12383 | 28 апр. 2015 | 11:16

Най-мощната организация на ООН празнува юбилей под палката на една българка

От 28 до 30 април в централата на ЮНЕСКО в Париж Ирина Бокова ще бъде домакин на конференция на CEB - ръководителите на агенции към ООН се събират два пъти годишно, за да обсъдят предизвикателствата пред системата. Във форума ще участва и генералният секретар на ООН Бан Ки Мун. „Юнеско: 70 години в служба на човешкото достойнство“ е мотото на концерт вечерта при откриването в чест на юбилея на световната организация за наука, образование и култура, отбелязван през 2015-а. На него в голямата зала на парижката централа ще бъде посветена и поредната галаизява за Световния ден на джаза (30 април), чиито инициатори през 2011-а станаха Бокова и музикантът легенда Хърби Хенкок. Ще пеят и ще свирят звезди от най-престижните сцени на планетата.

„Голямата дипломация е въпрос и на лично доверие между лидери“, каза ми преди две години в интервю Ирина Бокова. Бяхме говорили за срещите й с Барак Обама в Ню Йорк, с двамата Клинтън - Бил и Хилари, за близкото й познанство с бившия държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, работата й със световни учени, изследователи, актьори, джазмени и пр. елит...

Единствената българка/българин, преборила се в избор за световен лидер, и то два пъти с победа сред представители от 195 страни членки на най-голямата организация в ООН, си остава някак „неразгадан“ капитал на родината.

В много неща тя се оказа „първа“ в голямата политика - първият източноевропеец, първата жена, заела лидерски пост в ЮНЕСКО. Без политически сметки и ползи, както бе при основните й конкуренти и в двата избора, без мерене на „гео“ мускули, територии, джобове... За своя кандидат, бивш зам. външен министър, през 2009-а, Русия предлагаше да влее милиони в организацията, Австрия хвърли в надпреварата нашумялата си еврокомисарка Бенита Ферера-Валдес, Египет - смятания от мнозина за фаворит във вота Фарук Хосни.

Българската посланичка във Франция тогава отвя и други шумни кандидатури... Докато по света и най-гръмотевично у нас слушахме, че България е малка карфичка върху световната карта, че гласът на страната ни бил треперлив на международната трибуна - все неща в духа на „барабар Петко с мъжете“!... Бокова победи в най-драматичната битка за лидер на Световната организация за образование, наука и култура - на пети тур, и доказа, че „ЮНЕСКО е лъжица и за нашата уста“. Първите й думи в първото й интервю за родината бяха: „Подарявам победата на всички българи.“

За да стигне до поста, дребничката българка бе обиколила 47 страни на планетата и завързала там много приятелства. Бях с група журналисти в Париж, които тя отведе на гости в ЮНЕСКО пет месеца преди вота през 2009-а, и видяхме как жени и мъже от различни етноси и разцветки прегръщат посланичката ни. А тя свободно минаваше от френски на испански, от английски на руски в приятелските си разговори. Поводът за гостуването ни в Париж бе голямата изложба на български икони в замъка „Венсан“, където е расъл бъдещият Крал Слънце Луи ХIV, в храма „Сент Шапел“ - свидетел на ръкополагането му като наследник на френския трон.

Два пъти преди това Бокова доведе и в България гости от ЮНЕСКО - на важен форум в София, и да разгледат родните паметници на културата под егидата на организацията - Боянската църква, Рилския манастир, Несебър, Арбанаси... Тя е инициатор за създаването тук, у нас, на Балкански център за нематериалното наследство към ЮНЕСКО. (Друг е въпросът доколко ние се възползваме от възможностите му!) Дори на пръв поглед в битовия детайл Бокова прояви находчивост - реши да извади скритата красота в сградата на нашето парижко посолство на авеню „Рап“, обитавана по време на Втората световна война от зловещото Гестапо. Тя доведе реставраторка от София, за да възстанови таваните, които предишни обитатели на френската ни мисия искаха да вапцат в бяло. А там излязоха красиви фрески.

„Бокова е най-квалифицираният кандидат, ЮНЕСКО трябва да обединява народи и култури, да работи в климат на толерантност и съгласие...“, каза ден преди решаващия пети тур на изборите за лидер на организацията Симон Вейл, видна френска политичка и бивша министърка на културата.

Защо припомням всичко това? Навярно малцина си дават сметка, че Ирина Бокова използва по най-добрия и смислен начин годините си като посланик на страната ни във Франция и ЮНЕСКО. Тя не остана само в сферата и задълженията на протоколната дипломация и бюрокрацията, а по време на мандата си в Париж създаде важни контакти с изявени личности от различни кръгове и държави. Вложи много енергия и в представянето на богатствата, историята, културата на страната ни. По този начин доказа и своите възможности.

В началото на октомври 2013-а тя срази съперниците си и с категорично мнозинство бе преизбрана за лидер на ЮНЕСКО - този път спечели 39 от общо 59 гласа в Изпълнителното бюро на организацията срещу само 13 за следващия кандидат. И отново посвети „победата си на България“. А тя бе още по-значима, защото дойде след драматични две години, когато генералната директорка бе принудена да се справи с драстично намален бюджет и съкращения на щата, което пък винаги и навсякъде е съпроводено с вътрешни колизии. (Причините: През 2011-а Генералната конференция на ЮНЕСКО гласува решение Палестина да стане пълноправен член на организацията. И това автоматично предизвика преустановяване на финансирането на САЩ в съответствие с 2 закона, приети от американския Конгрес в края на 90-те години в полза на Израел... На фона на двегодишния бюджет на организацията от $650 млн. - дефицитът се оказа $240 млн.) Но Ирина Бокова обяви фонд за спешно подпомагане и успя (главно с личен авторитет и усилия) да събере $75 млн. за преодоляване на кризата.

Тя обиколи най-пострадалите от природни катастрофи страни. В огнищата на войни и политически конфликти пък ЮНЕСКО пое защитата на паметниците на културата. Българката е първият лидер на световната организация, привлякъл в битката срещу незаконния трафик на художествени ценности големите тръжни къщи „Сотбис“ и „Кристис“, музея „Метрополитън“. И неслучайно след началните три години, откакто бе поела лидерския пост, британски одит отчете, че ЮНЕСКО е „най-реформиращата се организация на ООН“.

Питала съм я дали покрай нейния пост и обиколки в света е станало по-известно и името на България. Но тя дипломатично отказва да си „припише“ такива заслуги. Споделя само, че „на много места събужда спомени, добри чувства. Особено сред високопоставени днес в страните си хора, учили или гостували в България“. Да - силна доза прагматизъм, деловитост, хитруване, бърз ум... са необходими качества във високите етажи на световната политика. Но висшата дипломация е въпрос и на лично доверие между лидерите, както стана дума в началото на този текст. Едно от личните приятелства на Бокова извън окото на прожектора е дългогодишното й познанство с Мадлин Олбрайт.

С бившия държавен секретар на САЩ българката се запознава, докато е стипендиант на фондация „Форд“ в Мерилендския университет в края на 80-те. Представила й се след дискусия в Джорджтаун, където Олбрайт преподавала тогава, а Мадлин я поканила в дома си. Оттогава имат непрекъснат контакт, взаимна симпатия. А преди 2 години двете се оказали почетни гости на галаконцерт в „Кенеди център“ във Вашингтон по повод празненствата на джаза, където пяла и Арета Франклин. (Участниците качили на сцената известната с музикантските си умения Олбрайт да свири на барабани, разказва Ирина.)

Пълна заблуда е, че подобна лидерска позиция е свързана само с пътувания в първа класа, коктейли и светски разговори... Трудно е да се проследи ритъмът, да не говорим за маршрутите по планетата, които Бокова е понесла през тези години. Тя всеки месец сменя по няколко часови пояси и континенти, връща се за кратко в Париж за важна среща или конференция. И пак - към нова далечна дестинация и следващи световни проблеми. Често с часове трябва да чака по забутани летища случайни полети, пътувала е и с БТР в опасни военни зони. Във фоайето на парижкия й дом двойка куфари по всяко време са готови за следващото неочаквано пътуване. И макар да изглежда по-крехка от всякога, Бокова неусетно се превръща в желязната лейди на ЮНЕСКО. А както прогнозират все повече медии в света - и в един от фаворитите за лидерския пост на още по-могъщата ООН през есента на 2016- а, когато приключва мандатът на Бан Ки Мун.

Дипломат по душа

„Дипломат от кариерата“ е мантра във външните дела на всяка страна. Дипломат по душа обаче е качество на малцина в йерархичната практика. Стълбица, която завършилата международни отношения в Москва Бокова изкачва близо 4 десетилетия - през различни нива в структурата на външното ни министерство, представителството на България в ООН в Ню Йорк, велик депутат, депутат, секретар на МС по въпросите на европейската интеграция, зам.-министър и министър на външните работи, кандидат за вицепрезидент, посланик на България във Франция... До втория мандат на лидерския пост в ЮНЕСКО.

На какво ли не се наслушахме за изминалите години. Кои сме ние, та да ни вземат на сериозно в голямата световна политика! Как така издънка на комунистически род ще ни представлява в мощна световна организация? Тези, които у нас се упражняваха в политическо високомерие и натякваха за комунистическата биография на фамилия Бокови, бих попитала: На колко „издънки“ (разбирай - провали), свързани с потомци на политически велможи от близкото минало, пък и настояще, се нагледахме! Ирина съумя да реализира предпоставките на съдбата в успехи и престиж - лични и за страната ни. Знам, че ще има подмятания и по мой адрес като автор на тези редове. Тях пък ще парирам с въпроса - трябва ли да мразя способния син на човека, уволнил ме на 25 години от в. „Народна младеж“ със закопаващия политически аргумент „по непригодност“ (заради интервю с Борис Димовски и Радой Ралин)? Сега той е един от теоретиците на родната демокрация и - подчертавам - е талантлив политолог. Крайно време е да се научим в тази малка България да ценим умовете и талантите, без да ги оплитаме в собствените си комплекси и омрази. Инак няма измъкване от самоубийственото балканско блато!

Слава богу, дотук в пътя си на дипломат по високите върхове на политиката Ирина Бокова е имала подкрепата на различните разцветки във властта у нас - от левите Първанов и Станишев през царя премиер Сакскобургготски до днешните управници от ГЕРБ - Борисов и Плевнелиев. Обратното би било държавнически нелепо! Но и това до голяма степен е заслуга на дипломатичната толерантност на българката, лидер на световна организация. Стискаме палци към следващия връх! Апропо, има нещо символично в името - на старогръцки Ирина значи мир - основна цел на ООН.

Преди ЮНЕСКО бяха Айнщайн и Томас Ман

„Мирът e създаден, за да подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“, гласи мото на ЮНЕСКО. Организацията на ООН е учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите. За неин предшественик се смята Международната комисия за интелектуално сътрудничество от 1921-ва, за чиято дейност инициатори са известни личности като Алберт Айнщайн, Анри Бергсон, Мария Кюри, Томас Ман. Уставът на ЮНЕСКО е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и е подписан от 20 държави година по-късно.

В момента в организацията членуват 195 страни. Централата се намира в Париж, а над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. ЮНЕСКО спонсорира и ръководи проекти по международни научни, образователни и програми за повишаване на грамотността; споразумения за сътрудничество за опазване на културното и природното наследство на света и на човешките права.

България се присъединява към ЮНЕСКО на 17 май 1956 г. В Списъка на световното наследство са девет наши паметника: Мадарският конник, Боянската църква, Казанлъшката гробница, Старият Несебър, Рилският манастир, Скалната църква в Иваново, гробницата в Свещари, Националният парк „Пирин“ и резерватът „Сребърна“. А сред „живите съкровища“ на нематериалното наследство на организацията са Бистришките баби, нестинарлството, чипровските килими...

Първият генерален директор на организацията е британецът Джулиан Хъксли, биолог. Той ръководи ЮНЕСКО между 1946 и 1948 г. След него по 4 години на поста са мексиканецът Хайме Торес Бодет - писател и дипломат, и двама американци - професорът по педагогика Джон Тейлър и политологът Лутър Евънс. После лидери са италианският юрист антифашист Виторио Веронезе, французинът Рене Мею, професор по философия и приятел на Жан-Пол Сартр.

По два мандата от 6 години имат на поста сенегалецът Амаду-Махтар М’ Боу, преподавал география в Сорбоната, но обвинен, че изопачава целите на организацията и я използва за антиамериканска пропаганда; испанският професор биолог Федерико Майор, автор и на стихосбирки. Японецът Коичиро Мацура ръководи ЮНЕСКО преди Ирина Бокова.