27115 | 25 окт. 2024 | 12:57

През първото полугодие на тази година произведената строителна продукция е за 10,2 млрд. лв. като спрямо същия период на миналата ръстът е от 28,7%, изтъкват от Камарата

"Не е правилно да се вземат заеми, за да се прави социална политика. Трябва да се даде възможност на бизнеса да работи и да плаща съответните данъци, които пълнят бюджета. И с натрупаните блага властта след това да провежда социална политика."

Тази теза развива в интервю за "Труд" инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България.

"Успешната формула за траен растеж на икономиката е работещ бизнес, а не заеми. В моето и във вашето семейство, ако не работим, не можем да си плащаме разходите. Това е истината. А държавата е като семейство, само че по-голямо. Работещият бизнес плаща данъци, с които се пълни хазната и така има средства да се провежда политика и за възрастните, и за децата", подчертава той.

В навечерието на Димитровден, който е и Ден на строителя, браншът отчита, че през първото полугодие на тази година произведената строителна продукция е за 10,2 млрд. лв., като спрямо същия период на миналата ръстът е от 28,7%.

"Трябва да се развият възможностите, които дава публично-частното партньорство. Има фирми, които ще направят и инфраструктура, и училища, и детски градини", категоричен е инж. Терзиев.

Запитан кои са най-сериозните предизвикателства пред сторителния бранш за следващата година, като се има предвид, че има ръст на вписаните в Професионалния регистър на строителите фирми и за първи път те са близо 7500, инж. Терзиев отговаря:
"Браншът е готов и очаква увеличен обем работа. Минахме през много труден период - и Ковид кризата, инфлация, война, политическа нестабилност…Сега са заявени много общински проекти по програмата, която парламентът гласува. Очакваме да започнем отново с обновяването на жилищни сгради, но поне на този етап нещата не вървят с темповете, които бихме желали. Все още не е късно, защото строителният сектор има капацитета да поеме работата, но държавата трябва да се стегне и да не губим повече време и възможност."

"Важното е и общините, и държавата да не бавят процеса, защото както е казал Колю Фичето, със 100 работника за 100 дни може да стане, но и с 10 000 работника за 10 дни няма как да се случат нещата, защото има технологични процеси, които не зависят от човешката ръка и умения. Те изискват време и подготовка, има време за доставка на материали. Не беше толкова отдавна изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Тогава браншът се мобилизира, направихме необходимите екипи и за около две години успяхме да санираме над 2000 сгради. Тогава създадохме изключително добра организация, обучихме хора, беше купена техника и свършихме работата, която държавата очакваше от нас. Помните, имаше приказки за качеството, но в крайна сметка се оказа, че не повече от 0,5 процента от реализираното обновяване на сградите трябваше да се коригира и то в гаранционния срок. Проблемът за бранша дойде след това - програмата беше изпълнена и не започна веднага нова. И екипите, които обучихме, в момента работят в Германия, Франция, Испания, а не в България. Строителният сектор може да върне част от тях отново тук, имаме капацитета да обучим и нови кадри, но за бранша, както впрочем и за всеки бизнес, е изключително важно да има прогнозируемост и хората да знаят, че имат някакъв хоризонт за развитие, по-дългосрочен период за планиране", казва още той.

"Прогнозируемостта е изключително важна за нас", подчертава инж. Терзиев, отговаряйки на въпроса липсата на прогнозируемост ли е основният проблем пред бранша днес.

И обяснява: "Защото строителството не е лека кола, която щом не искаш да караш, я паркираш и я оставяш. В бранша са заети стотици хиляди хора, които хранят своите семейства. Не може на един строител да му кажеш да изчака вкъщи, ако в момента няма достатъчно работа, защото добрите специалисти веднага се пренасочват и отиват да работят в чужбина. Това създава и хроничния проблем с кадрите, защото ако имаме перспектива за три или пет години, тогава всяка малка, средна или голяма фирма ще знае колко и какви работници и специалисти трябва да наеме. В този контекст, липсата на перспектива и ритмичността на подаваните проекти е най-сериозният проблем. Защото съответните държавни или общински структури трябва да движат процесите в срокове. Така ще има адекватен период за офериране, а след това и за изпълнение. Най-честите въпроси възникват със забавяне на офертите, а след това и със закъснението на съответните строително-монтажни дейности."

Председателят на УС на КСБ говори и за предизвикателствата, свързани с провокирането на интерес към инженерните специалности сред младите хора.

"Можем да подпомагаме обучението на инженерни специалисти и точно това за мен е работещата стратегия – това са висококвалифицирани кадри, които ръководят работниците. В момента работим и с министерството на образованието по линия на дуалното обучение. Най-добрата практика е фирмите да създават свои специалисти, технически ръководители, които да се реализират на нашите строителни площадки. Да, трудно е, защото при нашата професия 90 процента от работата е на открито – може да е студено, може да е пек и жега. Но от друга страна заплащането в сектора е много добро. Такива стартови заплати, каквито предлага строителният бранш, почти не се срещат другаде. В моята фирма имам инженери, които сме ги наели буквално от ученическата скамейка и смело мога да кажа, че са прекрасни професионалисти. Практическият опит, който студентите получават на терен, на строителните обекти, в непосредствения процес на работа, е ценно предимство не само за тях самите. Но и за фирмите, защото имат шанса да задържат млади и мотивирани кадри", казва той.

Запитан работеща ли е методиката за индексация на договорите за строителство заради инфлацията, инж. Терзиев отговаря:
"Проблем е, че да – имаме методика за индексацията и тя се прилага на много места. Но все още нямаме правилник за прилагането й. Това дава възможност на възложителите да преценяват сами, според това има или няма пари, да бъде ли направена индексация на една фирма, а на друга – не. Би трябвало да има правилник и той да е еднакъв за всички."

А за това от колко години чакат правилника, казва: "Работим по този въпрос от три години. А правилникът е важен за бизнеса, за да се знае как се прилага индексация, кога се прилага и т.н."

И, разбира се, инж. Терзиев изказва пожелание към колегите си в навечерието на професионалния празник на строителите – Димитровден":
"Основното, което желаем, е да имаме условия да работим. Заетите в строително-инвестиционния процес сме като къща на много етажи и всеки просто трябва да си върши работата. И да си носи отговорността – и проектантът, и надзорникът, и инвеститорът, и ние, строителите, и органите, които приемат изпълнението. Ако всеки си свърши работата както трябва в нашата къщичка, наречена строителство, нещата ще се получават. С всички колеги си пожелаваме здраве. А през годините сме доказали, че имаме и воля, и желание за работа, която изпълняваме качествено."