27944 | 13 авг. 2026 | 09:15

Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от "Продължаваме промяната" и "Демократична България", превзеха форумите и обезсмислиха диалога.

Програмата не може да бъде приета като разписан график за действия, тя създава хоризонт на усилието, заяви вицепремиерът Иво Христов в студиото на "Денят започва" на БНТ.

"Признавам, че сроковете не могат да бъдат предвидени с абсолютна точност. Една програма не може да бъде приета като точно разписан график за действия, но тя създава хоризонт на усилието. Има множество нови идеи - като радикални, като реформа на Конституцията и стигнем до промяна на икономическия модел.

Ние сме изчерпали сегашния икономически модел. Развитието и растежът почиваха на покачване на доходите на хората в публичната сфера. Те вече са около 75% от държавния бюджет. Това вече е изчерпан ресурс, непостижим вектор за развитие.

Ние предлагаме да заложим на икономика с висока добавена стойност, на насищането на българските индустриални паркове с нови инвеститори."

Вицепремиерът обясни, че се предвиждат промени в Конституцията, които да върнат на президента правомощия при служебни кабинети. Има и намерение разплащанията в брой да бъдат гарантирани в Конституцията. Според него това ще бъде елемент на икономическата свобода.

Бюджетът за 2027 г. ще е на новите амбиции, обяви Иво Христов. Ще се постараем да ограничим съществено държавните разходи, като съкратим излишната администрация, закриваме всякакви паразитни щатни бройки, съвместяваме различни административни услуги. Ще ограничим и течовете за обществени поръчки, които са очевидно корупционни, обясни той.

За олигархията и разграждането на олигархичния модел вицепремиерът заяви: "Борбата за деолигархизация започна. Системата „Сигма“ за анализ на обществени поръчки ги вкарва в един много по-тесен коридор на приемливи цени и идентифицира онези, които се отклоняват от тези цени. Тя е своеобразен филтър, тъй като фирми и компании, изобличени в злоупотреба с цените, сключили неправдоподобни договори. Има случаи за фирма, която взима 200 хиляди за окосяване на 20 декара площ през зимата. Тези фирми отпадат от възможността да кандидатстват за последващи обществени поръчки. Ето една първа, конкретна и работеща вече стъпка. Олигархията е раково образувание. Изрязването на всички тези метастази ще отнеме много време и е сложно. Изисква прецизност. Хората очакват бързи резултати, които, обяснимо, и ние бихме се радвали да ги постигнем бързо. Но това изисква постъпателни усилия, промени в законодателството, административни мерки, кадрови промени."

За чуждестранните инвеститори Христов коментира: "Към инвеститорите мога да кажа, че в България вече има стабилна политическа перспектива за 4 години напред. Има ясна власт, която има намерение да върне закона и го прави. Институциите започват да влизат в роля и политиката се връща в институциите. Тя се правеше с телефонното право доскоро. Сега виждате, че всички министри ходят на парламентарен контрол и премиерът се явява на парламентарен контрол, което Борисов рядко правеше. Виждате, че постепенно нещата се канализират.“

За икономическата свобода на българина и гарантирането на кешово плащане вицепремиерът заяви, че се предвижда то да бъде записано в Конституцията:
 "Конституционно гарантиране на правото за разплащане в брой като елемент на икономическата свобода. Така ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш. Направиха го и други страни, впрочем. Хърватия, Австрия, Унгария е на път да го направи. Това е елемент на икономическата свобода. Дигитализацията на разплащанията е неизбежна. Това е технологичен процес. Същевременно съхраняването на свободата е приоритет. Хората трябва да имат възможност в някаква степен, в определен обем, до определен праг да могат да плащат и кеш. Да оставим настрана, че има хора, които са чисто и просто дигитално непригодни поради възраст, поради това, че са израснали с друго образование и други навици."

Вицепремиерът обясни, че се предвиждат промени в Конституцията, които да върнат на президента и правомощия при служебни кабинети. 

Каква е външната политика – амбивалентна и противоречива или балансирана и мултивекторна?
"Да е мултивекторна е предимство и достойнство на една политика. Ако една външна политика гледа само в една посока, значи тя просто не забелязва остатъка от света. В момента големите икономически събития се случват в Азия, а не се случват вече в Европа. Икономически събития се случват и в Близкия изток, които пряко ни касаят. И ние трябва да гледаме и натам. Аз по-скоро виждам опасност от това Европа като общност да изпадне в изолация. И това вече се забелязва, тъй като диалогът по европейските въпроси, Украинската война, протича през главата на Европа, между Съединените щати и Русия."

За президентските избори Христов коментира: "Изборът между нормално и ненормално. Изборът между това да приемеш, че има два пола, че семейството е нещо естествено, а не укоримо. Децата трябва да се отглеждат с добродетели, а не да заклеймяваш въвеждането на религии и добродетели в училище. Да приемеш, че България е духовен водач и патриарх, а не да го сочиш с пръст. Да приемеш, че българите са европейци без комплекси и не е необходимо да го доказват всеки ден с конформизъм, а да живеят със самочувствието на европейци."

По повод убийството в Пловдив Христов каза, че "това е трагедия, издевателство, унижение на личността и жестокост, но не е първият случай. Орди от агитки в черни дрехи с нацистки символи дефилират почти всяка седмица в София и тероризират центъра. Младежки банди вилнеят в моловете", коментира той.

Според него една партия, "която търси Путин в гардероба, в хладилника и наднича под леглото", обяви Русия за вдъхновител на "едно ужасяващо криминално деяние", само и само, за да насочи разговора отново в своя полза и да спечели политически дивидент.

Относно мерките с младежката престъпност Христов каза, че според него големият залог не само в България, а навсякъде, са социалните мрежи. "Не съм привърженик на забраните като философия, но на моменти се сблъскваме с нови феномени, които трябва да обмислим. Без забрана няма да минем", каза вицепремиерът, но добави, че все още няма решение на правителството.

Христов обясни, че до края на 2027 г. трябва да бъде въведен нулев клас за учениците, които не владеят български език. Оказва се, че близо 40% от първолаците в момента владеят зле български език, което компрометира цялото по-нататъшно образование, коментира той.

Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи, трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов.

Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от "Продължаваме промяната" и "Демократична България", превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове - бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.