23130 | 25 юни 2015 | 14:23

Съпругата на Роман Абрамович откри нова сграда на музея си за съвременно изкуство в Москва

Когато през 2008-а Даря Жукова открива в Москва центъра за съвременно изкуство „Гараж“, си навлича най-вече иронични коментари - новият музей е определен като „светско-нефтена“ амбиция на красавица и олигарх, „поредната играчка в ръцете на приятелката на Роман Абрамович“, а мнозина, вероятно не без основание, се питат „какво, по дяволите, разбира тя от изкуство“? Всъщност няма как да знаят - въпреки че е любим персонаж в

светските хроники

Жукова рядко се появява на страниците на сериозните издания. Тя не обича да дава интервюта, а в редките случаи, в които го прави, не говори за личния си живот.

Дали познава изкуството, пита я британският „Гардиън“ година след като е открила арт центъра си. „Не мисля, че мога или че трябва да знам всичко за него - отговаря тя. - Пътувам много, гледам стотици изложби. Откакто се занимавам с „Гараж“ обаче, ги виждам по съвсем друг начин - не само като изкуство, а и как са организирани, какви са каталозите, подредбата на творбите, какъв цвят са стените... Знам, че много хора се питат, но за целите, които искам да постигна, няма нужда да помня всяка дата или име, нито пък мисля, че е проблем формалното образование - като липсващата диплома по история на изкуството, например“.

Своя първи „Гараж“ Жукова открива в истински гараж - конструктивистка сграда, построена през 1927 г. от Константин Мелников за автобусно депо. Прочутият архитект е един от водещите творци на руския авангард, но през 30-те години е обвинен във формализъм и лишен от възможността да работи по специалността си. За преустройството на интериора е привлечен лондонският архитект и дизайнер Джейми Фобърт, а Даря се превръща в спасителка на архитектурния паметник, който в продължение на години е оставен да се руши.

Липсата на диплома, оказва се, не пречи не само на собственичката на новия музей, но и на поддръжниците й, сред които са водещи изкуствоведи, куратори, художници, колекционери... Директорът на „Тейт“ сър Никола Серота горещо приветства идеята за московския „Гараж“, а на откриването в руската столица през 2008-а пристигат Джеф Кунс - най-скъпо продаваният жив художник с рекорд за „Куче балон в оранжево“ ($58,4 млн.), първенците в колекционерството като Стивън Коен и Роналд Лаудър, нюйоркският арт дилър Лари Гагосян... Красиво допълнение към церемонията е гласът на Ейми Уайнхаус, която изнася единствения си концерт в Русия, а

арт елитът

събрал се в новата галерия, кара Оливър Баркър, шеф на отдела за съвременно изкуство в лондонския „Сотбис“, да възкликне: „Виждате ли колко сериозно гледат на нея!“

Първата изложба, която Даря представя, е на един от основателите на московския концептуализъм - живеещия в САЩ Иля Кабаков, чиито творби „Бръмбар“ ($5,8 млн.) и „Стая лукс“($4,1 млн) са двете най-скъпо продадени произведения на руското следвоенно изкуство. Втората експозиция докарва в „Гараж“ десетки творби от частната сбирка на Франсоа Пино - могъщ колекционер и собственик на „Кристис“. Сред художниците, представени от него в Москва, са звезди на международната арт сцена като Джеф Кунс, Бил Виола, Дан Флавин, Синди Шърман, Такаши Мураками... голяма част от тях - показани за първи път в Русия.

Една от любопитните експозиции в афиша на новия музей е „Фетиш“ от тандема Кристиан Лубутен - Дейвид Линч. За нея режисьорът поръчва на дизайнера да създаде обувки, отхвърлящи всякакви понятия за практичност и комфорт. Линч заснема моделите с 26-сантиметрови токове или с обща „сиамска“ платформа, а в изложбата до неговите фотографии са наредени творенията на Лубутен.

Марк Ротко, Анди Уорхол, Ай Вейвей, Марина Абрамович са сред авторите, които „Гараж“ представя в следващите две години и които осигуряват на Жукова място сред първите 100 в листата на най-влиятелните личности в света на изкуството. Тя организира още десетки колективни изложби на руски и чужди творци, на непознати млади художници, а за неосъществените по различни причини проекти започва да издава едноименно списание. Много силен е и образователният акцент в музея - с лекции на артисти и изкуствоведи, дискусии, майсторски класове, програми за деца...

В края на 2011-а „Гараж“ напуска дома си, за да се пресели в парка „Горки“, в павилион, построен от японеца Шигеру Бан, прочул се със своите революционни къщи от хартия и носител на най-престижната награда в областта на архитектурата - премията „Прицкър“. Екологичната сграда той издига от

картонени тръби

с височина 6 метра. В нея освен изложбени пространства има и киносалон, книжарница, кафене. Към основната постройка през 2013-а след оспорван конкурс за млади творци е издигнат и оригинален летен павилион на музея.

Следващата архитектурна звезда, която работи по проекта на Жукова, е отново носител на „Прицкър“. Холандецът Рем Колхас е автор на десетки емблематични сгради - от музеи като художествената галерия в Ротердам и „Къщата на музиката“ в Порто до магазините на „Прада“ в Ню Йорк и Лос Анджелис. Новият „Гараж“ този път трябва да се засели в сградата на прочутия през 60-те московски ресторант „Годишни времена“ - масивно бетонно здание, изоставено през последните две десетилетия. То разполага с двойно повече площ от павилиона на Бан - 5500 кв. м, и в него може да се отдели просторен детски творчески център и библиотека.

„Трябва да призная, че Рем ме накара да гледам на архитектурата по нов начин - разказва Жукова. - Ако преди виждах основно нейната естетическа и функционална страна, сега разбирам и социално-политическия й контекст.“

Двамата решават да запазят социалистическите мозайки и пана в интериора на триетажната сграда, но за фасадата архитектът предлага ултрамодерна облицовка от полипропилен. Работата продължава повече от три години, а на откриването преди седмица из залите с инсталации на най-скъпо продаваната жива художничка - японката Яйой Кусама, и на носителя на наградата „Хюго Бос“ от музея „Гугенхайм“ Рикрит Тираванит Даша Жукова разходи Уди Алън, Джордж Лукас, Стела Маккартни... Факт, който вдъхнови мнозина да попитат: „Какво разбира Уди Алън пък от картини?!“ 

Коя е Даша?

За живота й се знае малко, а информациите са толкова разнопосочни, че дори рождената й дата варира в рамките на няколко години. Все пак, ако се доверим на „Ню Йорк таймс“, тя е родена в Русия през 1981 г., а в началото на 90-те години пристига в Лос Анджелис с майка си. „Гардиън“ дава малко по-подробна информация за родителите й. Баща й е нефтеният магнат Александър Жуков, а майка й Елена е молекулярен биолог. „Имах щастливо детство, ходехме по музеи и театри, и много на цирк“, спомня си тя пред изданието. Родителите й се развеждат рано, а майка й получава покана за работа в Лос Анджелис. За университетското й образование също няма категорична информация - според някои източници Жукова е дипломиран славист от Калифорнийския университет в Санта Барбара, според други се записва да учи алтернативна медицина в Лондон, където живее при баща си, но така и не завършва.

В британската столица се сближава с Кристина Танг, дъщеря на хонконгски милиардер, и двете основават модната марка Kova&T. Започва да се среща с тенисиста Марат Сафин, когото пресата обсъжда като неин годеник. През февруари 2005-а обаче Даша отива на парти на „Челси“ и се запознава със собственика на клуба Роман Абрамович. Единствения коментар за тази връзка Жукова прави пред „Уолстрийт джърнъл“ в началото на тази година. „Запознахме се през 2005-а, след няколко години се оженихме и ни се родиха две деца“, казва тя. Това беше и първото официално потвърждение за брак между двамата.

Освен в музея и списанието „Гараж“, финансирани от фондацията й „Айрис“ Жукова инвестира и в интернет платформата „Артси“ за продажба на изкуство онлайн, предлагаща творби от над 1400 галерии и 170 музея.

Шедьоври в семейната колекция

Собственикът на „Челси“ Роман Абрамович е почитател не само на футбола, но и на изобразителното изкуство. Освен че спосорира „Гараж“, той организира изложби в Лондон, а влага немалко средства и в частна колекция. Колко от тях семейството показва в музея в Москва, остава тайна.

Според някои източници преди запознаството си с Даша Абрамович колекционира само стари майстори. Пикът на най-сериозните му покупки в областта на съвременното изкуство е през 2008-а, точно когато се открива музеят на Жукова. Тогава той се сдобива с „Триптих“ на Френсис Бейкън от 1976-а ($86,3 млн.), и със „Спящата социална работничка“ от Лушън Фройд, която с $33,6 млн. по това време става най-скъпо продаденото произведение на жив художник на аукцион.

Същата година Даша получава от „Арт Базел“ изящен подарък - „Венецианка“ на Алберто Джакомети. За нея според някои източници Абрамович плаща 14 млн. долара.