Вече повече от година и половина Камарата на строителите в България алармира институциите за проблемите, до които ще доведе липсата на индексиране на договорите с публични възложители заради големия скок в цените на материалите.
Отрасълът става заложник на политическо противопоставяне, едва последното служебно правителство прие необходимата методика за индексиране.
Има обаче опасност тя да остане само на хартия заради липса на финансиране и различните тълкувания на отделни възложители. Показателите в строителството отдавна вървят стремглаво надолу и ако през 2020 г. произведената строителна продукция в държавата е била на обща стойност 23 млрд.лв., през м.г. тя е спаднала на 16 млрд.лв., а за първото полугодие на т.г. вече е едва 6,6 млрд.лв.
КСБ отчита, че вече над 500 фирми са отпаднали от професията. Спад има и при чуждестранните компании – м.г. в регистъра на Камарата са били вписани 63, а сега вече са 55. Заради проблемите в бранша работодателите са принудени да освобождават служители.
По данни от проучване на ТРЕНД, 85 % от българите посочват, че се отнасят с уважение към професията на строителите.
Според 67% държавата трябва да актуализира старите цени, за да могат строителите да завършат обществените обекти. А според 80% от българите не е допустимо държавата да възлага строителство и след това да забавя плащането му.
Докога браншът ще издържи на натиска на проблемите, какви са опасните последици пред икономиката и за гражданите – потърсихме отговори от инж. Иван Моллов от Изпълнителното бюро на КСБ.
- Инж. Моллов, миналия месец строителите посрещнахте за втора поредна година професионалния си празник Димитровден с надвиснали проблеми пред бранша. Има ли вече развитие или още не е започнало индексирането на договорите за строителство, възложено от държавата или общините?
- Доколкото имам информация, реално все още индексирани договори няма и причината за това е, че няма единна инструкция или указание за начина, по който да се прилага методиката. Вече повече от година и половина всички виждат скока на цените – защото той е не само при строителните материали. При тях обаче оскъпяването е не само заради инфлацията – проблемът се появи още след пандемията и нарушените заради нея вериги на доставки, липси на материали и други неблагоприятни икономически фактори. Сега сме в ситуация да има одобрена методика за индексиране, но да няма предвидени средства за прилагането й, нито единни правила, които да се ползват от всички възложители. Да, имаме приети изменения в закона за обществените поръчки, имаме приета методология от Министерския съвет, но последващи действия реално все още няма... Нито яснота откъде ще е допълнителното финансиране за индексирането на договорите. То вече е толкова закъсняло, че фирми отпадат от пазара, застрашени са важни инфраструктурни обекти, а така също и изпълнението на новите проекти - и по Националния план за възстановяване и устойчивост, и по новите оперативни програми.
- Методиката беше приета през септември от служебното правителство. Защо тогава още говорим за проблеми?
- Защото палитрата от възложители и начини на финансиране на обществените поръчки е доста богата. Някои договори са финансирани по европрограми, други са с целево финансиране от републиканският бюджет, трети са със собствено финансиране, а има и договори със заемно финансиране, т.е. с кредити. Необходимо е за всеки отделен случай да бъде ясно указано по какъв начин да се прилага методиката. Например в случаите с ВиК проектите, при които възложител е съответното ВиК дружество, всяко допълнително кредитно финансиране води до нарастване на разходите за съответния ВиК оператор, необходимост от актуализация и одобрение на бизнес плана от КЕВР и вероятно опасност от повишение на цената на водата за съответната област. В случаите, в които става въпрос за финансиране по европрограми, независимо дали бенефициент е ВиК оператор или община - съотношението между националното финансиране и европейското е строго регламентирано и отново е необходимо указание по какъв начин да се прилага методиката по индексация. Така че наистина проблемите в момента са свързани с това как на практика да се реализира тази индексация. Независимо от факта, че методиката е достатъчно ясна, практическото ѝ приложение изисква единни указания.
- Какво според Вас е необходимо да предприеме държавата, за да финализира успешно процеса по индексиране?
- Мисля, че е необходимо държавата да поеме инициатива в лицето на Министерския съвет или на Министерството на финансите, за да може да се получи еднозначен и общовалиден отговор и на двата въпроса, които поставих и по-горе – по какъв начин практически да се прилага методиката и откъде да се осигурят необходимите допълнителни средства. Смятам, че това не може да бъде дейност, която да инициира и реализира някое отделно министерство, например Министерство на регионалното развитие и благоустройството, или Министерството на околната среда и водите, или Министерство на икономиката. Не може да бъде и самостоятелна инициатива на управляващите органи на отделните оперативни програми. Това трябва да е координирано - или от МС, или от МФ, които имат поглед върху всички категории обществени възложители, върху всички текущи методи на финансиране на договорите и имат, или би трябвало да имат, поглед относно това откъде да се осигурят по най-ефективен начин допълнителните средства.
- Има ли опасност методиката да остане само на хартия и на практика да не сработи? Какво ще предприеме бранша в такъв случай? Или, казано по друг начин – докога строителите ще можете да издържите на този натиск?
- Да, има сериозна опасност методиката да остане следващите няколко месеца само на хартия. Защото това, което се случва към момента е, че някои от управляващите органи на оперативните програми издават свои указания, тоест опитват се да тълкуват в някои случаи не съвсем коректно методиката, като освен това се ограничават в рамките на „свободния“ или неусвоения ресурс в съответната програма. Което поставя под риск прилагането й - защото се създават изкуствени пречки. Причината е, че оставащият неусвоен ресурс е крайно недостатъчен за финансиране на индексацията в размера на реалното нарастване на цените на строителните материали.
До кога строителите ще издържим, ми е трудно да отговоря, тъй като повечето от нас, като съвестни строители, от момента в който започна драматично нарастване на цените на строителните материали не спряхме работа, а продължихме и финансирахме изпълнението и повишените разходи с допълнително кредитиране от търговските банки.
- Но има и такива фирми, коиото се отказаха!
- Естествено има колеги, които не намериха такива възможности или оцениха риска като прекалено голям и спряха работа, като тези проектите към момента не се изпълняват. Докога ще издържим – трудно е да се каже. Мога да кажа, че от доста време се движим по ръба и със сигурност няма нито един колега, който да успява да изпълнява проекта в рамките на осигуреното финансиране по конкретния договор. Всички в момента дофинансираме изпълнението на тези проекти с кредити и искрено се надявам в крайна сметка строителите да не се превърнем в инвеститори в държавна инфраструктура.
- Вие сте специалист по ВиК инфраструктура. Какви са опасностите пред големите проекти по Оперативна програма „Околна среда“?
- Основният риск е да не бъдат своевременно изпълнени тези проекти. Доколкото имаме информация, от всички проекти по ОПОС 2014-2020, които се изпълняват специално в областта на водите, са предвидени едва пет проекта, които да бъдат фазирани и да бъдат завършени през следващия програмен период.
За всички останали опасността стои в две направления.
Едното е проектите да не бъдат завършени в срок, а след края на 2023 г. за сметка на бенефициентите, тоест съответните ВиК дружества.
Второто е, ако голяма част от проектите не бъде реализирани до края на 2025 г. дори и със собствено финансиране, тогава опасността е изобщо да не бъдат постигнати параметрите, заложени в рамката на оперативната програма. А това ще доведе до много по-тежки последици, а именно - всички осигурени за програмния период средства (1.53 млрд. лв., от които почти 60% вече разплатени) ще трябва да бъдат върнати в европейският бюджет и като цяло програмата ще бъде провалена.
- За първи път при водните обекти бенефициенти са ВиК дружествата. Има ли опасност за тях?
- Опасността или риска пред конкретните бенефициенти е един и същ. Дали това са ВиК дружества или общини, ако проектите не бъдат завършени до края на 2023 г., тяхното последващо финансиране трябва да бъде извършено от конкретния бенефициент - в случая ВиК дружествата. Лошото е, че повишените разходи на ВиК дружествата се отразяват в техните бизнес планове и пряко влияят върху цената на водата. Във всички случаи, когато ВиК дружеството има допълнителни разходи - дали за завършване на съответния обект след края на 2023 г. или поради необходимостта от осигуряване на допълнителен собствен финансов ресурс за индексацията, това води до отражение в цената на водата, тоест необходимост от нейното повишение.
- Кой накрая ще прати сметката, ако проблемите се задълбочат?
- Така че, ако проблемите не бъдат разрешени успешно, накрая „сметката“ заради провалените обекти ще я платят гражданите през цената на водата или данъците ни, които пълнят държавната хазна. Затова е толкова важно държавата да не създава изкуствени пречки, а по един справедлив начин бързо да разреши проблемите.
- Има ли начин да не се застрашава стабилността на ВиК дружествата?
- Със сигурност има начини това да се случи така, че да не се застрашава стабилността на ВиК дружествата. При тях деликатният момент е да се осигури необходимото допълнително финансиране за индексиране на цените по вече сключените договори и съответно това да спомогне за успешната им своевременна реализация, без от една страна това да бъде третирано като държавна помощ, а от друга страна – да не води до допълнителни разходи за ВиК дружествата.
Възможностите са или от ВиК холдинга, или от бюджета на МРРБ, за да не се стига до актуализация на бизнес плановете и искания за повишаване цената на водата, която в много случаи вече е и на границата на т.нар. социална поносимост.
Факт е, че всички европейски държави прилагат успешно методика за индексация на договорите с обществен възложител и не виждам причина ние да не можем да намерим бързо и адекватно решение.
Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!