24551 | 27 юни 2015 | 13:56

Ненчев и Митов, както и главнокомандващият Росен Плевнелиев, предпочетоха да действат зад гърба ни, вероятно от гузност...

Истерията е вид невроза, която се изразява соматично. Истеричните пристъпи преминават под формата на бурни конвулсии, загуба на зрението или речта. Често тя започва с гърчове и припадъци, които са съпроводени с викове, несвързано говорене, скърцане със зъби. Болният си скубе косите и разкъсва дрехи, плаче и се смее едновременно.“

Военният ни министър не си скубе косите, даже напротив - напоследък отглежда буен перчем. Със сигурност обаче страда от халюцинации, щом непрекъснато чува викове и забелязва припадъци там, където всъщност цари пълна апатия.

Така например още в началото на февруари Николай Ненчев коментира слуховете за мобилизация с твърдението: „Източниците са от Русия; хората, които създават истерия, са едни и същи.“ Тия дни пък директно заповяда да се спре с истеричните спекулации около разполагането на американска бойна техника у нас. Нещо повече, заради връхлетелите го видения земеделецът от Реформаторския блок забегна панически в Брюксел, та не успя да осъществи отдавна лелеяната мечта за купуването на нов изтребител. По този повод столичен вестник написа с прискърбие: „Военни летци останаха без думи защо министърът е заминал за чужбина в деня, когато правителството ще одобрява едно от най-стратегическите решения за отбраната.“

Но халюцинациите не пожалиха и колегата му Даниел Митов. Пак през февруари външният министър съзря истерия около разполагането на команден център на НАТО и от ужас дори спомена думата два пъти в едно изречение: „Истериите около един координационен център с 40 души състав, създавани от определени политически партии, са безотговорно насаждане на омраза, паника и истерия в българското общество.“

Митов стигна още по-далеч

когато сравни въобразяваната от него истерия с „криминално поведение, което не само че не е зряло, то излиза от рамките на нормалност“, а за капак нареди с това „да се престане моментално.“

Уви, за негова беда привидението не се кротна и продължи да го тормози. „За пореден път се създава истерия около нещо, което е обявено предварително, нещо, което имаме като план“, вбесено обяви министърът и за малко да разкъса дрехите си в знак на евроатлантическа преданост. Не може да се отрече обаче, че Митов поне пожали костюма, докато ние го отнесохме със скърцане на зъби: „Такива учения имаше в началото на годината и пак се създаде истерия.“

Ако някой напълно незапознат с тукашната обстановка чужденец прочете всички тези изявления, няма как да не остане с впечатлението, че българите масово се гърчат и крещят срещу перспективата да им бъде стоварена отвъдокеанска бойна техника. А ако случайно дойде тук, няма начин да не изпадне в недоумение от бълнуванията на двамата министри и най-вече от

странното безразличие

с което приемаме тяхното поведение. Такъв би трябвало дълго да се мае как е възможно българите да търпят увъртането на Ненчев и Митов, когато става дума за обвити в тайнственост договорки, засягащи националната сигурност. И разбира се, за откровени лъжи, които се изсипаха в рамките само на две седмици, откакто на 13 юни в. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че САЩ планират да разположат своя военна техника в Латвия, Литва, Естония, Полша, Румъния и... България.
„Към момента следим процеса на вземане на решение във Вашингтон относно идеята на САЩ за повишаване на нивото на сигурност на някои от съюзниците, особено тези по източната граница.“ Такава беше витиеватата първа реакция на президента Росен Плевнелиев, който отрече към страната да са отправяни официални искания. На 22 юни обаче американският военен министър Аштън Картър го опроверга, заявявайки, че шест държави, сред които е и нашата, вече са одобрили двустранни военни споразумения (забележете - двустранни, а не по линия на целокупния отбранителен съюз!). Последва позицията на Николай Ненчев, в която министърът обясни, че имал среща с посланика на САЩ г-жа Марси Рийс, по време на която бил информиран, че предстои изявление на американската страна за разполагане на техника в няколко източноевропейски държави. „В разговора ни обаче не беше предоставена друга информация и подробности за броя и вида на техниката. Към България до този момент не е отправяно официално предложение за разполагането на американска техника и персонал.“
В същия ден от МВнР твърдяха, че не са в течение, но на следващия

позицията беше
коренно променена

Според Даниел Митов обявените намерения за разполагане на военна техника в България били в рамките на споразуменията за учения на НАТО, постигнати на срещата в Уелс през септември миналата година. Същото изведнъж установи и президентът Росен Плевнелиев: „Всичко, което се планира, е плод на отдавна договорени правни инструменти между България и партньорите ни в НАТО, както и между България и САЩ.“ В сферата на сигурността и отбраната със САЩ, подкрепи го Митов, имало рамково споразумение още от 2006 г. Кой знае защо обаче министърът пропусна да уточни, че сега става дума за конкретно двустранно споразумение, така че то трябва да бъде договорено отделно и да мине с одобрението на Народното събрание.

Ами ако парламентът каже „Не“?

Подобен въпрос сигурно се е сторил нелеп на американския посланик в НАТО Дъглас Лут, щом той заяви пред наш журналист, че „това предварително разполагане на екипировка ще стане напълно по покана на правителствата на тези съюзници“. И още: „Няма да разположим нито един танк, нито едно наше бронирано превозно средство, нито един джип в съюзническа държава, която не ни покани да го направим.“

Така излезе, че България не само е дала съгласие, а е отправила покана, както и че въобще не става дума за договорки с НАТО от срещата в Уелс, а за проявено гостоприемство по разполагането на щатски танкове, бронетранспортьори и самоходна артилерия. По информация на посланик Лут - около 250 бойни единици и неколкостотин войници, които ще бъдат постоянно разположени в шестте държави. Уж не като „акт на враждебност спрямо Русия“, въпреки че ходът очевидно е насочен към успокояване на държави като Литва, Латвия, Естония и Полша след кризата в Украйна. Ход, който руското военно министерство коментира пред Ройтерс с думите, че това е най-агресивният акт на САЩ след края на Студената война...

Е, с основание, ако си припомним как на 12 декември миналата година товарни влакове с американски танкове и джипове прекосиха Латвия в посока Литва, при това малко след като САЩ обявиха, че ще изпратят още бойна техника в Източна Европа, максимално близо до границите на Русия. На 29 януари командването на сухопътните войски на САЩ в Европа официално съобщи, че скоро ще изпрати и екип за проучване на бъдещи бази. Намерението беше представено като част от по-широко усилие

за укрепване на американското
военно присъствие

в региона, предизвикано от намесата на Русия в Украйна. Тогава генерал-лейтенант Бен Ходжис обясни пред специализираното военно издание „Старс енд страйпс“ (Stars and Stripes): „В следващите няколко седмици ще направим проучване в Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния и България, за да видим има ли подходящи места, където можем да оставим на съхранение танкове и друга бронирана техника. Не сме уточнили за какво количество, дали въоръжението за танкова рота или цял батальон, ние няма как да знаем, преди да завърши проучването.“ За сметка на това скоро научихме, че до края на годината американската армия планира да разгърне на ротационен принцип напълно окомплектована бронирана бригада в състав от около 3000 военнослужещи. А в началото на юни отново командващият сухопътните войски на САЩ в Европа ген.-лейтенант. Ходжис посети България, където получи потвърждение от началника на отбраната ген. Румен Николов, че при нужда броят на съвместните учения ще се увеличи...

Вместо да го усукват, беше редно Ненчев и Митов, както и главнокомандващият Росен Плевнелиев, да обяснят това с думи прости, открито и честно. Те обаче предпочетоха да действат зад гърба ни, вероятно от гузност, защото си дават сметка за произтичащите от тях последствия. Или по-лошото - не си дават, тъй като се водят единствено от рефлекса на слугата и от стремежа да се погрижат за личния си дневен ред. По същата причина скачат като ужилени, когато не минават клишетата, че просто сме лоялен член на НАТО. И даже ни размахват пръст, наричайки „истерия“ съмненията доколко и дали изобщо отстояват националния интерес.Най-неприятното е, че и донякъде са прави. При такава масова незаинтересованост те могат да приказват и да вършат каквото си щат. Включително могат да ни набутат в сериозен военен конфликт, след който дълго ще има да си скубем косите.