34420 | 13 март 2015 | 10:43

Специалистите по образна диагностика чертаят карта за лечение на поразените участъци от мозъка

Дoц. Галина Кирова, дмн, завежда Клиниката по образна диагностика в болница „Токуда“. Работила е във ВМА, в Националния онкологичен център и в университетската болница „Лозенец“. Специализирала е в Швеция, Белгия и Франция. Автор и съавтор на учебници в областта на образната диагностика на заболяванията на белите дробове и сърцето. Основател на Българското дружество по кардио­торакална рентгенология. Член на борда на Европейското дружество по кардиорентгенология, както и на редица европейски и национални научни дружества.

Когато ни се наложи да влезем в ролята на пациенти, всеки от нас би желал на болничната сцена да му партнира най-голямото светило в съответната област. И през ум не ни минава да проявим интерес кой и как ще направи примерно скенера на пострадалата част от тялото ни или ще се взира в клетките на изменената от болестта тъкан. Всъщност това пренебрежение към труда на хората, които до голяма степен са отговорни за точната ни диагноза, не е израз на незачитане на тяхната квалификация, а единствено на липсващата ни медицинска грамотност.

Още повече че, за да сме в крак с времето, трябва да си дадем сметка - съвременната медицина не е медицина на авторитетите, както беше през миналия век. Не би било точно да кажем и че е само наука на доказателствата, произтичащи от изследванията на стотици хиляди аналогични случаи. Главната й отлика е мултидисциплинарният подход към конкретния човек или с други думи казано, екипността в оценката на всеки пациент като индивидуалност с различни особености, със специфична наследственост, с влиянието на много фактори, които характеризират състоянието му в даден момент, а и в перспектива.

Именно такъв подход на работа е възприет в болница „Токуда“, твърди завеждащият Клиниката по образна диагностика доц. д-р Галина Кирова. Тя обяснява, че по примера на модерните световни болници и тук е обособен специализиран център за хората, получили инсулт или застрашени от опасни съдови инциденти, каквито са хипертониците, предразположените към атеросклероза, диабетиците, фамилно обременените.

Оглежда се всеки съд, оценява
се всяка плака

Една от най-важните задачи пред специалистите е да оценят състоянието на кръвоносните съдове, хранещи мозъка. От значение за правилното лечение са ред детайли, които офор­мят тяхната характеристика. Изчисляването на евентуалните рискове е строго специфично. Възможно е например сънната артерия от едната страна да е напълно запушена, без това да предизвика инсулт или дори да влоши качеството на живот. Но понякога, макар че и двете каротидни са проходими и стенозата (стеснението) им не е особено осезателна, не е изключено някоя малка плака да се е спукала и да е изпратила съсирек към мозъка.

Първият преглед на пациенти с риск за възникване на мозъчен инсулт се прави с доплеров апарат, който показва степента на стеноза, наличието на плака и нейния потенциал да се разкъса, което би довело до кръвоизлив и образуване на опасен тромб. Повече подробности се изясняват с компютърната томография и ядреномагнитния резонанс. Доц. Кирова обяснява, че плаката, разположена на разклонението на двете каротидни артерии, е възприета като съществен показател, наричан биомаркер, за изява на атеросклерозата. Но опитното око оглежда прецизно всяка плака и преценява състава й, стадия на развитие, доколко е стабилна или напротив, носи съществен риск от разкъсване. Възможно е например да се наруши целостта на нейната фиброзна шапчица и част от нея да се насочи към мозъка.

Няма как да не се съгласим със схващането, че критерий за качеството на всяка болница е качеството на диагностичното й звено. Става дума не само за звеното по образна диагностика, но и за патоанатомията и микробиологията, за лабораторията и различните функционални диагностики. И още нещо: за да е истински ефективна диагностиката, болницата трябва да има ресурси да я извършва максимално бързо.

Бързата реакция

е решаваща
за живота

Специализираният за инсулти център в „Токуда“ от самото основаване на лечебното заведение работи 365 дни в годината, а през последните шест месеца действа по въведен алгоритъм, чрез който се отчита времето за изпълнение на всяка процедура по обслужването на пациент с високо съмнение за мозъчен инцидент от момента на влизането му в спешното отделение до поемането му от лекуващ невролог. Естествено, бързото диагностициране не е нечия приумица, а е най-важното условие за спасяването на живота на пациента. Доказано е, че поразеният от инфаркт мозъчен паренхим умира приблизително изцяло за 270 минути (четири часа и половина), че всяка минута загиват десетки хиляди неврони и че бързото тромболитично лечение (за разтваряне на тромбите) дава шанс за оптимално възстановяване.

В първите минути трябва да се отхвърли наличието на друга патология или на кръвоизлив (хеморагия), при който е напълно противопоказно назначението на разреждащи кръвта медикаменти. А когато се установи запушване (исхемия) на съд, вследствие на което се спира притокът на кръв и кислород, с методите на образната диагностика следва да се прецени дали мозъчната тъкан има потенциал да се възстанови. Това е възможно само ако не са настъпили необратими процеси на некроза, което е въпрос на време.

Впрочем първата стъпка за овладяване на мозъчния инфаркт е добрата медицинска култура на потърпевшите, техните близки, дори и на някои лекари. Щом се появи нарушение в говора или в някоя двигателна функция, не трябва да се чака, а незабавно да се потърси специализирана помощ. Вторият момент е адекватната реакция на Бърза помощ и болниците. Пациентът трябва да бъде поет от най-близката до неговото местонахождение болница, която има апаратура и подготвен екип за своевременното възстановяване на кръвообращението било чрез медикаменти или и с имплантиране на стент. Късното извършване на тези процедури или неправилната преценка за лечение след вече настъпила некроза обикновено води само до други усложнения и до лош изход от болестта.

80% от кръвоизливите

се причиняват
от аневризми

Доц. Галина Кирова допълва, че медицината вече е наясно и с огромната роля на аневризмите при мозъчните кръвоизливи. Допреди двайсетина години се е смятало, че те се причиняват главно вследствие на разкъсване на съдовете поради високо кръвно налягане. Днес благодарение на усъвършенстването на методите за изследване на мозъчните съдове се знае, че именно аневризмите са виновникът за хеморагиите в 80% от случаите. Решението за избор на лечение при тях - дали да е ендоваскуларно или с отворена операция - се взема, след като специалистите по образна диагностика откроят характеристиките на аневризмата. Образите, получени от тях чрез компютърната томография и ядреномагнитния резонанс служат на хирурга като карта, която го ориентира точно как да постъпи. А и при хеморагиите, и при инфарктите главният принцип е един: да се окаже максимално необходимата помощ и да се осигури добро качество на живот на пациента, след като напусне болничното заведение.