17371 | 4 март 2015 | 13:22

Всеки заем е зависимост

Едно от централните политически събития на 2015-а със сигурност ще е одобряването на 16-милиардния заем от 43-тото народно събрание. Това беше гръм, чието ехо дълго време ще отеква. Сагата около него още не е свършила. В общество, където разликите между правилно и неправилно често се размиват, поставянето на разграничителни линии е основна политическа задача. Дългът беше своеобразна граница. За всички участници в това събитие това е момент, след който следва промяна.

Политическото правило е, че разликата между управляващи и опозиция се вижда при гласуване на държавния бюджет. Дългът е част от финансите (бюджета) на една страна. Следователно разделението по този въпрос в залата определя кой от коя страна стои. Завидните 159 депутати, които подкрепиха вземането на дълга, може да се разглеждат и като гласове за вот на доверие на кабинета. Това поставя въпроси. Какви точно ще са реалните параметри на управляващата коалиция оттук насет­не? Ако трябва да се сменят министри, как ще се правят промените през НС? Как ще се променя разпределението на постовете в изпълнителната власт? Всеки неясен отговор може да роди поредния политически скандал и да завихри депутатските гласове във всевъзможни посоки.

За пръв път в историята имаме вицепремиер по коалиционната политика, но въпреки осигурения внушителен брой гласове

коалиционната машина тежко проскърца

Това заложи капани, защото понякога неуважението и високомерието са по-лоши от откровената обида.

Парламентарният дебат не допринесе за повишаване на хилавото доверие в институцията. Това, което се случи в залата, допълнително дистанцира голяма част от избирателите. Дори някой от участниците да е имал добри намерения, те потънаха в морето от надменност, неспазени обещания и хамалско говорене.

ГЕРБ се оказаха най-голямата и най-пасивна партия в дълговата сага. Това може да е плюс - когато всички кряскат, ти да мълчиш, но може и да е минус - когато всички очакват от теб да кажеш нещо, ти да не го правиш. Най-големите управляващи не се справиха с публичното говорене. Тяхна е отговорността за атмосферата на припряност и изнервеност. Това е изораната почва на съмнението и мита, а там аргументи и доверие няма. Финансовият министър е един от най-честите обекти на подмазване във всяка власт (омразата си е отделна опера). Ако към него добавим житейска и политическа неопитност, това може да стане взривоопасна комбинация. Горанов трябва да си извади сериозни поуки. Оттук насетне той вече ще е в ролята на „лошото ченге“.

Реформаторите сами се вкараха в нова ситуация. Гласовете им в крайното гласуване (22 от 159) бяха обратнопропорционални на участието им в защитата на ратификацията на дълга. Те изнесоха дебата. Много от редовите избиратели ще останат с впечатлението, че реформаторите взеха заема. Странното поведение при гласуването на Радан Кънев също поставя серия от въпроси. По този начин подвежда собствените си хора или още по-лошо - разграничава се от тях? Нескопосано е обяснението, че оставката на Първанов е добра, защото с останалите от АВБ може да се работи. Кои точно са останалите? Реформаторските стандарти на моменти стават тройни. Те са големият губещ от дълговия казус.

Махленският водевил

който спретнаха Симеонов и Сидеров пред цяла България, беше напълно излишен и за двете страни. Докато се дебатира по същество ключов въпрос за бъдещето на страната, да се занимаваш с порно, перхидрол и личните си вражди е глупаво. Ако с уважение се бяха отнесли към конкретиката на случая, резултатът от гласуването може би нямаше да е същият. Липсата на лидера на ВМРО от гласуването (опитния втори стълб в Патриотичния фронт) може да е знак не само към управляващата конфигурация, но и към коалиционния партньор. Разграничението започва да става видимо.

БДЦ не поднесоха изненади. Те са винаги готови да помагат. Подобни оценки могат да се дадат и за ДПС. Прагматиз­мът при тях е издигнат в религия, а политическият нюх - в изкуство. След този вот разговорът за скрития коалиционен партньор има гарантиран политически живот.

За БСП дългът отвори въпроса за лидерството в партията. В седмицата около дълговите препирни като лидер в опозиционната атака се очерта Мая Манолова. Очевидно действието (не формулирането на политики) е политическата Ӝ стихия. Социалистите вече няма накъде да мърдат и ще трябва да си решават лидерския въпрос на конгреса през април. Още повече че останалите субекти с претенции вляво изпопадаха по трасето.

АБВ се оказа най-интересният случай в цялата история. Няколко дни след гласуването вътрешните им неразбории захлупиха всички останали коментари по темата. Участието на Първанов в един от сутрешните блокове веднага след скандала с групата му беше силно - като по учебник. Той направи важни изводи на базата на дългия си политически опит. Но като си казал „А“, ще трябва да кажеш и „Б“, и „В“, ако не за друго, защото си бил държавен глава. Тезата, лансирана отляво, че е играл театър, не звучи убедително. Това би било евтино, безсмислено и унизително. По-скоро

маската на властта заслепи

някои от най-близките му хора и те го предадоха. Екзекуторът е ясен. Поредицата от резки движения за младата партия стигна до момента за искане на оставка на финансовия министър. Въпреки че са най-малката парламентарна група, в АБВ са опитни. Те трябва прекрасно да знаят, че след оставката на финансов министър следва падане на правителство. Друг въпрос е, ако търсят повод да излязат от ситуацията, в която сами се вкараха. При всички случаи, ако АБВ въобще оцелее като политически проект, ще трябва да прави основен ремонт на своята къща.

Не на последно място - за либералния коментариат това беше моментът на поредното препиране. Рязката смяна на икономическото евангелие - от заклети спестовници до разпалени финансови разгулници - е малко позорно, но моралните категории никога не са били в природата на родните неолиберали. Това, което впечатлява, са екипността и синхронът им. Излизат като един, всеки по медийния си канал, и артикулират новата линия без колебание и грам притеснение. Малцина го могат.

Най-голямата опасност е, че зае­мът създава чувство за сигурност, което в основата си е фалшиво. Там е рискът пред управляващите. Трябва да е ясно, че оттук нататък вече няма резервоар за оправдания. Народната логика занапред ще е проста, но необорима: искахте пари - получихте ги, къде са резултатите? Здравеопазването е най-голямата корупционна язва. Лечението му не може да е половинчато, така че няма да мине без ампутации. Енергетиката е бомбата, която може да взриви бюджетите за години напред. Много вероятно е санирането да свърши с печални резултати. Оградата по границата е първо­степенен политически въпрос. Изоставането в графика е фрапантно. Хърватите започнаха да строят спътникови площадки, а ние не можем да проектираме едно просто инженерно съоръжение. Ако не се вземат мерки за охраната на границата, и 160 милиарда няма да стигнат за поправяне на щетите за държавата. Загубим ли битката с демографията - губим бъдещето.

И накрая - границата, която очерта дългът, е свързана с провеждането на предсрочни парламентарни избори. Въпросът вече е кой е готов? След неубедителния дебат почти всички излизат по-слаби. Лошата кондиция ще направи повечето по-компромисни, а това все повече ще ги изнервя. Изглежда към настоящия момент никой не иска да изпита електоралния си ресурс, но това е идеалната среда изборите да дойдат нечакани или предизвикани. Това, което вече ясно се вижда, е, че само ГЕРБ и отчасти ДПС имат ресурс за подобен ход.