Темата с увеличаването на цените на строителните материали е изключително важна и се дискутира активно не само от Камарата на строителите в България, но и в рамките на Eвропейската федерация на строителната индустрия (FIEC). Опитът е доста разнопосочен, всяка една от държавите се справя по различен начин и прилага своя методика в зависимост от спецификите на националната си икономика. България трябва да намери свой собствен начин за индексация на цените и той да бъде максимално бързо въведен.
Това заявява в интервю за в. "Строител" инж. Любомир Качамаков, вицепрезидент на Eвропейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и председател на ОП на КСБ – София.
"Дори държави като Германия и Франция, въпреки че са с едни от най-развитите икономики, нямат общо решение на създалия се казус и са потърпевши от увеличението на цените на суровините и материалите. В Германия се прави индексация на определени договори с включени специфични клаузи. Във Франция са взели решение, че няма да се налагат санкции по договорите за забавяне, тъй като се взема под внимание пандемията от COVID-19, както и забавянето на доставките", обяснява инж. Качамаков.
"В Италия решават проблема чрез индексация на договорите, като се взимат под внимание цените за последното полугодие. В Австрия, когато подписваш договор за строителство, ако той е краткосрочен и изпълнението му е в рамките на следващите 12 месеца – цената е твърда. Там компаниите сами трябва да си предвидят евентуалните промени. Ако обаче договорът продължава над 12 месеца, тогава задължително се включва и клауза за индексация", казва експертът.
В Румъния, която е близка до нас като икономика и развитие, от 30 август тази година има прието министерско постановление, което позволява на фирмите с текущи договори, които са сключени на определена цена и разполагат с издаден сертификат за плащане, да имат възможност да докажат промяна на цените на основни материали и суровини и съответно да получат индексация. Това се случва при окрупнени показатели, които са примерно за пътно, високо или инфраструктурно строителство в определен процент. Компаниите следва да защитят исканията си на базата на статистически данни, но все пак е важно, че държавата е предприела мерки.
Ковид пандемията предизвика и по-радикални подходи от някои държави, които забраняват на производителите на определени материали да изнасят стоката си в други държави и единствено могат да го сторят, ако правителството им разреши.
"Интересен е примерът с Гърция. Те са създали специална работна група, в която са влезли университетски преподаватели и други експерти, които са разделили строителството на 5 категории – хидро-, магистрали и пътища, общо строителство, електромеханично и морско. Експертите там са предложили на правителството да бъдат коригирани цените, като за хидростроителството промяната е с 18%, при пътищата с 25%, за изграждането на сгради с 25%, а при електромеханичното и морското строителство съответно с 25% и 20%", изтъква инж. Качамаков.
Със сигурност най-интересен е моделът на Люксембург, обяснява експертът. Още от 2008 г. при тях се прилага формула, базирана на германските ценови индекси, през 2018 г. методиката е усъвършенствана чрез въвеждане на онлайн симулационен инструмент за изчисление на (евентуално) дължимата сума. Корекцията на цените се извършва от възложителя, а не от изпълнителя.
За всички дейности са дадени примери за това колко процента трябва да бъде заплатено за труда и колко за материалите. За целта е изготвена таблица с актуални прагови стойности по професионални обединения. Тези прагови стойности са в проценти, но те дават и разпределението труд/материали за определените дейности.
Методиката се прилага при изменение на инфлацията с над 2,1%. Това е приетото „нормално“ оскъпяване за година. Ако нивата на цените са в рамките на тази граница, тогава разходите се поемат от строителя и няма възможност да се коригират, но ако има надвишаване на тази рамка, тогава се правят корекции. За да бъде честна цялата методика, цените се коригират когато са в плюс, но и когато са в минус. Напр. ако на някой материал му е паднала стойността с повече от 2%, съответно има корекция в минус, която пак се прави от възложителя.
Преразглеждането на цените трябва да бъде поискано писмено, с препоръчано писмо от възложителя в края на проекта – както казах, обикновено с окончателния разчет.
"Така или иначе България в момента трябва да намери свой собствен начин за корекция и той да бъде максимално бързо въведен. Нещата в България трябва да се случат на два етапа, като спешният може се случи по подобие на румънския модел – с министерско постановление, което би могло и служебното правителство да приеме. Ние в КСБ сме събрали информация за това какви са увеличенията в инфраструктурното, високото, водното строителство и можем да я предоставим, включително имаме и данни за увеличаване на цената на работната сила. След което да се мисли и за подобрен модел на люксембургския, който е коректно направен. При него би следвало да се заложи измененията до някаква минимална стойност, в рамките на инфлацията, да бъдат за сметка на строителната компания, а всичко, което е над тези проценти, да бъде изчислено по определена методика поотделно за всеки вид дейност", коментира инж. Качамаков ситуацията в България.
"Факт е обаче, че България трудно може да се сравнява с Люксембург. Имаме различие в стойностите на процентите на работна сила. Въпреки това съм на мнение, че можем да създадем наша обща методика с принципен подход, който е честен и защитава както строителните компании, така и възложителите. Напр. при намаляване на цените би спечелил и възложителят. Проблемът при нас са изходните данни, защото на практика в момента националната статистика не поддържа подробна информация за флуктуациите на материалите и суровините. Ако ние имаме такава база данни, която да се обновява на всеки три месеца, а защо и не всеки месец, бихме имали една добра основа за модел, който да работи без проблем", заключава експертът.