59483 | 20 дек. 2019 | 15:59

Тия дни вярата ни бе поразклатена от поредица духовни безчинства, нравствени плебейщини и поредни гнусни атаки срещу националната идентичност, чест и достойнство.

Член-кор. Иван Гранитски

Читателю любезний,
Ти се чудиш и маеш отгде идва тази нетърпима воня в общественото пространство напоследък в нашето Отечество.

Досега ти мислеше, че страдаме само от липса на държавност, от задълбочаващ се структурен и институционален разпад на държавата. Твоята наивност и добродушие е обяснима – и ний като теб вярваме в доброто, справедливостта и световната хармония.

Но тия дни вярата ни бе поразклатена от поредица духовни безчинства, нравствени плебейщини и поредни гнусни атаки срещу националната идентичност, чест и достойнство.

Сам помисли, преблагородний читателю, на какво прилича това – в рамките, няма и на месец, нов опит за поругание на светлия образ на поета Никола Вапцаров, извършен в извънредно мерзко интервю с една литературна инфузория, която преди тридесетина години написа гнусен поръчков платен пасквил срещу великия поет.

Още незаглъхнала дунанмата около тази скандальозност и ето появи се нова сапунка и балаганна простотия. Става дума за осквернителния опит на една клета женица да „преведе“ великата творба на Иван Вазов „Под игото“. Слава богу, някои по-будни учителки и неколцина писатели, които още не са загубили чувството си за чест реагираха на тази пошлятина.

Но благородните наши народни избраници, възвишените наши министри и безкористните наши магистрати, опиянени от своето величие и незаменимост, мълчат и мълчанието им е оглушително.

Някои раболепни медии си позволиха даже да защитят „клетницата“, извършила гнусното деяние, като обясниха, че това всъщност било необходимо на по-младите поколения, тъй като те не разбирали „архаичния“ език на патриарха на българската литература.
Тя за десет години едва ли не с риск на живота си била „превела“ над 6000 думи на Иван Вазов. Джордж Оруел сигурно би завидял на този абсурд, а пък Франц Кафка би се отказал от всички свои творби, ако можеше да прочете опуса на поръчковата клетница.

Ние наивно и простодушно, ненагледний читателю, си мислехме, че има някакъв предел на свинщините и безчинствата, на които се подлага злощастното днешно българско общество.

Уви, няма предел.

Щедро финансираните от външни грантови структури (и децата вече в България знаят кои са, а правителството не знае) и по-особени организации със специално предназначение, наши нови ибрикчии, политически травестити, олани, поклонници на велзевулската и богохулна истанбулска конвенция и други мушмороци, не спят и неуморно подриват стълбовете на българската идентичност, дух, достойнство, чест и национални традиции.

Ако беше жив бай Захарий Стоянов, щеше да възкликне: „Възгещисайте се, бре господа!“. Сакън, пардон, пак се объркахме с тия чуждици. Хайде холан нека всичко да върви мирно и тихо. Белким заситим ненаситния търбух на властогонците.

Народът глухо да ръмжи и страшно да дрънчат окови. Интелигенцията да се вслушва замечтано в приспивните песни на брюкселските мазмантии, които й пеят балдевски песни за политкоректност, европейски ценности и мултикултурални, неолиберални и постмодернистки сладкиши.

Бедний ми, бедний народе, кой те в тази робска люлка люлее?