Ино. Валентин Николов е изпълнителен директор на КСБ от ноември 2019 г., но още от 2007 г. е част от управлението на Камарата като член на Управителния съвет и дългогодишен председател на Контролния съвет на организацията

Един политик може да просперира, ако правилно разчете изискванията на времето в икономиката

Валентин Николов, КСБ: Престъпление е политическата заигравка да се вкарва в икономиката

15042 | 29 апр. 2022 | 15:38

Общините в момента са в ужас. Всеки ден ми се обажда някой кмет да ме пита какво да прави, защото хората не искат да участват в търгове, казва изпълнителният директор на Камарата на строителите в България:


- В стрес ли е строителният бранш в условията на война, на криза, на скок на цени, на несигурност, г-н Николов?

- Специфичен е настоящият период, многопластов. Свидетели сме на наслагване на кризи. Първият проблем е снабдяването. На всички ни беше ясно, че либералният модел в икономиката ще се сблъска с проблеми и противоречия, но пандемията ускори този процес, тласна го бързо напред. В резултат на срива на икономиката двата големи икономически центъра пуснаха машината за печатане на пари зад Океана и в Европа. В обръщение бяха вкарани огромни парични средства, които наред с други фактори, доведоха до сериозна инфлация във всички направления. И тъкмо когато започнаха да се успокояват нещата, избухна войната в Украйна. Това вече тласна събитията в икономическата сфера с голяма скорост към последваща инфлация. Това рефлектира директно върху строителството, защото открай време се знае, че строителството е моторът на икономиката. И избуяха проблемите - от една страна сериозни парични средства се насочват именно в строителството, от друга е нарушаването на веригите на доставките, от трета – цените на суровините, на материалите, на енергоносителите, на труда скочиха невиждано. Отделно ние страдаме от хронична липса на качествена работна ръка, секторът не е привлекателен за младите хора навсякъде, не само в България. Към това трябва да прибавим и спецификата у нас - тя е свързана с опит за промяната на модела на управление на строителството. И тук въпросът не е, че се сменя моделът, а в начинът, по който се прави. Според нас не е убедителен и, да не кажа дикертно, че е неправилен.

- Какво значи това – промяна на модела на строителството?

- Звучи високопарно, мащабно, но за това трябва да тръгнем малко по-отдалече. Свидетели сме на протести на пътните фирми - всичко сега е съсредоточено върху това, което се е случило миналата, по-миналата година и т.н.,  а всъщност въпросът е много по-голям, стига далеч назад във времето. Нека погледнем нещата в развитието на строителството, особено пътното, през последните 30-33 години. В първите 15-20 години от началото на прехода у нас имаше пауза в строителството. Точно, когато страните от Централна и Източна Европа през 1991-1992 г. започнаха мащабно строителство в пътната си инфраструктура, ние се забавихме. Давам ви пример с Хърватия - тя си построи основните магистрали преди влизането в ЕС. Същото направи Румъния - по-бавно, но по-мащабно. И резултатите са видими, когато човек тръгне по пътищата на северната ни съседка.

- Ние защо се забавихме?

- Защо направихме такъв Преход – оттам произлизат нещата. Няма да забравя, имах много интересен разговор с депутат от чешкия парламент, някъде през 1997-1998 г., от тяхната социалистическа партия. Беше завършил в Пловдивския технически университет. Разказа ми, че тогава една групичка хора, завършили в България, са се събирали от време на време и като станали промените, си казвали: България е страната, която най-бързо ще излезе от ситуацията, защото има страхотно географско положение; има страхотни връзки със Съветския съюз в икономиката, осигурени доставки и т.н.; има и най-добрите връзки с бившия социалистически свят и с арабския свят; има високо квалифицирана работна ръка; има индустрия, ориентирана към най-бързо развиващите се сектори; има земеделие с много добри възможности, с много опит, с внедряване на иновациите - бяхме убедени във възхода на България. И защо това не стана, защо не се случи?

- Заради политическия ни елит, който се оказа тотално неспособен и неадекватен да ръководи държавата през тези 33 години.

- Всеки има своя отговор, той не е един. Но ако се върнем на основната тема - ние изостанахме катастрофално по отношение на пътищата, на магистралите. Ако се замислите, ние сме единствената страна от ЕС, която няма връзка по магистрала с нито една столица на съседна държава. Нито една! Докато ние се занимавахме с какви ли не работи, докато политиците ни се караха, хората в Европа строяха. Вземете една Сърбия, даже и по време на войната сърбите не спряха да строят магистралите си. И направиха връзката Ниш-Димитровград. А ние още не сме.

- Но нали в последните 12 години строителството беше емблемата на управлението. Защо изведнъж се оказахме с най-лошите пътища?

- Това строителство имаше доста добър ефект като цифри, като обем. Имам обаче по-особено мнение за качеството. Качеството на нашите пътища е ниско, защото нашите пътища са много евтини. В нашето общество битува мантрата, че ние строим по-скъпо, отколкото в Европа.

- Мантрата е, че пътищата са лоши, защото се краде.

- Но всъщност ние строим най-евтино в Европа, защото такъв е икономическият модел - защото се гледа най-ниска цена при избор на изпълнител. Ако вземете сравненията отпреди 2 години, ние направихме такъв анализ, публикувахме го и той предизвика много голям интерес, но хората го забравиха. Анализът показа, че ние сме много, много назад, че изтървахме много време, което сега трудно се наваксва. Не може критерият „най-ниска цена“ да бъде водещ по отношение на качеството. Всички искаме да има ред и да се смени моделът, но икономиката не е машина, на която да натиснеш копчето и да я спреш, да оправиш нещата и да я натиснеш пак да тръгне – машината трябва да работи и в движение да се регулират процесите.

- Имате ли формула как да се излезе от този омагьосан кръг, в който в момента са вкарани изпълнителната власт и парламентът по отношение на неизплатените договори на строителните фирми?

- Формулата е много проста. Ангажиментите, които е поела държавата, подписвайки тези договори, са неотменими. Тези ангажименти не са на лицето Х и лицето У министър и шеф на АПИ - това са ангажименти на държавата и тя трябва да си ги изпълни. Това е модел на пътно поддържане с планиране на бюджета на много малки средства за следващата година и след това в края на годината разплащане с нарастване – ами от 22 години е този модел! Но, помислете каква е причината за това. На пръв поглед винаги говорим само за едно – корупция. Възможно е, никого не оправдавам. Застанете обаче на мястото на тези хора, които от години са ръководители в пътния сектор, те са подложени на невероятен натиск - от страна на депутати, политици, общественост, кметове - защото навсякъде има проблеми, които забавят строителството. А хората искат да живеят нормално, да се движат по хубави пътища. Другата тема е инвестиционният процес - у нас той е тотално объркан.

- Това не може ли да се реши чрез актуализация на законодателството?

- Да. Нашето законодателство не съответства на реалностите на живота. Ние работим със закон за устройство на територията от 20 години, който е ремонтиран 108 пъти. И тук не става въпрос да се промени просто законът, трябва нова философия, трябва нещата да бъдат направени по нов начин. Кое е най-важното в тази промяна? Първо, максимално да се ускори инвестиционният процес. Абсурдно е да продължим да правим търгове и проекти по 3-4 години, междувременно цените ще се променят и т.н.. Един такъв инвестиционен процес у нас трае общо 10 години – как да се вместим в новите реалности? Този срок трябва да стане, колкото се може по-къс, колкото се може по-опростен, без това да се отразява на качество, законност и т.н. Щом хората по света го правят, значи има начини. Ходили сме, гледали сме, да не би да сме по-глупави ние, та не можем да го направим! Но у нас има една инерция. А дали има корупция - не е наш проблем. Има си органи, които да го кажат, да го проследят – всяко такова нещо е конкретно.

- Трябва ли парламентът да се занимава с разплащането на пътните фирми?

- По принцип, не трябва. От друга страна, все пак се опитвам да разбера този министър, той е много скромен, прави нещата такива, каквито са - това отдавна не го бяхме чували. Той е нормален човек, юрист, следва закона. Вероятно се притеснява се, че утре може да го изтъпанят него и да кажат – защо, как и ...

- Проблемът е, че днешните управници, преди да дойдат на власт обявиха, че тези договори не са ок и сега това им се връща като бумеранг.

- Тези договори може да не са ок, но са законни. Ако някой нещо е погазил лука, стъпил на криво, това е държавата. Ако говорим за конкретни хора, нека бъдат проучени, дадени на съд, ако трябва. Не може да има колективна вина. Видели сме го това, не го приемаме, нали затова променихме обществото. Ние сме в омагьосан кръг. Като се започне от забавяне в развитието на цялата система, след това на инвестиционен процес, който прекалено дълго време изостава от потребностите на обществото, от изискванията на времето, от технологиите и икономическите реалности – всичко това води до блокаж. Формулата е много проста – държавата да си изпълнява договорите, които е подписала, планират се средства в бюджета, както беше предвидено и нещата се развиват. Това е най-правилният вариант, трябва да има гаранции по отношение на хората, които ще си продължат плащанията. Смяната на един модел на управление, на един сектор не става от днес за утре. Това е сложен въпрос. Това са хора, фирми, заплати, осигуровки, още повече говорим за сектор, в който единственият възложител е държавата. Частни пътища в България няма. Престъпление е политическата заигравка да се вкарва в такъв сериозен проблем. И въобще в икономиката. Политиката си е политика, икономиката – икономика. Един политик може да просперира, ако има правилни ходове и правилно разчете изискванията на времето в икономиката. Иначе политиката не е сама за себе си.

- Да се върнем на конкретните проблеми– казахте, че инвестиционният процес е блокиран, заради цените, които скачат. Какви са нивата днес?

- От февруари м.г. до февруари т.г. със 100-110% се вдигна цената на желязото. Двойно! От началото на войната – с още толкова. Тройно! Ако е било 1000 лв. на тон желязото, сега е 3000 лв.

- И ако сте започнали да стоите обект по старите цени преди година, а сега материалите са поскъпнали тройно, как действате?

- Всеки преценява според собствената си ситуация. Строителството има и тази специфика – малки, средни и големи фирми, които играят различна роля и извършват различни дейности, могат да варират, освен това всички договори са на различен етап на изпълнение. И всеки сам ще прецени какво да направи. Преобладаващата част от бранша и хората, с които разговаряме, си завършват обектите. Така са научени – това е въпрос и на чест. Оттам-нататък дали ще продължи и как – ще си направи сметката. Един ще използва вътрешни резерви, друг ще се раздели с активи, които не му трябват, а след време може да се раздели с активи, които му трябват с оглед да оцелее. Няма обща рецепта. Тук е въпросът как държавата помага на този процес.

- А помага ли държавата?

- Не. Категорично не! Проблемът е, че ние нямаме механизми за индексация на цените. Този проблем на Запад не съществува. Те също имат страхотни проблеми с цените на материалите, на договорите. Но те, особено страните в Централна и Източна Европа успяха да изработят механизми за индексация. България е една от малкото, да не кажа единствената страна, която няма такъв механизъм. Общините в момента са в ужас. Всеки ден ми се обажда някой кмет да ме пита какво да прави, защото хората не искат да участват в търгове. Масово се провалят търговете. Фирмите са играли на търг преди 2-3 години на едни цени и сега им казват да подпишат договора на същите. Но хората казват - ако подпиша, съм 30% вътре. Даже някои предпочитат да си платят неустойката – по-малко ще загубят, отколкото да работят по старите цени. КСБ започна този разговор с правителството през лятото на миналата година, когато се очерта като трайна тенденция нарастването на цените, но и до ден-днешен няма развитие.

- А с настоящото правителство как върви диалогът?

- Имаме сериозен диалог. Работим - предложения, идеи, разговори, срещи. Но няма конкретно решение, а времето върви.

- Има още един въпрос – възстановяването на Украйна след тази нечовешка война там. Премиерът обяви, че България е получила покана от президента Зеленски да участва във възстановяването на разрушената страна. Къде са българските строители в този процес?

- Имаме диалог с колегите от Украйна, дори вчера получихме писмо от тях в тази връзка. Ще намерим своето място. Украйна е важна за нас, защото там живеят много етнически българи и в никакъв случай не трябва да пренебрегваме този фактор - те са неотменима част от Украйна, неотменима част и от нашия народ и най-вероятно нашите усилия трябва да бъдат концентрирани в тези райони. Имаме и добри контакти там. Познавам ръководството на българската общност от много отдавна в Одеса, г-н Кисе е изключителен човек. Украйна е важна и от икономическа гледна точка за нас - в строителството голям процент от желязото идва точно от Украйна, затова сега имаме огромни проблеми - и ценови, и липса на желязо. Ние бихме могли за бъдем полезни там по отношение и на жилищното, и на пътното строителство - имаме сериозни, солидни фирми, които биха могли да работят в тази област и биха се справили много добре.

- Вие сте завършил журналистика, а сте станал строител...

- Нямах късмета да стана журналист и винаги се оправдавам по отношение на това с една велика реплика на Чърчил, който е казал, че с журналистиката може да се постигне много, стига да се остави навреме.

- Не съм много съгласна с Чърчил, но бих искала да чуя вашата оценка за това какво се случва в света сега.

- Случва се една глобална промяна, която става веднъж на 100-200 години. Драматична, колосална промяна с непредсказуеми последици. Веднага ще кажа, че в никакъв случай не можем да говорим за глобална война. Хората, които говорят в тази посока от едната или другата страна, дрънкат оръжия и т.н., това е да се плашат един друг и да влияят на населението. Световна война с използване на ядрено оръжие не може да се случи. Това е някакъв постулат. Но несъмнено ще продължат регионални конфликти. След Втората световна война в света се установи двуполюсен модел. След разпадането на Съветския съюз доминантни станаха САЩ – установи се еднополюсен модел. Сега вече специалистите говорят за панрегионите – многополюсен модел на региони свързани помежду си икономически - по отношение на ресурси, технологии, доставки и т.н.
Какъв е другият модел на промяната – ние живеехме в свят, където основните, реалните стойности бяха заменени с виртуални – пари, финансови операции. Сега се връщаме към реалните неща – ресурси, енергоносители, храни, доставки. Не трябва да гледаме само негативно на промените, които стават. Трябва да извлечем от тях някаква полза за развитието си като цивилизация и като българско общество. Спомняте си, през 1972-1973 г. арабският свят обяви петролно ембарго на цените. Нас не ни засегна, защото бяхме в друга система тогава – самодостатъчно, енергийно. Какво се случи тогава? Именно тогава беше извършен голям скок в развитие на технологиите по отношение на енергоемкостта на индустрията. От този период започна голямата битка за създаване на икономични двигатели за вътрешно горене. Евтино гориво, пълниш колата, караш.

Изкопаемите горива, за които е сега основната битка, ще свършат. Въпросът е да се намерят енергоизточниците, които да ги заменят, а такива има. Ако сме умни, мъдри, ако се поучим от грешките на историята - от тази негативна, трагична ситуация трябва да извлечем полза за развитието на човечеството, на технологиите. Възможности има много и аз съм оптимист. Неволята трябва да ни научи да се справяме с трудностите. Икономическата война е вече започнала. Тя няма да свърши, но ние трябва да намерим мястото си в света, който настъпва.

 

Валентин Николов е изпълнителен директор на КСБ от ноември 2019 г., но още от 2007 г. е част от управлението на Камарата като член на Управителния съвет и дългогодишен председател на Контролния съвет на организацията. Завършил е специалностите “Търговия” и “Икономическа журналистика” в УНСС. Професионалната си кариера започва в Министерство на земеделието и хранителната промишленост и до 1990 г. работи в управлението на селското стопанство и хранителната промишленост в страната. Следва кариера в частния бизнес. От 2003 г. до 2014 г. е изпълнителен директор на “Промишлено строителство Холдинг” ЕАД. И отново работа в частния сектор. От 2020 г. е и изпълнителен директор на Сдружение за възстановяване на Голямата Базилика в Плиска. Има богат опит в сферата на управлението, търговията и изграждането на промишлени, жилищни, обществени сгради и инфраструктурни обекти.


От категорията

Кой ще направи компромис след 2 октомври? И защо?

-1593267964.jpg

Служебното правителство може да повлияе върху развитието на политическата криза ...

13 авг. 2022 | 08:35

Слави Василев: ГЕРБ ще са първа политическа сила, коалиция ПП и ДБ ще претърпи поражение

Слави Василев: ГЕРБ ще са първа политическа сила, коалиция ПП и ДБ ще претърпи поражение-1645167651.png

Подозирам, че дълбокото желание на българското общество е да види разумни, ...

12 авг. 2022 | 13:50

Петър Волгин: В България имаме не гражданско, а грантово общество

Петър Волгин: В България имаме не гражданско, а грантово общество-1629635411.jpg

Раздаващите пари организации искат да получат нещо срещу средствата, които са ...

13 авг. 2022 | 13:42

Кеворк Кеворкян: Партия на идиотите - време е

Кеворк Кеворкян: Партия на идиотите - време е -1462343945.jpg

„Газпром“ не е проблем, проблем са мекеретата – фиктивни „русофоби“. Тяхната ...

13 авг. 2022 | 10:54