Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов за трети път поема кормилото на държавното управление в България, с което поставя рекорд в най-новата история на страната.
Досега в годините на прехода само Андрей Луканов е повторил мандата, но за кратко.
Бойко Борисов управлява от 2009 -а година с две прекъсвания, заради предсрочно сдаден мандат. В първото си правителство управляваше с малцинство, второто бе коалиция с РБ и АБВ , подкрепено от Патриотичен фронт.
Третият мандат на Борисов се осъществява в коалиция с Обединени патриоти, подкрепени от партия "Воля". Матемитачески това прави 135 депутатски гласа.
Новите министри и вицепремиери са 12.
Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов ще е вицепремиер и министър на отбраната, председателят на НФСБ Валери Симеонов ще е вице без портфейл.
Досегашният шеф на парламента Цецка Цачева оглавява правосъдието, Валентин Радев – МВР.
Здравеопазването отново е в ръцете на анестезиолог – ген. Николай Петров, който досега бе шеф на ВМА. Математикът и доктор по физика Нено Димов влиза в МОСВ. Емил Караниколов – бивш шеф на Агенцията по приватизация, поема икономическото министерство.
Едно от най-атрактивните ведомства – на земеделието, за което претенции имаха патриотите, е поверено на доскорошния шеф на фонд „Земеделие“ Румен Порожанов.
Заместникът на Вежди Рашидов Боил Банов сяда в стола му. Още един зам.-министър става първи в ресора си – Николай Нанков ще ръководи регионалното министерство, откъдето отпадна Лиляна Павлова.
Главният секретар на образователното министерство от времето на Даниел Вълчев – Красимир Вълчев, който е финансист, ще е начело на МОН.
Шефът на НОИ Бисер Петков ще ръководи социалното ведомство.
Две са изненадващите рокади в кабинета „Борисов 3“.
Екатерина Захариева, която досега бе правосъден министър, е трансферирана във Външно, а Лиляна Павлова вместо начело на МРРБ ще е министър за българското председателство на Съвета на ЕС.
Постовете си запазват Томислав Дончев като вицепремиер, отговарящ за еврофондовете, Владислав Горанов отново ще е финансист №1, Теменужка Петкова остава енергиен министър, Ивайло Московски – транспортен. Николина Ангелкова ще продължи да ръководи туризма, а Красен Кралев – спорта.
Министър-председатлят Бойко Борисов е роден на 13 юни 1959 година в Банкя.
През 1982 година се дипломира във Висшата специална школа на МВР като инженер по специалността "Противопожарна техника и безопасност" с чин лейтенант. Същата година става командир на взвод, а впоследствие и командир на рота.
В периода 1985-1990 година е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР. Защитава дисертация на тема “Психофизическата подготовка на оперативния състав” и му е присъдена научната степен „кандидат на науките”. През 1990 г. напуска системата на МВР.
През 1991 година основава фирма „ИПОН-1” ООД, която е сред най-големите охранителни фирми в страната.
На 1 септември 2001 година е назначен за главен секретар на МВР от президента, а със заповед на вътрешния министър му е присъдено звание „полковник” от МВР. През 2002 година е удостоен със звание генерал-майор, а на 25 юни 2004 г. е удостоен със званието генерал-лейтенант.
През 2005 година на изборите за Народно събрание е в листите на НДСВ като водач за два района и има възможността да влезе в парламента, но се отказва от депутатското място в полза на работата си в МВР, което по-късно напуска заради конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
През 2005 година става кмет на Столична община.
През 2006 година е учредена партия ГЕРБ от близки до Борисов хора. Той е неин неформален лидер, тъй като според закона не може да я оглави.
През 2007 година е преизбран за кмет на София.
На парламентарните избори през 2009 година ГЕРБ става първа политическа сила. От юли 2009 до февруари 2013 година Борисов е министър-председател на България. Той подава оставката на кабинета през зимата на 2013 година на фона на протести срещу монополите и високите сметки за ток и парно.
От май 2013 до 24 юли 2014 година е народен представител от ГЕРБ. На изборите през 2013 година ГЕРБ е първа политическа сила, но остава в опозиция.
На изборите през есента на 2014 година ГЕРБ отново е първа политическа сила, като създава коалиция с Реформаторския блок с подкрепата и на Патриотичния фронт. От ноември 2014 до януари 2017 година Борисов е министър-председател на България. Подава оставката и на второто правителство през ноември 2016 година, непосредствено след президентските избори, в които на балотажа кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева губи от подкрепения от БСП Румен Радев.
На предсрочните парламентарни избори през пролетта за 2017 година ГЕРБ успява да спечели най-много депутатски места и има 95 избраници в 44-ото НС. ГЕРБ води преговори с Обединените патриоти за управление, които приключват с подписване на коалиционно споразумение в края на април 2017 година, като преди това са набелязани управленските приоритети за четиригодишния мандат.
Следете в Епицентър.бг новините, анализите и коментарите