Иван Кръстев: ЕС губи контрол над събитията в периферията си, обхваната от конфликти

Европейската интеграция може да трансформира държави, но не може да създава държави

Иван Кръстев: ЕС губи контрол над събитията в периферията си, обхваната от конфликти

12549 | 3 авг. 2022 | 13:02

Общността трябва да преосмисли своя "балкански опит", за да се справи ефективно с кризата, предизвикана от руската атака


"ЕС днес несъзнателно губи хегемонията си в Европа след студената война в пристъп на прекомерна концентрация. Брюксел беше толкова зает със задачата да напредне в интеграцията в ЕС, че не успя да се справи с разпадането в периферията му."

Това пише Иван Кръстев в коментар за "Файненшъл таймс", в който обяснява, че често повтаряната фраза, че на 24 февруари сме се събудили в различен свят, не е съвсем вярна.

 

"Истината е, че този "различен свят" е с нас от много време. Проблемът е, че нямахме желание да го видим", казва той. Според него агресията на Владимир Путин е принудила европейците да поставят под въпрос очакванията си за бъдещето на Европа, но признаците, че нещо се пропуска, са били видими още през 90-те години.

Кръстев кани читателите си на мисловен експеримент с двама наблюдатели, помолени след края на студената война да предскажат как ще се развие новият европейски ред. Според единия, базиран в Прага, бъдещето на Европа ще се определя от разширяването на ЕС и трансформацията на посткомунистическите общества по западноевропейски модел. Според другия, базиран на Балканите и повлиян от войните в бивша Югославия и деформациите на възстановяването, рухването на комунистическите режими е довело до възхода на свиреп етнически национализъм, а демократизацията дойде с жестоки конфликти и етническо прочистване.

"Този наблюдател би се съгласил с Клифърд Гирц, американски антрополог, който през 1995 г. прогнозира, че новороденият международен ред ще се определя не от масовото възприемане на западните модели, а от манията по идентичността и различията. Политическият дневен ред ще се определя не от въпроса "Кога Сърбия или Албания ще се присъединят към ЕС", а от "Какво е държава, ако не е нация" и "Какво е култура, ако не е консенсус".

"Греша ли, като вярвам, че нашият балкански наблюдател ще ни помогне да разберем по-добре днешна Европа от този в Прага? Дали сегашното ни състояние на парализирана изненада не се обяснява с нежеланието ни да приемем, че видяното на Балканите не е призрак от миналото?"

Препоръката на автора е, че за да се справи ЕС ефективно с кризата, предизвикана от руската атака, трябва да преосмисли своя "балкански опит". Отправната точка на всяка жизнеспособна стратегия би трябвало да бъде неуспехът на ЕС да трансформира и интегрира Балканите, а не поне частичният успех на Брюксел в интегрирането на Централна Европа, допълва Кръстев.

Той пише и за три балкански урока "от изключително значение":

"Първо, европейската интеграция може да трансформира държави, но не може да създава държави. По своята същност проектът ЕС е опит за преодоляване на националната държава от XIX век. Но предизвикателството в периферията на Европа беше изграждането на функциониращи национални държави. Опитът да се замени изграждането на нация с изграждане на държави - членки на ЕС, се оказа обратен."

Кръстев илюстрира този урок с различието в ефективността между проектирането преди 30 години на балкански конституции, насочени към правата на малцинствата, и конституциите в балтийските държави, в центъра на които е мнозинството.

Вторият урок е, че разпадането на бившите комунистически федерални държави доведе до дълги, объркани конфликти. Една голяма опасност за държавите, произлезли от тези конфликти, е обезлюдяването.

По този повод Иван Кръстев обръща внимание в коментара си, че колкото по-дълго е войната в Украйна, толкова по-малка е вероятността много бежанци да се върнат и напомня, че Босна е загубила 40 процента от населението си в резултат на войната и следвоенната рецесия.
Третият урок е, че в момента, в който войната спре, европейците ще загубят интерес към периферията. Възстановяването не създава герои и не предизвиква силни емоции. Пет от 27-те страни на ЕС все още не признават независимостта на Косово.

В заключение авторът отново обръща внимание на разликата с това как са протекли събитията в Централна Европа през 1989-1991 г. Той го нарича "трик, изигран на Европа" - "тъй като се случи нещо прекрасно и неочаквано - краят на студената война и разпадането на Съветския съюз - ние станахме уверени, че знаем какво ни очаква бъдещето".

Източник "Дневник"

 

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!


От категорията

Die Welt: Тайните сделки на президента Зеленски

Тайните сделки на президента Зеленски-1660215313.jpg

Разследване на Sledstvie.Info показа, че комикът, заедно с братята Шефир и още ...

11 авг. 2022 | 13:54

Политически анализатор: Няма логика партийните лидери да се оттеглят преди избори

 Емил Соколов - историк и анализатор-1660210298.jpg

При добра кампания БСП може да спре изтичането на гласове към „Възраждане“ и ...

11 авг. 2022 | 12:30

АЯР: При авария в Запорожката АЕЦ потенциална опасност може да има и за България

Руски войник охранява района на окупираната Запорожка АЕЦ Снимка: БТА/АП-1660226633.jpg

Извършената оценка показва, че времето за достигане на замърсяването до ...

11 авг. 2022 | 16:58

Консервативна "културна революция" е в ход в Русия

Консервативна "културна революция" е в ход в Русия-1542879274.jpg

Основни стълбове на култа към консервативните ценности са православната вяра, ...

11 авг. 2022 | 15:47