12006 | 11 ян. 2025 | 09:35

Но само не мога да разбера защо се очаква, когато някой пъпчивец в режим “хоумофис” ми каже, че нещо е истина или не е истина, аз да повярвам на него, а не на медията, в която го пише. Нима той е ЦРУ?

Иван Стамболов-Сула

Неотдавна някакъв младеж, вероятно граждански ангажиран или пък пряко засегнат от радикалните промени, които се очакват през тази година в света, написа, че след като г-н Зукърбърг свали цензурата в угода на същите тези промени, фейсбук вече няма да е същият. 

Ще се превърне в гробница, в мъгливо тресавище, сред което вият чудовища, тролове ще разкъсват неграмотни пенсионери, а умните и красивите ще избягат в други социални мрежи, където все още тачат “стандартите на общността”.

Тоест, където фактчекингът и цензурата са си на мястото. Иначе казано там, където има оторизиран орган, който да казва що е истина. Не бързайте да се възмущавате! Сигурни ли сте, че не е така? Сигурни ли сте, че медиите не бива да контролират и (о, ужас!) да цензурират съдържанието си, когато се налага, за да не се увредят душите на читателите?

Мен по принцип не ме закачат, защото се държа прилично, не лъжа и не обиждам. Ако говоря против либералния мейнстрийм, правя го възпитано и необоримо, така че и най-злият цензор може само да скърца със зъби, но не върви да ме блокира. Трили са ми публикации само три пъти за, чакате да видим - за около 15 години.

Първата беше заради илюстрацията (не помня за какво беше текстът) - нудистки плаж, сниман от хеликоптер. Хората бяха миниатюрни, но някой страж на “стандартите на общността”, човешки или автоматизиран, ги разпозна като голи и ме перна през ръцете.

Втория път беше пак заради илюстрацията. Текстът се занимаваше с бруталната пропаганда и словесната манипулация. Понеже се знае, че нацистите са майстори в това, реших да илюстрирам със снимка на Гьоринг и то такава, на която не изглежда по най-симпатичния начин - по принцип той, особено преди да надебелее, е бил твърде красив мъж. Обаче “общността” е видяла само Гьоринг и е решила, че това е нацистка агитация.

Третият път не беше нито заради илюстрацията, нито заради съдържанието. Третият път беше, защото завързах разговор с някакъв човек - не помня с кого и на каква тема - и реших да подкрепя аргументите си със своя статия, писана по същия въпрос.

“Общността” обаче скочи и този път ме обвини, че искам с подлост и измама да събирам лайкове.

Но иначе не, поне засега не ме закачат. Обаче тук не става дума за мен. Дадох накратко тези примери само, за да покажа как мисли и действа “Общността”. Излиза, че тези три мои публикации (всъщност само две) са по-опасни от фалшивите реклами, които отправят посланията си чрез манипулирани клипове, в които, вероятно с помощта на изкуствен интелект, телевизионни водещи и известни личности отправят рекламните послания от видеозаписи, където в действителност са говорили съвсем друго.

Не ви ли е попадало видео, в което Патриархът рекламира крем против хемороиди? Този вид груба манипулация е допустим от “Общността”, но човек да се позовава в спор на собствените си публикации - не. И това са публикации в истински медии, не във фейсбук. Истински медии с истински редактори.

Що за инстанция е фактчекърът, ако така ще наричаме редовия цензор в социалните мрежи? Това често е някой анонимен труженик, на когото плащат повече, отколкото би изкарал с честен труд и поради това е леко объркан, леко изнервен и чувствителен към умствената дейност на нормалните хора. Като инстанция той е много важен, защото негова е последната дума по въпроса що е истина и що не е.

Не че истината ще пострада от скромното му мнение, но вероятно ще бъдат унищожени текстове, каквито цензорите никога няма да са способни да създадат, и вероятно, което е по-лошо, ще се намерят крехки характери, които да развият автоцензура, само и само да се изплъзнат от строгия поглед на “Общността”. А автоцензурата е най-желателното състояние, в което трябва да се намира пишещата интелигенция, за да е спокоен новият световен ред.

Но само не мога да разбера защо се очаква, когато някой пъпчивец в режим “хоумофис” ми каже, че нещо е истина или не е истина, аз да повярвам на него, а не на медията, в която го пише.

Нима той е ЦРУ? 

Нима разполага с ресурса да проверява от първа ръка всичко? Напротив, недоверието ми е още по-голямо, когато знам, че срещу себе си имам клета душица, на която плащат да защитава “стандартите на общността”.

Всичко опира до свободата на словото. За нея “медийният експерт” доц. Георги Лозанов каза, че е “човешко право и реализацията му трябва да става така, че чрез него да се защитават и другите човешки права”. Стига вече с тези правѕ или поне стига с това тяхно представяне като нещо природно, което съществува извън обществото и договорките между човеците. Свободата на словото е просто свобода. Тя е нещо, за което се бориш, от което си носиш последиците (ако имаш дупе) и в крайна сметка е доброволен избор. Това е свободата - доброволен избор. Никой не може да ти отнеме свободата, особено пък тази на словото. Винаги можеш да кажеш каквото искаш.

“Да, ама може да ме вкарат в затвора или да ме убият”. Ако това те спира да говориш, значи просто нямаш дупе, а не че някой те е лишил от мистичното ти право “свобода на словото”. Ако мислиш свободата като “неотменимо естествено право”, при най-малкия натиск няма да окажеш съпротива, а ще се разплачеш и ще се разпищиш някой да идва да те спасява. А системата това и чака, тя денонощно има подръка спасители от всякакъв вид, на които трябва да делегираш отговорността за себе си. Защо в ляволибералните общества е такава мъка гражданите да са въоръжени? По същата причина.

Свободата не е безкраен празник, не е забавление. Не е съревнование по находчивост и оригиналност, не е предизвикателство да направиш нещо, което никой друг досега не е правил и понеже повечето неща, а особено онези от тях, които имат смисъл, вече са правени, да измислиш колкото можеш по-голямо извращение. Не, свободата не е това.

Свободата върви с отговорността. Нека всеки казва каквото си ще, но да е на разположение да понесе отговорност все едно от какъв вид. Първата стъпка към това честно състояние е да се прекрати всякаква анонимност в публичните комуникационни канали. Всеки гражданин да има електронен подпис, който получава с личните си документи, и с него да се регистрира в мрежите. Така за всяка дума ще се знае кой я е казал. А ако някой не иска да се знае името му, редно е да бъде попитан защо.

Бях предложил това преди доста години, когато светът беше относително различен. Тогава ми скочиха, разпънаха ме, щяха да ме изядат! Как тъй! Унищожаваш свободата, като посягаш на анонимността! Интернет е либерално място, където всеки говори, каквото си иска!

Тогава скочиха е ме разпънаха същите тези, които днес са се загрижили за фактчекърите и за “стандартите на общността”. Защо? Просто защото тогава е било модерно едно, сега е модерно друго. Много са ми смешни, защото продължават да се изживяват като някакви бунтари, а са най-обикновени и често платени трубадури на системата. Омразата им е най-голяма не към някой друг, а именно към онези, които дръзват да противоречат на приетото за правилно от мейнстрийма. И се чудят как да ги нарекат, защото самите те са узурпирали тяхната роля. Поне във фантазиите си.

Всеки трябва да носи отговорност не само за действията, но и за думите си, защото думите, особено онези, произнесени публично, пораждат действия. Малцина знаят, че според теорията, целта на пропагандата не е толкова промяна на мнението, колкото предизвикване на определени, желани и контролирани действия. Но отговорността за думите не бива да бъде вменявана по този идиотски начин. Разбира се, че лъжата трябва да се преследва и изобличава, но не от тимуровски команди и доброволни отряди на трудещите се.

И ако разгледаме целия този текст като една наздравица, нека завършим така: да пием за свободата такава, каквато е, а не каквато ни казват, че е; да пием за истината, а не за посредниците, които се тълпят да застанат между нас и нея.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Източник: Труд