462141 | 24 юли 2015 | 12:48

Острата болка в гърдите и отокът на краката издават опасна диагноза

Знаем, че артериите отвеждат богатата на кислород и хранителни вещества кръв до всички кътчета на организма, а вените връщат вече омаломощената живителна течност към белите дробове и сърцето за ново зареждане. Не си даваме сметка обаче, че тяхната работа никак не е лека. По артериите кръвта се движи в посока надолу, но нагоре, по обратния венозен път, чиято дължина е около метър и половина, трябва да бъде преодоляна гравитацията. Това изтласкване става благодарение на мускулите - неслучайно някои наричат прасците на краката второ сърце. А еднопосочността на движението се гарантира от многото вътрешни венозни клапи. При положение че тези две условия не са спазени, настъпват различни по-леки или по-тежки проблеми.

Застоят на кръвта, примерно при увреждане на клапите, обикновено предизвиква образуване на тромби. Ако това се е случило в повърхностна вена, рисковете не са големи, стига своевременно да се вземат мерки. Но става ли дума за дълбоки вени - апропо, те отговарят за 85-90% от кръвта във венозната система, - случаят несъмнено е спешен. Един от признаците, че по всяка вероятност имаме флебит, е дълбока болка в прасеца, която се засилва, щом се изправим. Възможно е да се повиши чувствителността при опипване на подбедрицата, да усещаме затопляне в нея или да получим треска. Ясно е, че при подобни оплаквания незабавно трябва да потърсим правилния лекар.

Тромбът в дълбока вена причинява инфаркт

От изтъкнатия наш съдов специалист проф. Лъчезар Гроздински, който е началник на отделението по ангиология в университетска болница „Сити клиник“, търсим отговори на въпросите за най-опасните венозни страдания. Той обяснява, че в ангиологията има две основни групи сериозни съдови заболявания: в артериалната система това е атеросклерозата, която причинява запушване на артериите, протича тежко, с много, понякога смъртоносни усложнения.

Другата група, която засяга венозната система, е запушването на дълбоките вени. Флеботромбозите нерядко се усложняват с белодробна емболия - съсирек, който се откъсва от вената на долния или горния крайник и отива в артерията на белия дроб, запушва я и причинява или белодробен инфаркт, или спиране на сърцето, т.е. внезапна смърт. Това определя дълбоките венозни тромбози като изключително важна част от венозните заболявания. По принцип белодробните емболии, които се причиняват от тях, са относително чести и са водеща причина за смърт в света, по-точно - в индустриално развитите страни. Те са на трето място след сърдечносъдовите и раковите заболявания и това определя много голямата им социална значимост.

Обездвижването води до тежки последици

Един от най-сериозните рискови фактори, които ги провокират, е т.нар. тромбофилия. Това ще рече повишена склонност на кръвта да се съсирва. Тромбофилиите са доста видове и се дължат най-често на вродени генетични дефекти. Те засягат 1-2% от хората. Впрочем, за да се стигне до дълбока венозна тромбоза, най-често не е достатъчен само един фактор, а съчетание от няколко. И така при определени обстоятелства млади хора на по 20, 30 или 40 години получават тромбофлебит. Този процес се улеснява от прием на контрацептиви, от обезводняване или свръхнатоварване. Други важни предпоставки са травмите на долните крайници, хирургичните операции, и то главно ортопедичните, които са свързани с обездвижване и залежаване. Определени рискове крият и онкологичните и други видове болести.

Проф. Гроздински обяснява, че най-важните симптоми за тревожното състояние са болката и отокът на долните крайници - такава е най-честата клинична картина. Отокът не е в областта на ставите и глезените, а е разпространен дифузно - обхваща цялата подбедрица, която е с увеличен обем и сякаш напомпана. Крайникът е по-топъл, може да е леко синкав. При по-тежките венозни тромбози, които засягат и съдовете на таза и на бедрото и които са и по-опасните, клиниката е развитие на оток на целия крайник. Характерно е, че той обикновено е бързо възникващ - оформя се за 1-2 дни и е съпроводен с болка. Траен е, не се появява само вечер, както примерно е при повърхностните разширени вени. А също така е добавъчен симптом на белодробната емболия, която може да настъпи при близо 50% от дълбоките венозни тромбози.

Главният признак за настъпването на белодробна емболия е внезапната болка в гърдите, съпроводена със задух дори в състояние на покой. Не се ли вземат незабавни мерки, изходът е фатален. Точната диагноза се поставя само от специалист. За жалост симптомите невинаги са ясно изразени. Те може да се изразяват, да речем, само със сърцебиене, с прилошаване или със затруднено дишане и давеща кашлица.

Лечението се предписва от съдов специалист

В момента медицината разполага с много добри възможности както за диагностика, така и за лечение на дълбоките венозни тромбози и на белодробните емболии, а също и за профилактика, подчертава проф. Лъчезар Гроздински. При наличие на вродена тромбофилия в продължение на година, две или три се извършва профилактика с медикаменти, които се приемат през устата и които влияят върху факторите за съсирване на кръвта. Съществуват различни лекарства за първична и вторична профилактика. Примерно при рискови пациенти, претърпели операция, се изписват специални хапчета или инжекции с противосъсирващ хепарин.

Преди години белодробната емболия не се лекуваше адекватно, но сега се прилагат т.нар. инвазивни методи - същите, с които се прави диагностика на сърдечен и белодробен инфаркт. С вкарване на контрастно вещество се изследват артериите на белия дроб и при съмнение за белодробна емболия, причинена от венозна тромбоза или при запушване на белодробна артерия, с катетър се вкарва медикамент, който разгражда тромба. Понякога съсирекът може да бъде раздробен и изсмукан. В най-тежките ситуации идва на помощ кардиохирургията, която е по-драматично лечение, но също така може да е животоспасяващо.

Класическата диагностика се извършва с ултразвук - с т.нар. апарат еходоплер. Изследването е напълно безопасно и безболезнено. То обаче трябва да бъде направено не от съдов хирург, а от ангиолог или от лицензиран ехографист. И тъй като България е страна на любителите, това важно условие на практика не се спазва. Отделен и много съществен въпрос е, че у нас няма достатъчно ангиолози, и това наистина е сериозен проблем, смята проф. Гроздински. Той напомня, че диспансерът за венозни болести в „Сити клиник“ действа денонощно и е в услуга на пациентите, които се нуждаят от постоянно наблюдение и лечение.