Едно от централните политически събития на 2015-а със сигурност ще е одобряването на 16-милиардния заем от 43-тото народно събрание. Това беше гръм, чието ехо дълго време ще отеква. Сагата около него още не е свършила. В общество, където разликите между правилно и неправилно често се размиват, поставянето на разграничителни линии е основна политическа задача. Дългът беше своеобразна граница. За всички участници в това събитие това е момент, след който следва промяна.
Политическото правило е, че разликата между управляващи и опозиция се вижда при гласуване на държавния бюджет. Дългът е част от финансите (бюджета) на една страна. Следователно разделението по този въпрос в залата определя кой от коя страна стои. Завидните 159 депутати, които подкрепиха вземането на дълга, може да се разглеждат и като гласове за вот на доверие на кабинета. Това поставя въпроси. Какви точно ще са реалните параметри на управляващата коалиция оттук насетне? Ако трябва да се сменят министри, как ще се правят промените през НС? Как ще се променя разпределението на постовете в изпълнителната власт? Всеки неясен отговор може да роди поредния политически скандал и да завихри депутатските гласове във всевъзможни посоки.
За пръв път в историята имаме вицепремиер по коалиционната политика, но въпреки осигурения внушителен брой гласове
коалиционната машина тежко проскърца
Това заложи капани, защото понякога неуважението и високомерието са по-лоши от откровената обида.
Парламентарният дебат не допринесе за повишаване на хилавото доверие в институцията. Това, което се случи в залата, допълнително дистанцира голяма част от избирателите. Дори някой от участниците да е имал добри намерения, те потънаха в морето от надменност, неспазени обещания и хамалско говорене.
ГЕРБ се оказаха най-голямата и най-пасивна партия в дълговата сага. Това може да е плюс - когато всички кряскат, ти да мълчиш, но може и да е минус - когато всички очакват от теб да кажеш нещо, ти да не го правиш. Най-големите управляващи не се справиха с публичното говорене. Тяхна е отговорността за атмосферата на припряност и изнервеност. Това е изораната почва на съмнението и мита, а там аргументи и доверие няма. Финансовият министър е един от най-честите обекти на подмазване във всяка власт (омразата си е отделна опера). Ако към него добавим житейска и политическа неопитност, това може да стане взривоопасна комбинация. Горанов трябва да си извади сериозни поуки. Оттук насетне той вече ще е в ролята на „лошото ченге“.
Реформаторите сами се вкараха в нова ситуация. Гласовете им в крайното гласуване (22 от 159) бяха обратнопропорционални на участието им в защитата на ратификацията на дълга. Те изнесоха дебата. Много от редовите избиратели ще останат с впечатлението, че реформаторите взеха заема. Странното поведение при гласуването на Радан Кънев също поставя серия от въпроси. По този начин подвежда собствените си хора или още по-лошо - разграничава се от тях? Нескопосано е обяснението, че оставката на Първанов е добра, защото с останалите от АВБ може да се работи. Кои точно са останалите? Реформаторските стандарти на моменти стават тройни. Те са големият губещ от дълговия казус.
Махленският водевил
който спретнаха Симеонов и Сидеров пред цяла България, беше напълно излишен и за двете страни. Докато се дебатира по същество ключов въпрос за бъдещето на страната, да се занимаваш с порно, перхидрол и личните си вражди е глупаво. Ако с уважение се бяха отнесли към конкретиката на случая, резултатът от гласуването може би нямаше да е същият. Липсата на лидера на ВМРО от гласуването (опитния втори стълб в Патриотичния фронт) може да е знак не само към управляващата конфигурация, но и към коалиционния партньор. Разграничението започва да става видимо.
БДЦ не поднесоха изненади. Те са винаги готови да помагат. Подобни оценки могат да се дадат и за ДПС. Прагматизмът при тях е издигнат в религия, а политическият нюх - в изкуство. След този вот разговорът за скрития коалиционен партньор има гарантиран политически живот.
За БСП дългът отвори въпроса за лидерството в партията. В седмицата около дълговите препирни като лидер в опозиционната атака се очерта Мая Манолова. Очевидно действието (не формулирането на политики) е политическата Ӝ стихия. Социалистите вече няма накъде да мърдат и ще трябва да си решават лидерския въпрос на конгреса през април. Още повече че останалите субекти с претенции вляво изпопадаха по трасето.
АБВ се оказа най-интересният случай в цялата история. Няколко дни след гласуването вътрешните им неразбории захлупиха всички останали коментари по темата. Участието на Първанов в един от сутрешните блокове веднага след скандала с групата му беше силно - като по учебник. Той направи важни изводи на базата на дългия си политически опит. Но като си казал „А“, ще трябва да кажеш и „Б“, и „В“, ако не за друго, защото си бил държавен глава. Тезата, лансирана отляво, че е играл театър, не звучи убедително. Това би било евтино, безсмислено и унизително. По-скоро
маската на властта заслепи
някои от най-близките му хора и те го предадоха. Екзекуторът е ясен. Поредицата от резки движения за младата партия стигна до момента за искане на оставка на финансовия министър. Въпреки че са най-малката парламентарна група, в АБВ са опитни. Те трябва прекрасно да знаят, че след оставката на финансов министър следва падане на правителство. Друг въпрос е, ако търсят повод да излязат от ситуацията, в която сами се вкараха. При всички случаи, ако АБВ въобще оцелее като политически проект, ще трябва да прави основен ремонт на своята къща.
Не на последно място - за либералния коментариат това беше моментът на поредното препиране. Рязката смяна на икономическото евангелие - от заклети спестовници до разпалени финансови разгулници - е малко позорно, но моралните категории никога не са били в природата на родните неолиберали. Това, което впечатлява, са екипността и синхронът им. Излизат като един, всеки по медийния си канал, и артикулират новата линия без колебание и грам притеснение. Малцина го могат.
Най-голямата опасност е, че заемът създава чувство за сигурност, което в основата си е фалшиво. Там е рискът пред управляващите. Трябва да е ясно, че оттук нататък вече няма резервоар за оправдания. Народната логика занапред ще е проста, но необорима: искахте пари - получихте ги, къде са резултатите? Здравеопазването е най-голямата корупционна язва. Лечението му не може да е половинчато, така че няма да мине без ампутации. Енергетиката е бомбата, която може да взриви бюджетите за години напред. Много вероятно е санирането да свърши с печални резултати. Оградата по границата е първостепенен политически въпрос. Изоставането в графика е фрапантно. Хърватите започнаха да строят спътникови площадки, а ние не можем да проектираме едно просто инженерно съоръжение. Ако не се вземат мерки за охраната на границата, и 160 милиарда няма да стигнат за поправяне на щетите за държавата. Загубим ли битката с демографията - губим бъдещето.
И накрая - границата, която очерта дългът, е свързана с провеждането на предсрочни парламентарни избори. Въпросът вече е кой е готов? След неубедителния дебат почти всички излизат по-слаби. Лошата кондиция ще направи повечето по-компромисни, а това все повече ще ги изнервя. Изглежда към настоящия момент никой не иска да изпита електоралния си ресурс, но това е идеалната среда изборите да дойдат нечакани или предизвикани. Това, което вече ясно се вижда, е, че само ГЕРБ и отчасти ДПС имат ресурс за подобен ход.