27788 | 7 март 2015 | 11:30

Интервю на Теодора ЙОЛЧЕВА за реформите във висшето образование

- Проф. Митев, новата стратегия за висшето образование предвижда до 60% от издръжката на един студент да се дава въз основа на представянето в рейтинговата система. Как гледате вие на тази идея? Ще доведе ли тя според вас до закриване на университети?

- Няма да доведе до закриване на университети, а до преструктуриране на университети, което е много положително. Самите ректори ще бъдат принудени поради този факт да се преструктурират сами, без външен натиск. Което е и замисълът на стратегията. Искам да кажа, че одобряването на този проект е много трънливо. Когато мина през парламентарната комисия по образование, стратегията беше одобрена от депутатите от всички политически сили. Това е безпрецедентно. Леко ме изнервя, че въпреки това тази стратегия не минава през пленарна зала. Не знам какво още се чака?

- Говорихте ли с депутатите от комисията по тази тема?

- Депутатите от комисията са я подкрепили. Няма какво повече да се отлага. Детайлите ще се доизкусуряват, когато тази стратегия прерасне в нов Закон за висшето образование. Той трябва да изясни какво е изследователски университет. Ние от Съвета на ректорите настояваме държавните университети - също като частните - да имаме право на по-гъвкава структура. Ще можем да откриваме звена по собствено усмотрение, което ще ни направи по-гъвкави. Подобно на колегите от частните университети, и ние, ректорите на държавните, трябва да имаме по-голяма свобода на действие. А държавата да ни оценява по крайния резултат. Това ще доведе и до финансови бонуси или обратното. Заложеното в стратегията предвижда с твърди стъпки да бъде реализирано подобно намерение. Ясно ми е, че ще има много недоволни, но това е пътят. Относно прословутата голяма бройка на университетите у нас (в момента в България има 51 висши училища - б.р.), искам да кажа, че ако се създаде законова възможност за сливане, гарнирана с финансов „бонус“, някои колеги биха поели в посока сливане. Виждам, че на много места вече са узрели за такава стъпка.

- Можете ли да посочите примери за висши училища, които биха се слели със сходна на тях структура?

- Не бих искал. Това са неофициални разговори, проведени между мен и колеги ректори. Но гарантирам ви, интерес има. Аз самият имам идеи за висшето училише, което оглавявам - столичния Медицински университет. Не бих искал да говоря, преди държавата да ни даде възможност за сливане.

- Образователният министър проф. Тодор Танев прозря нужда у нас да има университет по геронтология. Като медик и ректор на висше училище как гледате на подобна идея?

- Не бих желал да коментирам тази идея. Министър Танев я е дал - нека той да я коментира. Това, което бих искал да кажа обаче, е, че преди повече от месец от Съвета на ректорите сме внесли в министерството предложения за поправки в Закона за висшето образование. Няма никакво движение там и това силно ни притеснява. Става дума за неща, за които се борим от три години.

- Кои са те?

- Първо, да се разпише в закона възможността за платено обучение. Не виждам никакъв смисъл всяка година парламентът да гласува „за“ правото на вузовете да записват студенти в такава форма на обучение и в последния момент да се приема. Не виждам логика. Второ, прословутият регламент за мандатите, касаещ ректорите, деканите, ръководителите на колежи и техните заместници. В момента на тези учени се позволява да заемат ръководна позиция до два мандата. Редно е броят на мандатите да се определя от общото събрание на всеки университет.

- Защитниците на действащото сега ограничение заявяват, че ако то бъде премахнато, на места може да се установи едва ли не „феодално“ управление.

- Това е толкова абсурдно обвинение, че дори не искам да коментирам. Кой друг в България се избира по-трудно, отколкото ректор?! Той се избира от общо събрание, което гласува мажоритарно и тайно. Каква е гаранцията, че въобще ще имаш втори мандат? Има ректори, които са изкарвали по един мандат, както и такива, които и по един пълен нямат изкаран. Държавата да ни остави да се управляваме сами и да гледа крайните резултати. Не мога да разбера кой се плаши от възможността някой да изкара и трети мандат? Уж сме автономни! Нашите пари са в системата СЕБРА, трябва да се молим на държавата да ни ги дава всеки месец. Не можем да си управляваме средствата, не можем да решаваме каква структура да имаме, нито колко мандата да управлява ръководният орган - е, каква е тази автономия? Още нещо – искаме да ни разрешат да отваряме франчайз клонове на нашите висши училища в чужбина. Толкова много запитвания имам вече, включително и от Германия. Според сега действащия закон не може. Внесъл съм лично тези поправки, но нямаме никаква реакция от г-н министъра въпреки уверенията му, че ще се придвижат бързо. Другото, което е - университетите трябва да имаме право на стопанска инициатива.

- Обяснете?

- В момента по закон държавните университети нямат право на стопанска инициатива. Онзи ден при мен дойдоха представители на голяма чуждестранна фирма. Искат ние да се занимаваме с клинични изследвания, за които те да платят. Но ние нямаме такова право, юридически няма как да го направя. Това е огромна пречка за допълнителните доходи на вузовете. Имаме апаратура за милиони левове и е грехота да я използваме само с научни цели. Тя трябва да се използва и за диагностика. Но за целта трябва да имаме право на стопанска дейност. Това е идея на проф. Борислав Борисов, бивш председател на Съвета на ректорите, сега - депутат от АБВ. Залегнала е в коалиционното споразумение между тях и ГЕРБ. Имаме уверения, но засега само дотам.

- Вече са факт обаче предложенията да бъдат въведени минимални национални критерии за придобиване на титла „професор“ или „доцент“. Одобрявате ли тази крачка?

- Това е нещо, с което сме се борили повече от година с бившия образователен министър проф. Сергей Игнатов. От самото начало настоявах подобни минимални изисквания и критерии да има. Това изпадна в последния момент. Стана тази вакханалия, която е в момента. Разбира се, че имаме твърде много професори, как да няма? Трябва да има бариера, задължителна за всички университети.

- Вие самият споменахте за недобре функциониращата у нас университетска автономия. Според проф. Игнатов въвеждането на държавни критерии е по същество посегателство върху нея.

- Трябва да има контрол, за да не прави всеки каквото си иска. Иначе се оказва, че всеки може да произведе доценти и професори без каквито и да е критерии, а после те да използват титлата си, да влязат във всевъзможни комисии, да дават акъл и да правят закони. В това отношение не съм съгласен с Игнатов. Университетите трябва да отговарят на някакви критерии. Не може всеки, който си хванал от улицата, да го правиш доцент или професор, защото си имал нужда от него, защото си имал свободна бройка. Това е абсурдно! В обществото се надигна голямо негодувание. Аз не виждам нищо страшно в това да има минимални критерии.

- Тази година се очаква абитуриентите да са около 2000-2500 по-малко от миналата. Има ли шанс да не ви стигат кандидати?

- Никога не сме се притеснявали от такива неща. На Академичен съвет решихме, че - напротив, за поредна година ние няма да настояваме за по-висока държавна поръчка. Моите декани не го желаят. Ще приемем 180 медици, 140 – във Факултета по дентална медицина и 120 фармацевти. Не искаме да вдигаме тази бройка, нямаме помещения, няма и къде да ги обучаваме. Имаме около 2300 чуждестранни студенти, всеки от които носи по 8000 евро годишна такса на университета.

- Говори се постоянно, че имаме недостиг на млади лекари. 180 души на година от най-големия медицински вуз не е ли твърде малка бройка?

- Ако държавата поиска от нас, ще обучим и повече. А и недостигът не е заради това, че малко се дипломират, а заради текучеството - много напускат. Казал съм на министър Москов, че това, което ни възложи да направим в сферата на образованието на медици, ние ще го направим императивно, това не се дискутира. Ако искат парамедици и специалисти в Спешната помощ - имаме възможност да отговорим на всяка задача. Но държавата трябва да реши.

- Да, но заради чуждестранните студенти, които заемат голяма част от капацитета ви, а и са платежоспособни.

- В момента наистина сме силно притеснени откъм учебни помещения. От години имаме нерешен проблем със сградния фонд. Проблемът със земята е донякъде решен. Вече имаме парцел на т.нар. Стол номер 8 на територията на Александровска болница. Искаме да построим учебна сграда с достатъчно стаи, аудитории, лаборатории и аула за тържествени събития. В момента нямаме къде да организираме дори университетски празник и само търсим чужди помещения. Още нещо – до края на годината започваме строеж и на ново общежитие.

- Къде ще се намира то?

- Близо до Пулмологичната болница „Св. Георги“. В момента сме на финала на нужната документация, при всички положения до края на годината ще започне изграждането. Оказа се, че не може да е на 20 етажа, както първоначално предвиждахме. Парцелът не позволява да е на толкова. Ще е 10-етажен блок със свръхмодерни единични стаи и два етажа с апартаменти, за да има къде да настаняваме гост-преподаватели, но защо не и платежоспособни студенти.

- Колко ще струва на университета тази активна строителна дейност?

- За всичките строежи сме заделили около 100 милиона лева собствени средства.

- А не се ли притеснявате, че с това петзвездно общежитие ще ви обвинят, че делите студентите на бедни и богати?

- Ще ви кажа защо - като университет играем голяма социална роля. Дори не си спомням откога не сме вдигали нито такси, нито наеми за възпитаниците си. Правим всичко възможно да облекчим положението им, но все отнякъде трябва да се избиват финанси. Още повече че има студенти, готови да плащат повече. Мисля, че ще има разбиране от страна на възпитаниците ни.