване на темата, сериозна подготовка и блестящо словесно представяне.

Илияна Йотова издигна и авторитета на журналистическата професия, защото никога не забрави, че тръгна от нея и се обръща към журналистите с „колеги“. И като колега никога не се крие от камерите и микрофоните, какъвто и „ужас“ за овластените да е настъпил междувременно, каквато и "опасност" от неприятен въпрос да съществува. Рядко политическо умение в наши дни!

Като вицепрезидент на Йотова неведнъж се е налагало да изразява позицията на президентската институция, както и да "обира острите ъгли", създадени от твърдата реч на Радев. Йотова често говори тогава, когато Радев е предпочел да мълчи. Но действията й не остовят усещането за конфликт между двамата, а за добре смазан тандем.

В чисто човешки план Йотова показа, че "приказката за стълбата" не е задължителна съдба за българския политик - тя остана здраво стъпила на земята, атрибутите на властта не я промениха.

С присъствието си на „Дондуков“ 2 Йотова показва, че вицепрезидентският пост е нужен, защото и чрез него може да се прави политика, да се общува с хората, да се отправят послания. Каквато в широк смисъл е и ролята на президентската институция.

От лятото името на Йотова се завъртя като евентуален кандидат за президентския пост. Това би означавало, че нейната политическа кариера не върви към края си след 21 януари 2027 г., когато приключва мандадът им с Радев. А й отваря нови хоризонти.

Има една поговорка - Съдбата обича смелите!

Йотова никога не е минавала за биткаджийка, защото обичайно това се свързва с агресия, а тя не й е присъща. Но никога не се е страхувала да влезе в битка, в която нейното оръжие е словото и умението на убеждава.

Като политик Йотова умее да гради баланси, а като български политик - да брани нашия национален интерес. И за разлика от мнозина овластени, които бързат да декларират преданост към чужди столици дори, когато никой не иска това от тях, Йотова не се страхува да изтъкне, че малка България има свои нюанси в общия европейски интерес. Като вицепрезидент работата й има ясно изразен национален профил. Но не и популистки!

Само бъдещето ще покаже как ще се подредят планетите и дали Илияна Йотова ще получи шанс да се бори за първия пост в държавата. Макар към днешна дата да са малко политиците, които да са показали, че са подходящи - с умението си да изграждат мостове, а не да рушат; да търсят баланси, а не да ги унищожават; да тачат българското, а не да го неглижират; да виждат трудностите пред обикновения човек, без да са популисти. Качества, които безспорно има красивото лице на българската висша политика.

Каквото и да стане в бъдеще, днес не може да се отрече - Илияна Йотова е едно от лицата на съвременната българска политика, които пишат най-новата ни история, показвайки характер и воля, амбиция и подготовка, опит и умения, и най-вече отстоявайки национални позиции в силна конкуренция.  

Честит рожден ден, Илияна!