Омбудсманът Диана Ковачева е новият ни съдия в Европейския съд по правата на човека. Този международен съд е един от малкото, които допускат всеки пострадал човек да осъди всяка държава, нарушила Европейската конвенция за правата на човека.
Вижте интервюто на Канна Рачева с Дина Ковачева:
– Как Ви хрумна да участвате?
– Това е моя студентска мечта. Аз бях студентка през 1993 г., когато България току-що се беше присъединила към Съвета на Европа, Европейската конвенция за правата на човека беше много нова. В юридическия факултет на Софийския университет разговорите между нас студентите много често бяха свързани с тази нова за България конвенция. И за мен това беше мечта. Аз още тогава си представях, че върхът в кариерата на един юрист е да бъде съдия в Европейския съд по правата на човека.
– Кои според Вас са най-актуалните, най-важните тенденции в дейността на ЕСПЧ?
– Интересното и ценното и в конвенцията, и в съда всъщност е, че конвенцията е един жив инструмент. Тя се развива и немалка част, които в са в дневен ред на съда, на практика не са били съществуващи, когато конвенцията е приета 50-те години на миналия век. Съвременни тенденции и проблеми като домашното насилие например е в дневния ред в съда. България за съжаление е осъждана неколкократно точно заради това, че не са предприети оперативни, превантивни мерки, за да се вземат предвид оплакванията на жертвите. По тази причина аз и като омбудсман много се занимавам с темата за домашното насилие. Беше прието от парламента и моето предложение да отпадне системния характер в Наказателния кодекс при наказването на престъпления, извършени в условията на домашно насилие. Затова и ЕСПЧ се занимава с тази тема. Наред с нея има и много традиционни, каквото е например ефективното разследване. В България това е един от проблемите, заради които тя често е осъждана.
– Зачестяват и делата за насилие между деца.
– Така е, това са казуси, които са на дневен ред на омбудсмана. При мен идват тези дела, обикновено преди да тръгнат за Страсбург, защото пък омбудсманът е последната надежда на хората в България. На практика след институцията на омбудсмана делото всъщност преминава в Страсбург. Много са тези жалби, свързани и с право на собственост и с реституции, които стигат до ЕСПЧ – там България също често е критикувана. И делата, свързани с деца и насилие между деца – една тема, която е на дневен ред. Това е комплексен проблем, свързан е и с училището, и със семейството, и със съвременния натоварен живот.
– Какво е Вашето мнение за индивидуалната жалба в Конституционния съд?
– Категорично подкрепям. И като омбудсман, и като юрист подкрепям. И в чисто човешки план подкрепям, защото смятам, че това е възможността на всеки човек, който смята, че неговите права са засегнати, по начин, по който Конституционният съд може да се намеси и да разреши проблема. Мисля, че е важно да има индивидуална конституционна жалба – тя е факт за много европейски държави и на практика изключително критично за КС вероятно ще бъде, защото много ще се увеличи броят на жалбите.
– Вашето мнение за избора на двамата новоизбрани конституционни съдии?
– Аз като омбудсман не мога да се намеся в този избор. Това е политически избор, избор на Народното събрание. Така че решението е взето там и то е такова, каквото е. Така че моята позиция е, че народните представители имат думата в този случай. Много е важен балансът между институциите и аз смятам, че тогава, когато критичните бележки допринасят за обществения дебат – всички печелим. Нека да се чуват различни мнения – аз целя това.
Спомняме си случай, в който клетвата е пропадала, но така или иначе са различни институциите, които избират съдиите в Конституционния съд. Това според мен води до един баланс между силите – различни видове специалисти, а според мен законът трябва да се приложи такъв, какъвто е. Тогава критиките бяха свързани не толкова с професионални качества, всичко беше на плоскостта на репутацията. Беше много по-различен казусът тогава и смятам, че беше решен правилно. Аз лично тогава застанах зад тази позиция.