32726 | 22 дек. 2014 | 19:10

Българските производители са принудени да продават под себестойност

Няма Коледа без пържола. Всеки, независимо от възможностите си, ще сложи на масата мръвка, защото такава е традицията. В дните преди Рождество обикновено търговците потриват ръце, защото идва тяхното време. Неслучайно се казва „Ден година храни“. Логично – по това време цената на свинското месо се вдига.

Този път положението е съвсем различно. „Откакто съм в този бизнес, за пръв път преди новогодишните празници изкупната цена на свинете пада“, каза пред „Преса“ д-р Румен Караманов, който има собствена свинеферма край Ахелой. В момента живото тегло се изкупува по 2,20-2,40 лв. за килограм, а през лятото цената е била 2,80 лв. Себестойността се движи около тези нива, което прави бизнеса много труден. На дребно българският продукт продължава да е на стари цени - между 8 и 11 лева за килограм. Не е така с вносната стока, която е с около 25% по-евтина. В последните дни дори търговските вериги пуснаха обезкостена плешка на промоционална цена 4,99 лв. за килограм.

Една от причините за падащите цени е разрастването на сектора в ЕС, където производството е около 110% от потреблението. Така съюзът се явява нетен износител. Според анализ на Еврокомисията свинското месо през т.г. ще е с 0,5% повече в сравнение с 2013 г. През май и юни свинете за разплод са повече в Германия, Холандия, Испания, Дания и Унгария.

Звучен шамар за европейските производители нанесе ембаргото на Москва. Сега големите доставчици се чудят къде да пласират стоката си и свалят цените. Не бива да се забравя, че към Русия по принцип заминава 25% от европейския експорт на този продукт. Износителите вече пренасочват стоката към Южна Корея, Япония, Филипините. Вариант отскоро е и Виетнам, но задвижването на търговията там изисква време. През юли цената на свинското месо беше 170 евро за 100 кг, от началото на септември падна до 158 евро. През т.г. консумацията ще остане на нивата от 2013 г., може да има увеличение през 2015-а заради очакванията за икономически растеж.

В същото време Русия пожарно започна да търси решения, за да преодолее недостига на своя пазар, защото през октомври вносът от чужбина е с 37,5% по-малък в сравнение със същия период на миналата година. Москва се опитва да компенсира дефицита с внос от Бразилия, Канада, Сърбия. Освен това смята да инвестира 6,3 млрд. долара до 2020 г. в този сектор и да стимулира своите производители. Според плана външните доставки от 620 000 тона през 2013 г. трябва да паднат до 185 000 тона през 2017 г.

Заради сравнително ниската си цена свинското месо е едно от най-консумираните след пилешкото и на човек у нас се падат по

8,1 кг годишно. Въпреки че свиневъдството пострада в годините на прехода и има осезаем срив в производството, днешните животновъди са направили сериозни инвестиции, за да бъдат в час с евронормите.

Почти всички производители са се ориентирали към съвременните изисквания и отглеждат породи прасета от холандски и белгийски селекции с по-малко мазнини.

Производството на свинско формира над 60% от общия добив на червени меса в България. През 2013 г. сме произвели 72 905 тона, което е с 0,3% по-малко от година по-рано. 53 699 тона са добити в кланиците и 19 206 тона - в стопанствата, сочи публикуваният преди броени дни „Аграрен доклад 2014“.

През м.г. в страната са употребени 175,5 хил. тона от този продукт. Очаква се потреблението тази година да е 170 000 тона. Консумацията ще нараства през следващите пет години и през 2019 г. ще достигне 190 000 тона, сочи анализ на Института по аграрна икономика.

Вносът на свинско месо и сланина през последните години изцяло идва от западноевропейските страни. Холандия е сред лидерите в това производството и добива над 2 пъти повече от вътрешното си потребление. През м.г. от Испания сме доставили 26 хил. Тона, а от Германия - 22 хил. тона. Купуваме също от Франция и Белгия. 49% от общото количeство на доставките са замразено месо - 52,5 хил. тона.

Д-р Румен Караманов:
Нелегалният внос продължава да върви

- Г-н Караманов, битува схващането, че в европейските държави успяват да произведат по-евтино свинско месо, отколкото в българските ферми?
- Изобщо не е вярно това. През последните години в България се инвестира много в по-добрата генетика, която е важна за качеството на произведеното месо и за разхода за килограм прираст. Това повиши конкурентоспособността на този бизнес в страната, в голяма степен бяха обновени материалната база и технологията. Изобщо не вярвайте, че в Европа произвеждат по-евтино, отколкото у нас. И това се вижда от цените на дребно, които в техните магазини са двойно по-високи, отколкото в нашите. Причината да идва по-евтина стока тук е продължаващият нелегален внос, при който се укриват данъци и по-точно ДДС. Голяма част от месото във веригите влиза през две-три кухи фирми.

- Вие от години повдигате този въпрос, но, изглежда, няма как да се спре контрабандата. Може би защото сме част от единния европейски пазар и движението на стоки е свободно.
- И създадените мобилни групи не свършиха работа. Затова смятам, че трябва спешно да се въведе програма за проследяване. Схемата е следната: предприятие в Европа, откъдето тръгва стоката, праща информация за нейния вид, количеството, цената, номера на партидата. Всички данни се подават по електронен път и отиват в НАП и в Българската агенция по безопасност на храните. Отделно самият товар се придружава с фактура и всичко в нея е описано. Шофьорът, който превозва стоката, има папка с документите на хартиен носител и щом мине границата, инспекторите на НАП засичат с информацията в електронната справка и сравняват с наличните документи. Ако има разминаване в количеството, тогава камионът се разтоварва и започва щателна проверка.

- Така може да се спре нелегалният внос, но руското ембарго принуди западноевропейските производители да свалят цените, за да продават. С тях как ще се преборите?
- Ние какво сме виновни, че Русия наложи ембарго върху европейския внос. Агенцията по храните би могла да защити родния бизнес на собствения ни пазар. Кое пречи да се обяви, че на територията на страната ни прясно е онова месо, което е престояло най-много 7 дни от момента на добива? На вносния продукт са му необходими най-малко 5 дни, за да бъде на наша територия. За продажбата остават ден-два и това време не е достатъчно за продажбата му. Така чуждата стока няма как да конкурира нашата. Това е много силна мярка, която освен всичко друго не нарушава еврорегламента. Недоумявам защо не я предприемат. Ако държавата няма волята да помогне по някакъв начин на вътрешното производство, икономиката ни е обречена на гибел и ние ще станем постоянно зависими от внос, за да задоволим потреблението у нас.

- Но от края на 2013 г. свиневъдите вече получават субсидии.
- Вярно е, но както често се случва у нас, веднага се наместиха измамници. С парите от първия транш на помощта, които са около 80%, купуват прасета от други държави и после ги угояват на територията на нашата страна. Държавата дава пари от националния бюджет, за да се увеличат животните у нас, а с тези средства се подпомага чужд бизнес. Трябва да се знае, че най-голямата инвестиция в свиневъдството е отглеждането на свине майки и малки прасета. Допускайки тази схема за отклоняване на част от субсидията, се пречи на българския бизнес. Смятам, че помощите трябва да останат за онези български производители, които имат пълната схема във фермите си.

Животните намаляха седем пъти за 24 години

През 1989 г. у нас са отглеждани над 4 милиона прасета, а през 2013 г. те са 586 400. Субсидиите, макар и слаби, ще доведат до плавно увеличаване на броя на животните и за пет години те ще достигнат почти 1,2 милиона. Това прогнозира доц. д-р Божидар Иванов от Института по аграрна икономика.

Въпреки това страната ни ще продължава основно да разчита на внос, за да покрива потребностите на преработвателната си индустрия. През 2013 г. отвън са доставени 106 505 тона свинско месо. През 2005 г. в страната са влезли 20 000 тона, а през 1998 г. - само 5 000 тона.

Плавното нарастване на броя на животните логично ще увеличи и количеството на месото. Не са се сбъднали очакванията, че свиневъдството в страните от Източна Европа ще дръпне по-силно напред заради голямото производство на зърно и по-евтина работна ръка. В старите страни членки все още се произвежда по-голямата част от свинското месо, което после се пласира на източноевропейския пазар.

Субсидиите възстановяват
стопанствата частично

Частично възстановяване на поголовието от дългия период на спад се забелязва за пръв път към края на 2013 г., когато свинете достигнаха 586,4 хиляди. Това е увеличение с 10,4% спрямо година по-рано, сочат данните на агростатистиката. Основна причина за раздвижването в сектора са държавните помощи за хуманно отношение, които започнаха да се предоставят от края на 2012 г. Субсидиите продължават и през тази година.

Най-голям принос за увеличението имат малките стопанства, където се отглеждат до 9 животни и особено най-дребните с по 1-2 животни. Ситуацията може да се обясни със значителното поевтиняване на фуражните култури от втората половина на 2013 г. Тези стопанства обаче произвеждат главно за собствена консумация и не оказват съществено влияние на пазара в страната.

Към края на 2013 г. средният размер на свиневъдните ферми намалява до 9,8 броя животни, за сравнение те са били 17,1 през 2012 г.

Все пак секторът остава силно концентриран - над 75% от всички свине се отглеждат в стопанства с 1000 и повече животни. Производството е съсредоточено основно в три района - Северния Централен, Североизточния и Югоизточния, където се отглеждат 79% от свинете. Същевременно броят на свинете майки намалява с 10,8%, а увеличението в Северния Централен и Югозападния район не е достатъчно, за да компенсира спада в останалите райони.