8722 | 3 ноем. 2020 | 18:13

Иновационната политика изисква постоянна, последователна и национално-отговорна подкрепа, а не да се разчита само на външна помощ

„Блажени са вярващите“
„Не можеш истински да различиш вярното от грешното, докато не умреш.
Всъщност, когато си умрял, пак няма да можеш – тогава грешното няма да е различимо“

(Джордж Макдоналд (английски романист, поет и свещеник)

Как обаче да се повярва в реализирането на този план в духа на Божествените псалми, след като няма и една дума защо България е на последно място по всички класации в Европа и света – бедност, образованост, иновативност, стандарт на живот и т.н. От констатации и без изясняване на причините и виновниците за това състояние няма полза, защото инерцията може да продължи, въпреки розовите обещания. Този план е поредната словесна еквилибристика на бюрокрацията за упояване на населението и е доказателство за интелектуалната немощ на правителството.

Аргумент първи:
Няма критерии за устойчивост на икономиката и как с този план (четири  стълба) ще се постигнат тези критерии:
- как ще подобри жизнения стандарт на населението;
- как ще се отрази на социално-икономическото развитие на България с хоризонт 2027 – 2050 г. За целта през 2019 г. беше извършен такъв анализ;
- как ще се отрази на демографската криза и обезлюдяването и т.н.

Без критерии е бягство от отговорност или липса на компетентност за
устойчиво развитие. Няма оценка на въздействие, а само заявления. Този
план прилича на есе на тема как да се похарчи един финансов ресурс;

Аргумент втори
Няма стиковка с другите „стратегически“ документи като „Национална  програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030“, „ Актуализирани Национални научни програми, одобрени с Решения № 577 и № 658 на Министерския съвет от 2018 г., „Актуализирана национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г.“, „Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030“, „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г., „Споразумението за партньорство 2021- 2027“. Кой от тези документи ще има приоритет за изпълнение или те ще служат само като оправдание, че правителството е дало съответните напътствия и не носи отговорност ако липсва ресурс (финансов, човешки, ноу-хау) за тяхното изпълнение.

Аргумент трети
Нито едно правителство досега не се нае да начертае индустриалния  профил на България, съобразен с:
- природните ресурси и дадености;
- човешкия и интелектуалния ресурс;
- секторите, които да дават най-добри шансове за участие в
международния пазар с готова продукция;
- кои сектори от икономиката:

* ще бъдат в основата на икономическата независимост,  икономическата сигурност;
* ще бъдат гордост за населението на България;

Явно правителството ще продължава да прилага провалилия се либерален модел, при който хаосът, а не държавата определя структурата на икономиката и приоритетите за икономическо развитие. Явно какъв ще бъде и резултатът.

Аргумент четвърти
Какво е ново в целите в Споразумението за партньорство за периода 2021-  2027 спрямо същото за 2014-2020? Практически се повтарят констатациите и ако се приложат целите, залегнали във Националната програма за развитие на България 2030 изоставането на държавата от средното ниво за Европа е гарантирано:

- естественият приръст на населението расте отрицателно от 5,2 на 5,7%;
- неграмотността също - 47% от 15-годишните са функционално неграмотни, 46.5% са с постижения под критичния праг в областта на  науката, а 44.4% са с недостатъчно ниво на умения по математика като изоставането спрямо ЕС е повече от двойно във всички области на  изследването PISA 2018. Как ще се подобри това състояние при:

* непрекъснато закриване на училища. Учениците у нас са  намалели с над 260 000 във всички випуски, а заради демографската криза през последните 17 години закритите училища са 1084, пише "Монитор".

През учебната 2000/2001 година образователните институции са били
3497, докато през 2017/2018 г. те вече са 2413. Това означава, че близо една  трета от училищата са затворили завинаги врати. Разкрити са обаче 140 частни. Следва ли, че богатството ще бъде водещо и определящо за по- висока компетентност и не води ли това до още по-високо противопоставяне в обществото?;

* Какво ниво на образование може да се постигне при смесени  паралелки, поради недостатъчен брой ученици?

Каква дигитализация може да се постигне с такова ниво на грамотността?

- Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите от
домакинствата остава все още висока - 8,1пъти, докато средно за Европа, този показател е 5,2. Разликата в жизнения стандарт между регионите в България достига 10 пъти;

Бедността ражда бедност, и правителството не желае да влезе в ролята на  предприемач (а не на инвеститор) и да покани партньори за изграждане на производствени мощности за увеличаване на заетостта, но и за намаляване на дебалансираното развитие на регионите. Затова обаче трябва има дългосрочни приоритети съобразно общоконсенсусен икономически профил на държавата. Защото само наличието на прилични доходи ще задържи населението по родните места.

Пътища, социални, културни спортни обекти са допълнителни, а не основни условия. В това направление не се споменава нищо в предложения план. Няма и в новата ОП“Региони в растеж“ и дори за финансово подпомагане ще могат да разчитат само 40 (или 50) общини с население над 15 000 жители, а останалите 200 общини?

Дебалансираното развитие между регионите ще се задълбочава. Нормализирането на ситуацията в образованието и регионалното развитие изисква дълъг период време и целенасочени интегрирани инвестиции.

Аргумент пети
- как ще се подобри структурата на бизнеса по отношение на заетите в тях лица? Структурата се запазва като съотношение в години, а за 2019 г.
ситуацията е следната:

Отраслите, които могат да внедряват иновации, да генерират по-голяма  принадена стойност, да реализират „зелена“ и „кръгова“ икономика (селско стопанство, добивна и преработваща промишленост) съставляват само 12,22% от общия брой предприятия. Предприятията, които могат да създават иновации, да обновяват производствените мощности (брой на заети над 50) са само 1,3%, докато в Европа този процент е 38-40%.

Малките и микропредприятията съставляват 98,7%, а те трудно устояват на икономически, финансови и пазарни кризи. Следва, че структурата на
бизнеса не осигурява устойчиво развитие на държавата.

- как ще се покрие с този план недостигът от 20,8 % работна сила? Защо
няма нищо по отношение на „сребърната“ икономика имайки предвид, че броят на пенсионерите е сравним с броя за заетите – малко над 2 млн.
души.

Аргумент шести
- Как с този план ще се постигне финансиране на научните изследвания от 1,5% от БВП (при 3% в ЕС), като същевременно кой носи отговорност, че в последните 10 години финансирането беше 0,6-0,7%. Този накара много млади учени да намерят реализация в чужди компании. С  бюрокрация (новата Държавна агенция за наука и иновации) не се създават учени и иновации. С отмяната на закона за ПЧП правителството лиши науката от по-активно взаимодействие с бизнеса, защото с концесии това е невъзможно.

Как да се повярва, че ще се откриват нови Центрове за научни изследвания в провинцията, след като тази година беше преустановена процедурата за изграждане на Регионални иновационни центрове и се прекърши надеждата за регионално взаимодействие на бизнеса с науката.

Как ще нарастване на дела на високотехнологичния износ от общия износ  (%, нормализиран индекс) от 0.27 на 0.45, след като правителството си признава в проекта за Споразумение за партньорство 2021-2027, че данните от 2018 г. за иновационната активност на предприятията показват:

- спад от 15% в сравнение с 2011 г. на МСП със собствена иновация;
- спад с 16% на МСП с технологични(продуктови и/или процесни)
иновации;
- спад от 5,6% на МСП с нетехнологични(маркетингови и
организационни)иновации;
- спад от 81% при продажба на нови за пазара и нови за фирмата продукти  като дял от оборота;

С отмяната на закона за ПЧП правителството лиши науката от по-активно  взаимодействие с бизнеса(сега отново се обещава за въвеждане на моделите спин-офф, спин-аут), защото с концесии това е невъзможно.

Отрицателните тенденции и вредните икономиката закони не се обръщат
със заявления, обещания и бюрокрация. Иновационната политика изисква постоянна, последователна и национално-отговорна подкрепа, а не да се разчита само на външна помощ.

Заключение:
Това са само част от аргументите към Плана за възстановяване и  устойчивост на Република България, които показват, че правителството  демагогски се опитва да прехвърли на обществото отговорността за  неговото конкретизиране на базата на заложените стълбове.

Искрено съжалявам г-н Дончев за поетия ангажимент да разработи и  представи този план и за опита му да внуши на обществото розово бъдеще  за България. То би трябвало да дойде след като се усвои възможното финансиране от над 12 млрд. лева безвъзмездна помощ и до 9 милиарда лева заемен ресурс по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.

Как обаче да се повярва, след като вече 10 години правителството ни води  към дъното и не обръщаше никакво внимание и оставаше глухо към  постоянните критики, предложения, препоръки от експерти, специалисти и организации. Как обаче да се спази крайният срок за ползване на парите - 2026 година с изискване две трети от ресурса да е договорен в първите две години при изложените по-горе проблеми, след е като е разрушена икономическата база на държавата. От 2 години г-н Дончев получи прозрение, че трябва нов икономически модел, но досега нищо. На счупен  модел каквото и да надграждащ ще бъде неефективно и непродуктивно.

Липсваха при представянето на плана бойкуугодни песнопения и възгласи „Осанна“ и сигурно се очаква да ги получи от обществото. Не може с този план правителството да получи индулгенция за лошото управление и лошото състояние на държавата. Затова се иска доверие и вяра, които това  правителство няма. След мъглата пак мъгла.

Д-р инж. Александър Трифонов