26492 | 14 март 2022 | 13:16

Необходима е ясна регламентация на отговорностите на всеки един участник в строително-инвестиционния процес, казва шефът на Камарата на стротелите в България.

• Инж. Илиян Терзиев е председател на Камарата на строителите в България, член е на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Строител по душа, призвание и образование. Завършил е Строителен техникум „Христо Ботев“, гр. София със специалност „Строителство и архитектура“, ВНВСУ “Ген. Благой Иванов”, магистърска програма по специалност „Промишлено и гражданско строителство“ и Военна академия „Г. С. Раковски“.

Професионалната си кариера започва в системата на ГУСВ. През 1990 г. става съосновател, съдружник и управител на една от първите български частни строителни компании – “Ангелов – Терзиев Инженеринг” ООД, по-късно преименувана на “АТ Инженеринг 2000” ООД. Има богат опит в сферата на изграждане на промишлени, жилищни, обществени сгради и инфраструктурни обекти. „Гори“ в работата си, умее да амбицира хората около себе си и изпитва гордост, когато след години мине покрай някоя сграда, оживяла и с неговия труд.

Говорим за предизвикателствата пред строителния бранш, след драстичното поскъпване на строителните материали и затруднените доставки, за липсата на кадри и необходимостта от промени на нормативната база, касаеща строително-инвестиционния процес.

- Г-н Терзиев, войната в Украйна преобърна световния дневен ред и ще има драматични последици за целия свят. Какви ще са те за строителството?

- За съжаление, войната е факт и на първо място най-трагична е съдбата на обикновените хора, които загубват своите домове, своите близки. Много украинци са принудени от обстоятелствата да поемат по тежкия и безрадостен път на бежанците. Следя новините и съм благодарен за това, че редица институции, организации и български граждани оказват помощ на нуждаещите се. Строителните компании, членове на Камарата, също ще подпомогнем бежанците – и с дарения, и с предложения за работа. Няма нищо по-страшно от войната – това зная аз от моите родители.

Като ефект върху бизнеса - ударите в Украйна вече се отразяват на строителството, тъй като на практика са преустановени доставките на желязо от там. Сериозен процент от вноса на тази суровина, без която строителството не може, е от Украйна и Русия. Запасите на големите български вносители са ограничени, цените непрекъснато растат.

- Явно се задават сериозни проблеми…

- Очертават се доста сериозни проблеми - и за доставките, и за цените на продукцията, и за изпълнението на обектите. А дългосрочното планиране вече е невъзможно. Водим разговори с властта за нуждата от адекватно индексиране на договорите с публични възложители – засега изчисленията ни са, че оскъпяването на крайния продукт в строителството вече надхвърля30 %. Но нещата очевидно вървят към нов скок на цените на материалите. Не спираме диалога с институциите, като настояваме за адекватни мерки, така че да се минимизират негативните последици и върху изпълнението на обектите, и върху заетите в бранша.

- Строителството е сериозен бизнес и в него са ангажирани различни звена. Не се ли ядосвате, когато сте построил нещо и след това, не заради Вас, а заради някое от останалите звена, то получава лоша оценка?

- Разбира се, че се ядосвам. Защото това не е правилно, не е справедливо. Проблемът е в липсата на достатъчно ефективна нормативна база, която ясно да регламентира отговорностите на всеки един участник в строително-инвестиционния процес. А в него участниците са доста - възложител, проектант, архитект, надзор, строител. Но понеже строителят е най-видим, най-лесно е вината да бъде вменена на него. Навремето, когато годишно предавахме по 1500 и 2000 жилища, имаше ред за всяко нещо - как се финансира, как се определят цените, критериите за качеството, застраховката. А още по-назад във времето, знаете ли каква е била застраховката на майстор Уста Кольо Фичето за качеството на неговото строителство. Той е казал: „Ако, паша ефенди, не сторя моста за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата“. И днес има много достойни строители, има страшно работливи хора. Погледнете около нас - сгради, улици, булеварди, училища, детски градини, болници, метро, търговски обекти - всичко това е построено от българските строители. И много ме боли, когато се хвърлят критики и се слагат етикети на целия бранш в публичното пространство. И не се мисли за вредите, които нанасят на имиджа ни. А ние сме сериозни хора – за нас доброто име е важно. Строителството дава хляб на стотици хиляди българи и секторът е един от най –големите данъкоплатци.

- Спомням се, че наскоро един вицепремиер заяви, че може да си внесем фирми отвън.

- Имам сериозни съмнения, първо, че фирмите „отвън“ ще дойдат да работят на цените, на които работят българските фирми. Второ, дори и да дойдат чужди фирми, те ще бъдат със своите няколко инженери, със своето ноу хау и възможности да покрият дадени банкови гаранции. Но, нали не очаквате да доведат хиляди работници с тях? Каквито и обекти да трябва да се изпълняват, ще се изпълняватс нашата работна ръка, на българските фирми, които обаче ще работят като подизпълнители. Тоест, пак ние ще свършим работата.

- Инфлацията върви с бясна скорост. Скокът на цените с колко оскъпява строителството? Как ще се отрази новата ситуация на целия бранш?

- Ще разделя нещата. За обекти, чиято реализация предстои - ще има търгове, на които вероятно няма да се яви никой, защото цените не са актуализирани. А цените на материали, горива, електроенергия, труд вече са много по-високи. Българският строител ще си направи сметката и вероятно тя ще се различава доста от т.нар индикативни цени, което е основание за отстраняване от процедурата. Така, че очаквам по много търгове да не се явят кандидати.

За тези обекти, при които изпълнението е започнало, вече има случаи на фирми, които предпочитат да си платят неустойката и да прекратят договорите. Заплащането на неустойката ще им излезе по-изгодно, отколкото завършването на обекта, при което биха генерирали по-големи загуби. Редица фирми сигнализират в Камарата, че са пред спиране на строителството на обектите, които изпълняват. Както вече казах, очакваме в кратки срокове решението на компетентните институции по отношение на индексацията.

- С колко ще се оскъпи например жилищното строителство?

- По принцип оскъпяването на крайната продукция в строителството е вече над30%. Същото важи и за жилищното, което разбираемо най-много интересува хората, защото при него става дума за техни инвестиции. Въпреки поскъпването, както съветват експертите, включително неотдавна и проф. Стив Ханке в телевизионно интервю го каза - имотите са добра защита срещу инфлацията. По памет цитирам, думите му бяха, ако ви предложат добра ипотека и добър апартамент - купувайте.

И моят съвет е в тази посока. Материалите вървят нагоре, енергията върви нагоре, трудът върви нагоре. Логично е и цените на жилищата да вървят нагоре. Това, което сега струва Х пари, след 10 години ще струва Х + 30% минимум.

- Имате ли достатъчно квалифицирани кадри?

- Определено изпитваме недостиг. Това е един от основните проблеми пред бранша. Ето, например, към този момент в България са нужни около 40-50 инженери годишно само във ВИК сектора. А знаете ли колко студенти има за тази специалност сега - двама! Университетите произвеждат много и най-разнообразни кадри по различни специалности. Но желаещите да „обуват ботушите“ са малко. Нашата работа не е лека. Строителните инженери всекидневно са с ботушите в калта, на студа и т.н. Голяма част от хората ни са в напреднала възраст. При мен работят и пенсионери, като един от инженерите е на 78 години - учил ме е, когато аз бях на 18. Казвам му: „Нужен си ми да учиш младите“.

Търсенето на решения за справяне с проблема с недостига на кадри е сред приоритетите на Камарата, активно работим и в тази насока.

- Каква е средната заплата за инженерите при вас?

- Тръгва от 2000 лв., в зависимост от това на какъв обект работят. Може да стигне и до 4000-5000 лв.

- А колко е надницата на работниците?

- От 100 лв. нагоре. И пак няма желаещи. Не си мислете, че има опашка - защото за да си там, трябва да можеш, а това става с опит.

- Как мотивирате младите?

- При мен работят и доста млади хора, карам ги да вървят напред, да обичат професията. Всяка година участвам в церемонията по дипломиране назавършващите ВСУ „Любен Каравелов“, на което аз също съм възпитаник. Има страхотни деца от завършващите и предлагам работа на някои от тях. Ще поканя и едно от момчетата, на което връчих диплома преди месец.

- Когато говорите за работата си, във вас личи емоция, която не криете.

- Обичам си работата и вероятно ми личи. Прекрасно е да пътувам из България и да виждам това, което съм построил. Доставя ми удоволствие да правя неща, които никой не е правил преди мен. А когато приключим даден обект, видя го реализиран - аз съм един от най-щастливите хора. Благодарен съм на екипа ми във фирмата, на екипа на КСБ, на моите колеги и приятели. Щастлив съм с всички тези хора около мен.

- От кого се учите?

- Отгерманските строители. Те правят всичко много просто, а резултатът е като „черешката на тортата“. Там е помислено за всеки аспект – как да стане бързо, как да стане добре, те винаги мислят за всички участници в процеса. По отношение на инженеринга, например, не е важно кой води работата – дали ще е строител, архитект или конструктор, няма значение. Важното е така да строят , че да се гордеят с постигнатото.

- Българското строителство има ли собствен почерк, собствена визия. Не Ви ли прави впечатление, че в София се строи кой както иска и така градът загуби част от духа си.

- Всъщност мисля, че добрите примери са много повече. В София има чудесни образци на прекрасни сгради. Разбира се има и изключения. Една от големите причини за това е, че инвеститорите се опитват да бъдат архитекти. И второто нещо - понякога стремежът да направиш 5 кв. метра отгоре съсипва цялата визия на сградата.

- Защо държавата не регулира това?

- Точно в тази посока работим в момента с останалите браншови организации, с които с които създадохме Консултативен съвет. Ние искаме промени в ЗУТ и свързаната с него нормативна уредба. И сме доволни, че срещаме разбирането на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което ще създаде междуведомствена работна група по промените в ЗУТ и в нея ще бъдат включени представители на КСБ и всички организации от Консултативния съвет. Ще Ви дам един пример защо спешно се налагат промени в ЗУТ. Идва чужд инвеститор, например от Германия в България и заявява желание да построи сграда за 20- 30 милиона лева. Отговорът, който получава е, че до започване на строителството ще трябва да минат 265 дни. В Германия този период е 60-70 дни от датата на внасяне на проекта до датата на получаване на разрешение. У нас оптималният срок е 265 дни, а има случаи, в които продължава и 3 години. Е, ще иска ли този инвеститор да си даде парите тук? Не. Той ще отиде в Сърбия, Македония, дори Албания. Така стоят нещата в момента. Затова нашето желание е да променим ЗУТ и той да е работещ в тази посока.

- Политическата нестабилност отрази ли се на отрасъла?

- Разбира се, както и на всички останали сфери. Едно от нещата, които ще са голям проблем, е дали в бъдеще ще има строители, които искат да изпълняват обществени поръчки по причина, че цените са ниски, а строителството се оскъпява. И тук въпросът не е дали фирмите ще са български или чужди. Защото всички работят по едни и същи закони. Категоричен съм, че можем да се справим с предизвикателствата само с общи усилия - на бизнеса, държавата и обществото.