8833 | 17 ян. 2025 | 12:01

Тъкмо тази невероятна разкрепостеност на съзнанието на малкия човек усещаше с художествената си интуиция Леда Милева. И когато пишеше своите стихотворения, малките поеми, приказки или пиеси, тя всъщност помагаше на детето да открие своите мечти

Автор: Иван Гранитски

Имам чувството, че Леда Милева не си е отишла от тази пуста и печална земя завинаги, а само е заминала на далечно пътешествие. Впрочем и многостранното й творчество, и впечатляващата й обществена дейност, и богатият й личен живот са своеобразно продължително пътешествие из естетическите общественополитическите и индивидуалните пространства. Провидението ме дари със запознанството и близкото приятелство на тази удивителна личност. През последния четвърт век ние имахме над хиляда и петстотин лични срещи, съвместни пътувания, безбройни премиери на нейни книги, литературни четения, дискусии, кръгли маси, мащабни културни проекти с участието на най-изявени съвременни български творци – учени, писатели, художници, музиканти, режисьори, актьори и т.н.

Леда Милева бе удивително подреден и организиран човек. За всяка наша среща тя се подготвяше с листче, на което са подредени и степенувани конкретните съвместни задачи и проекти. Благодарение на нейната несломима воля, настойчивост и постоянство, издателство „Захарий Стоянов“ успя да извърши истински подвиг – отпечатването на пет тома съчинения от Гео Милев (почти академично издание с нови коментари, анализи, бележки), богато илюстрирано томче с творбите на Гео Милев за деца и юноши, както и фундаментално изследване на Ружа Маринска, посветено на пластическото наследство на Гео Милев, петнадесет тома нови критически изследвания и спомени за Гео Милев, за неговия баща Милю Касабов, за естетико-художествения кръг от автори, преводачи, художници и пр. около списанията „Везни“ и „Пламък“. А също така четири тома съчинения от самата Леда Милева и десетки преиздания на емблематични нейни творби като „Зайченцето бяло“, „Карнавал в гората“, „Балончето и куклата с розовата рокля“ и пр.

Леда Милева беше във висша степен човек на духа, истински благороден наследник и продължител на делото на великия си баща Гео Милев. Цялостната й обществена дейност и лично творчество бяха стратегически насочени към съхранението на отечествената идентичност, културни традиции и морални принципи. Макар че за творци от нейния ранг никак не върви да говорим в минало време. Те са по-живи от редица самолюбуващи се персони, щедро и небезкористно издържани от чужди фондации, които днес нагло се шляят из публичното културно пространство и се представят за нещо повече от естетически инфузории.

Трудно бихме могли да си представим съвременната детска литература без впечатляващото и блестящо творческо присъствие на Леда Милева. Няколко поколения деца и юноши израстват с нейните прелестни и вълнуващи книги. Тази авторка притежаваше въображение, способно да мечтае и да създава приказки. Присъщ й бе рядко срещаният усет за границата между измислицата и реалността, тя бе разгадала чудната детска способност за самосъздаване на свое особено пространство и време (колкото реални, толкова и фантастични), които се подчиняват предимно на прищевките на играта.

Повече от шест десетилетия Леда Милева изследваше невероятната вселена на детското съзнание. Като търсач на нови светове, тя витаеше заедно с невинните млади духове във фантастичните селения на загадката, примамливото, приключението. Леда Милева откриваше, че детето знае нещо свръхважно, убягващо на възрастните – всичко в природата е живо, всичко се превъплъщава и преминава от едно в друго състояние. Растенията имат чувствителност и могат да бъдат добри и лоши, животните, птиците и влечугите могат да имат човешки черти, а хората, доколкото въплъщават силите на злото и на мрака, приемат формата на злите животни.

Детското съзнание пътува през времето и пространството. Детето искрено вярва, за разлика от възрастния, че съществуват великани и джуджета, че вятърът може да свири на флейта, а дъждът е барабанчик. Тъкмо тази невероятна разкрепостеност на съзнанието на малкия човек усещаше с художествената си интуиция Леда Милева. И когато пишеше своите стихотворения, малките поеми, приказки или пиеси, тя всъщност помагаше на детето да открие своите мечти, да разгърне своята фантазия, да развие своето въображение.

Отдавна за нея се говори като за класик на детската литература. Хиляди дечица знаят наизуст нейни стихотворения. Не само легендарното „Зайченцето бяло“, но и „Хубавец“, „Дует“, „Дървено конче“, както и някои хумористични стихотворения за малките ученици като „Тайна“, „Лакомчо“, „Гица-бърборица“, „Запалянко“ и др. Ето например прелестното „Тихо“:

Цял ден са слушали ушенцата,
цял ден бърбориха устенцата
и две крачета без умора
до тъмно тичаха по двора.
Какво не пипаха ръчичките,
къде не гледаха очичките!
А щом е все така заето,
кога ли ще расте детето?...

Стигнала почтена възраст (тя е родена на 5 февруари 1920 година в семейството на писателя Гео Милев), тази неуморима и като творец, и като организатор авторка имаше може би десетки хиляди срещи с по-малки и по-големи деца из цялата страна, а пък и в чужбина. И навсякъде се получаваше магията на творческото съприкосновение, запалваще се благородната искра на общуването между творец и чиста, наивна и ангелично извисена детска душа.

Ето един поразителен пример. В детска градина детенце с ококорени от възторг очи пита: „Госпожо Милева, вие жива ли сте?“ То може би си мисли, че поетесата е едва ли не паметник. При друга среща на въпрос на учителката: „Е, харесва ли ви авторката на „Зайченцето бяло“ и „Сиводрешко и Бързобежко“?“, едно дете простодушно отговаря: „Мислехме, че е още по-хубава.“ Самата Леда Милева възприемаше подобни изказвания като комплимент.

Тези и стотици други случаи обясняват защо в детското съзнание Леда Милева със своите герои зайченца, мецани, лястовички, шишарки, балони, влакчета, юначета с калпачета, лисанки, фламинго и т.н. вече е извисена като класик на детската литература.

Леда Милева се оттласкваше от българската фолклорна традиция, за да насити своите приказни словесни пейзажи и сюжети със съвременната чувствителност, с нравствените проблеми на българското общество в края на XX век. В такъв смисъл можем да кажем, че нейните творби са свое­образни възпитателни пътешествия в света на доброто, лъчезарното, мечтата. Но до нравствената поука малките пътешественици стигат сами, водени от светозарната светлина на благородството, приятелството и любовта. Героите в творбите на Леда Милева преживяват раждането на доброто в собствените им души, те неусетно възмъжават, борейки се с препятствията по пътя. Много светлина, гальовен блясък и нравствена мекота има във внушенията на Леда Милева в нейните стихотворения, приказки и поеми.

Тя бе автор на над четирийсет книги. Многократно са издавани нейни еднотомни избрани творби. А през 1970 година издателство „Български писател“ поднася на читателите нейни избрани произведения в два тома. Издателство „Захарий Стоянов“ предлага четиритомно издание, което за първи път дава по-широк и многостранен поглед върху творчеството на тази бележита авторка. Първите три тома съдържат произведения за деца.

Том 1. „Двете пътечки“, стихотворения.
Том 2. „Изгубеното хвърчило“, приказки и малки поеми.
Том 3. „Когато куклите не спят“, пиеси за голяма театрална сцена, за куклен театър и радиопиеси.

А том четвърти „Светлини и сенки“, за пораснали деца, включва поглед към родовите корени и извървените пътеки; спомени за известни български и чуждестранни писатели; есета и интервюта по проблемите на детската литература и по актуални обществено-политически въпроси.
Разбира се, нейният разностранен творчески талант и богатата й личност имат още редица превъплъщения – преводач от няколко езика (главно английски, към който проявява интерес още от времето на учението си в Американския колеж); повече от шест десетилетия тя неуморно се трудеше на попрището на преводаческата дейност и превежда някои от най-интересните американски, английски и африкански поети и белетристи; бивш генерален директор на БНТ, дългогодишен представител на България в ЮНЕСКО (между другото, Международната година на детето 1979 бе отбелязана именно с „Красивото плашило“ на Леда Милева в превод на френски език – издание на ЮНЕСКО), председател на българския ПЕН център, председател на Съюза на преводачите в България, основател и главен редактор на сп. „Панорама“ и т.н., и т.н. Но несъмнено онова, което обяснява и осмисля истински творческото й дело, е детската литература.

И накрая нека не забравяме факта, че Леда Милева носеше отговорността да бъде наследник на великия български писател и интелектуалец Гео Милев. Малко са в новата история на българската литература и култура личностите, които светят със своя собствена светлина, а не с отразеното сияние на своите прочути родители. Леда Милева бе от тях. Литературната и обществената й дейност е ярък пример за висок социален и художествен морал. Без нейните дългогодишни усилия трудно бихме си представили изследването и популяризирането на духовното наследство на великия й баща Гео Милев.