5000 европейски граждани се бият за Ислямска държава, сочи изследване, поръчано от Европарламента. Никой обаче не знае колко от тях влизат обратно на територията на ЕС.
Това съобщи Илияна Йотова, заместник-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент на кръгла маса "Новото лице на терора- мит и реалност".
Тя бе организирана от Йотова, която ръководи българската делегация в Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП и Института за стратегии и анализи.
Европейското измерение на тероризма и мигрантските потоци събра десетки представители на всички професионални асоциации в сферата на сигурността, експерти по национална сигурност, народни представители, които работят по темите на външната политика, отбраната и националната сигурност, университетски преподаватели, експерти и журналисти.
Илияна Йотова съобщи още, че според наличните данни през България са преминали 148 души, за да се бият на страната на ИДИЛ. Кои са основните въпроси на тероризма, които стоят в момента пред Европейския съюз и Европейския парламент?
Това са профилът на новите атентатори, радикализацията вътре в европейските затвори, вербуването на терористи на територията на Европа, реалното изграждане на заплануваните "горещи точки" по външните граници и най-вече - новата стратегия за външните и бреговите граници на Съюза, която ще бъде "облечена" във вид на европейска директива.
Засега обаче тази стратегия изключва България, Румъния и Хърватия, защото те не са членки на Шенгенското пространство и това носи риск да се превърнем в огромна буферна зона, предупреди Йотова.
Тя отново подчерта, че споразумението между Турция и ЕС не работи добре, не се създават достатъчно гаранции за безопасността на гражданите на Европа и политиката на парче не се променя достатъчно бързо в Европейския съюз. Към момента едва 396 бежанци са върнати обратно в Турция по силата на това споразумение, а процедурата е изключително тромава и неефективна. Либерализацията на визовия режим за турските граждани създава нови звена на несигурност, каза още Йотова.
„За първи път партизанска тактика, градски тероризъм и конвенционални бойни действия са комбинирани в едно. Целта на терористите е да привлекат върху себе си внимание, да всеят страх у противника е преследвана със зрелищни атаки срещу цивилни. Използването на обучени терористи в столицата на Франция, организирането на действията им и оставане незабелязани до деня на кървавите им дела гарантира широк обществен и медиен интерес. Всъщност терорът с цялата негова пъстрота и острота на действие влезе в нашия живот. Това заяви пред широката аудитория Валерия Велева, изпълнителен директор на Института за стратегии и анализи.
Тя отбеляза, че съвременната цивилизация се е изправила пред тероризъм доста по-различен от тероризма отпреди 14 години, когато бяха взривени кулите близнаци в Ню Йорк. Велева го определи като опасен и мощен по нов начин, изключително съблазнителен за голяма част от света, затънал в бедност и гняв. Тероризъм, срещу който не може да се противодейства с традиционни методи. И големият въпрос е „защо, на какво се дължи нашето безсилие?”. Завладените територии, забогатяването от престъпна дейност и лесният достъп до Европа - терористите не за първи път разчитат на тях, но за първи път го правят с такава мощ и в такъв мащаб.
Проф. Николай Радулов разви пред аудиторията темата за необходимата синергия в работата на европейските специални служби. „Само интегрирани полицейски, разузнавателни и контраразузнавателни европейски структури са в състояние да противодействат, да отговорят на реалните заплахи и предизвикателства”, категоричен бе бившият секретар (1997-1999) на МВР.
Според него състоянието на организираната престъпност е от съществено значение за съвременния тероризъм. От тази гледна точка трябва да се използва мониторингът на организираната престъпност за долавяне на сериозни предпоставки за тероризъм. Високите нива на организирана престъпност и корупция са предвестник на улесняващи и поддържащи условия за терор.