14657 | 27 апр. 2015 | 13:52
На 24 април българският парламент сътвори нов термин, непризнат в международния лексикон по отношение на геноцида срещу арменците. Представи го като „масово изтребление“*.
За масовото физическо унищожение на арменците, както и на евреите по време на Втората световна война си има официален термин и той не е някакво „масово изтребление“, а геноцид. Според член 2 от Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението геноцид, която е в сила у нас от 1950 г., под „геноцид“ се разбират действия, извършени с цел да се унищожи - отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава.
Причината да не се употреби думата „геноцид“, изтъкната от онези, които измислиха новия термин, е да не си развалим отношенията с Турция, която ни е съседна страна. Тя била направила жестове към нас с износа на месо, когато санкциите срещу Русия ни ударили много.
Срамното и печалното в случая е, че историческата истина бива изкривявана поради конюнктурни съображения. А историческата истина си е истина. И тя е, че към края на XIX век в Османската империя живеят близо 2,5 милиона арменци, които се борят за автономия. Преди точно сто години младотурците възприемат арменците като „пета колона“ на Русия (с нея Турция е в състояние на война), чиято цел е да нарушат териториалната цялост на турската империя. Затова те намират начин да решат „арменския въпрос“, и то по най-жесток и брутален начин.
Главни организатори на арменския геноцид са военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша и главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша. Последните двама плащат с живота си за своите престъпления - Талят е убит през 1921 г. в Берлин, а Джемал - в Тифлис през 1922 г. от арменски отмъстители.
Арменският геноцид е признат от Европейския парламент и от много страни в света, между тях Канада, Австралия, Франция, Белгия, Ватикана, Швеция, Швейцария и дори от Комисията по външни отношения на Сената и на Конгреса на САЩ, както и от 42 от петдесетте американски щата. Признат е и от Гърция, която за разлика от България не се притеснява, че приемането на историческата истина ще развали отношенията й с Турция. Ала геноцидът против арменците ще остава непризнат от България, докато не бъде наречен някой ден от Народното събрание с истинското му име.
-------------
* Б.р. - Турция си позволи да възроптае дори против тази мъглява „дипломатична“ формулировка
Мобилна верси
RSS
