Излиза мемоарна книга на Петър Стоянович - „Несвършващо време. Спомени“

Премиерата ще се проведе на 22 ноември (сряда) 2023 г. от 18:30 ч.

От печат излиза мемоарна книга на Петър Стоянович - „Несвършващо време. Спомени“

12963 | 16 ноем. 2023 | 13:51

За първи път той разказва за Иван Стоянович – Аджелето и д-р Петър Стоянович, за „борбата с домашните легенди“, за родителите си – Иван Стоянович, кинокритик, журналист и писател, и актрисата Ани Бакалова, за личните си спомени от „благините на социализма

Излиза мемоарна книга на Петър Стоянович - „Несвършващо време. Спомени“-Izliza-memoarna-kniga-na-Petar-Stoyanovich----Nesvarshvashto-vreme--Spomeni-_1700135519.jpgИзлиза мемоарна книга на Петър Стоянович - „Несвършващо време. Спомени“-Izliza-memoarna-kniga-na-Petar-Stoyanovich----Nesvarshvashto-vreme--Spomeni-_1700135537.jpgИзлиза мемоарна книга на Петър Стоянович - „Несвършващо време. Спомени“-Izliza-memoarna-kniga-na-Petar-Stoyanovich----Nesvarshvashto-vreme--Spomeni-_1700135528.jpgИзлиза мемоарна книга на Петър Стоянович - „Несвършващо време. Спомени“-Izliza-memoarna-kniga-na-Petar-Stoyanovich----Nesvarshvashto-vreme--Spomeni-_1700135509.jpg

От 15 ноември 2023 г. можете да намерите в книжарниците новата книга от проф. Петър Стоянович „Несвършващо време. Спомени“.

 

В нея разказва историята на своя род, за София през 70-те, 80-те и 90-те години, за пътуванията и впечатленията си от Виена, където следва история, а по-късно защитава и докторат по философия. За първи път той разказва подробно за Иван Стоянович – Аджелето и д-р Петър Стоянович, за „борбата с домашните легенди“, за родителите си – Иван Стоянович, кинокритик, журналист и писател, и актрисата Ани Бакалова, за личните си спомени от „благините на социализма“, както ги нарича с ирония.


Изданието е с твърди корици, близо 400 страници и включва над 150 интересни снимки, от личния архив на автора, БТА, БНФ и др. Някои от тях са непоказвани досега и се публикуват за първи път. Снимката на корицата е на Александър и Теодора Нишкови, оформлението на изданието и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов.

„В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има десетина важни неща, които другите съвременници не са имали топки да изрекат или да признаят в прав текст. Разбира се, човек не може да е само задължен някому или само обективен спрямо фактите. Трябва да е по средата, ама същевременно да мирише на прясно изпечен хляб, та да му се дояде на читателя“ – пише авторът в предговора.

Това са спомени без утежняване на паметта. Равносметка без тъжна развръзка. Знание далеч от скучния академизъм. Рядка възможност да се надникне зад гражданската маска на един млад човек от късния социализъм, та чак отвъд промените. Без претенция за изчерпателност Петър Стоянович ни води из дебрите на интересната си родова памет, по сокаците на детството и пубертета, през сълзи се смее на тогавашната действителност.


Премиерата на книгата „Несвършващо време. Спомени“ ще се проведе на 22 ноември (сряда) 2023 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“. Водещ на събитието ще бъде Димитър Стоянович, а сред специалните гости на вечерта очаквайте Георги Лозанов, Георги Милков и Мартина Вачкова.
___
Откъс:

Мемоарите винаги са били любимият ми жанр. Там няма изкуствени претенции, излишна научност, псевдохудожествен напън. Обективност, добър стил, четимост, любопитство – нищо повече. Преди време мемоарите на Казанова се продадоха за около 7 млн. евро. Далеч съм от подобни илюзии. Бих бил щастлив няколкостотин души да се утешат и възрадват с моите. Няколкостотин? Дано... Тъй като книгата ще види бял свят в България – красива страна с малък, но много особен народ, – обидените от нея ще са поне толкова, колкото почитателите.


В началото мемоаристите са склонни да правят основна грешка: самоцензурират се, сякаш пишат не черновата, а текст за печат. Забравят да се успокоят, че всичко, което хвърлят в компютъра, си е само за тях. Засега. Или завинаги. Отчасти. Или цялостно.
За разлика от родилката, писачът в този жанр има привилегията да избере мъжко-женско, нервак или тулуп, бабанка или чироз да е новороденото. Като във вица с месаря, който станал акушер, но още при първото раждане, верен на навика, очаквателно попитал родилката: 3 кила и 400, госпожо. Така ли да го оставим?


Всеки от вас е попадал на мемоар, написан като целева книга, озаглавена, да речем, „В плен на дълга“ или „От мандат на мандат“, „За България“... Книги отчети, при това винаги лошо и скучно написани. В тях си личи, че авторът хем бърза да се курдиса върху поста-
мента, хем не смее да обрисува цветисто ситуация или личност. Аи е писал на спънат, приповдигнат език, сякаш всеки миг е чакал да хвърли писалката, за да си отдъхне и да махне от главата си това ужасно задължение.


В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има десетина важни неща, които другите съвременници не са имали топки да изрекат или да признаят в прав текст. Разбира се, човек не може да е само задължен някому или само обективен спрямо фактите. Трябва да е по средата, ама същевременно да мирише на прясно изпечен хляб, та да му се дояде на читателя.


Докато пише историята на живота си, мемоаристът не дължи никому нищо освен вярност към истината. Е, ако е била тъмнолилава, винаги може да се представи в по-убити люлякови тонове, отдавайки го на избеляване от слънцето. Или ако е черна, да е пак в ясно доловим виолет. Без тази истина, която понякога ще е убийствена и за самия автор, написаното няма смисъл.


Имах шанса да бъда прелъстен за мемоарния жанр от един забележителен труд, който като прогимназист намерих сред неокрадените и оцелели след Девети томове на фамилната библиотека в бившия кабинет на прадядо ми. Трите тома стояха неподвързани, тъй че отдалеч на гърбовете на книгите човек можеше да прочете: Антон Деникин „Очерки русской смуты“. В Живкова България имена като Деникин, Врангел или Колчак бяха забранени до престъпност.
Допълнителна загадъчност придаваше обстоятелството, че бяха издадени в Берлин от емигрантското издателство „Медный всадник“ на руски. Въпреки трудния език на спомените, пълен с много непознати думи, които издирвах в речника, се озовах в свят, напълно непознат за времето и образованието ми. Трескавите ми часове с Деникин из фронтовете на червено-белия сблъсък и цялата задкулисна свинщина в антикомунистическия лагер окончателно ме дамгосаха, превръщайки ме в роб на спомена.


В най-новата ни история (особено при Прехода) имаме немалко примери за мемоари, главно политически. Общият им знаменател не е спорно поднесената информация, което би прозвучало логично. Уви, повечето от тези книги са обединени от трайното усещане за нечетимост. У тях хуморът е рядкост, самоиронията – изключена.


Непрестанно личи напънът на автора да придърпа обстоятелствата в своя полза, да се намести в случката, да обладае конюнктурата._ Иначе важни моменти от вчерашния ни политически ден са поднесени така скучно, че искаш това минало да не се е случвало. Няма опит за портрет на участниците, отсъства онзи тънък контур на характера и делата, който дава обемна информация за героите без никакво слугинство. И тъй като веднага искам да дам обратен пример, то поредицата „Доколкото си спомням“ на Георги Данаилов е блестящ резултат на талант, на който дори противоречивостта на характера и възрастта не попречиха да напише тези модерни шедьоври в жанра.


Съвсем естествено стои въпросът кои са образците в родната мемоаристика, които заслужават изваждане пред скоби. Бързам да оставя настрана Симеон Радев по няколко причини, които няма да изброявам тук. Нивото му е недостижимо и не подлежи на сравнение. Без никаква претенция за изчерпателност личната ми симпатия клони към мемоарните книги (спомени или дневници) на Бурбулон, Стоилов, Коста Скутунов, Мари Батенберг, ген. Никола Иванов, Дончо Палавеев. Кой знае колко още изпускам. Споменавам точно тези имена, защото творбите им обладават равностойната амалгама на две ключово важни за жанра качества – информативни и четими са в еднаква степен.
Писмените спомени и дневници, били те политически или лични, ясно се делят на две групи – (относително) добронамерени, т.е. искрени, и преднамерени. Вземете например блестящата „И аз на тоя свят...“ на проф. Александър Балабанов, минете през доста средната „Спомени весели и невесели за български писатели“ на проф. Константин Гълъбов и стигнете до „България и световната криза“ на бившия премиер Радославов – целеви реванш на обидения емигрант, и ще видите ярко доказателство за споменатата палитра.


И още нещо, което вероятно е правило впечатление на изкушения от темата читател. Политиците, особено онези, които копнеят да бъдат наричани държавни мъже, посвещават спомените си почти изцяло на публичната си дейност, търсейки оправдание, обяснение и доказателства за тезите си. Почти не разказват за семейния, възпитателния и образователния контекст на личността си – информация, изключително важна за цялостната оценка на персоната им. Типично за държавата ни, излагат на публичната сергия единствено няколкото овластени години, сякаш преди и след това за тях живот няма и светът без сюртук е безсмислен и пуст.


Фамилната ми история също странно се свързва с мемоарната литература. Прадядо ми Иван е водил дневник на дългогодишната си дейност като съединист, създател на българските телекомуникации, участник във войните, дипломат, царски съветник и личен пратеник. И кой знае още колко неща... Непосредствено след Девети, когато обществото колабира, синът му несправедливо е съден от т.нар. Народен съд, пребит в милицията, а имуществото ни отнето, Аджелето демонстративно изгаря в камината в салона мемоарите си с цялата история на държавата. Лист по лист (неслучайно в хода на подготовката на Съединението съратниците на Иван Стоянович му дават прякора Аджеле (от турски acele – припрян, нервозен, деен).


Семейните разкази обясняват постъпката му с протест и отвращение към новата система. Не съм сигурен, че не е имало и обикновен страх. И до днес не знам кой точно е видял целите мемоари и акта на последващото им изгаряне. Баща ми беше най-активният разказвач на историята, но той нямаше циничния ми устрем към демитологизация. Десетилетия по-късно, в началото на Прехода, по щастлива случайност, типична за архивистиката, от държавните фондове изскочиха скътани части от тези мемоари, запазени единствено защото са били писани на гърба на чернови от официални документи в битността му на главен директор на пощите и съобщенията. От начина, по който бяха подредени времево, човек наистина оставаше с впечатлението за нещо по-мащабно, от което са били част. Както и да е, „изгорените мемоари“ са мантра и принадлежността към тази историческа загуба е трайна вибрация в семейното възпитание.


Първата стъпка в борбата със спомените ми обхваща широк спектър. Започва с най-интимния и чист период, обхващащ семейната среда, детството и съзряването – най-значимото огледало за бъдещата личност. Минава през принудителното ошлайфане, да не кажа – рендосване, в гимназията и казармата. И завършва със студентските години – трудно разделимо двуединство от постепенна загуба на илюзии и ашладисване на нови копнежи.


Напълно наясно съм, че не е достатъчно да си знаеш цената, а трябва да отчиташ и търсенето. Затова благодаря, че именно „Несвършващо време“ е в ръцете ви.


Петър Стоянович


От категорията

Диана Димитрова за Вергов: Тормозеше дъщеря си, вкъщи я наричаха „дебела“, тя ми плачеше по телефона

Освен професионални и приятелски отношения с Вергов, имах и интимни отношения с него, казва актрисата-Osven-profesionalni-i-priyatelski-otnosheniya-s-Vergov--imah-i-intimni-otnosheniya-s-nego--kazva-aktrisata_1720588157.jpg

Вечерта преди побоя, който Вергов ми причини, той ми се обади и ме заплаши, че ...

10 юли 2024 | 08:06

Местят статуята на Хермес от Хераклея Синтика в музея в Петрич

Местят статуята на Хермес от Хераклея Синтика в музея в Петрич. Снимка БТА-Mestyat-statuyata-na-Hermes-ot-Herakleya-Sintika-v-muzeya-v-Petrich--Snimka-BTA_1720431176.png

В Клоака Максима – големия канал, където бе открита статуята, микроклиматът не ...

8 юли 2024 | 12:30

Финалистът на Наградата за кино 355 Антоний Христов - за котките и хората в новия си филм
(Видео)

Финалистът на Наградата за кино 355 Антоний Христов - за котките и хората в новия си филм -Finalistat-na-Nagradata-za-kino-355-Antoniy-Hristov---za-kotkite-i-horata-v-noviya-si-film-_1720891275.jpg

“Котките нямат корени” е продуциран от Деси Тенекеджиева, която работи за втори ...

13 юли 2024 | 20:19

Варна за Лили Иванова: Концертът беше истинска магия - твоята магия! Това го можеш само Ти!

Варна за Лили Иванова: Концертът беше истинска магия - твоята магия! Това го можеш само Ти!-Varna-za-Lili-Ivanova--Kontsertat-beshe-istinska-magiya---tvoyata-magiya--Tova-go-mozhesh-samo-Ti-_1720184718.png

"За мен и за целия екип е невероятно щастие да бъдем във вашия прекрасен ...

5 юли 2024 | 12:13

НАЙ-ВАЖНОТО

39-годишният Ванс е ветеран от морските пехотинци и е силно консервативен

Тръмп обяви сенатор Джеймс Дейвид Ванс за своя кандидат за вицепрезидент

Доналд Тръмп и сенатор Джеймс Дейвид Ванс Снимка: Фейсбук-Donald-Tramp-i-senator-Dzheyms-Deyvid-Vans-Snimka--Feysbuk_1721073765.jpg

Ванс е противник на абортите, гей браковете и масовата миграция. В международно ...

15 юли 2024 | 23:02

Вместо кабинет ПП-ДБ предложиха Декларация за борба с корупцията

Радев поряза ПП-ДБ: Имате ли мнозинство за кабинет и за законодателни инициативи?
(Видео)

Радев поряза ПП-ДБ: Имате ли мнозинство за кабинет и за законодателни инициативи? -Radev-poryaza-PP-DB--Imate-li-mnozinstvo-za-kabinet-i-za-zakonodatelni-initsiativi--_1721051454.jpg

От резултата от вашето действие и реакциите на другите политически сили ще ...

15 юли 2024 | 16:01

Не разбрах тези хора в реалността ли са, коментира Йордан Цонев

Цонев за ПП-ДБ: Тези хора в реалността ли са? Пак правят брутален опит да изнасилят Конституцията

Хората на Пеевски порязаха ППДБ: Брутален опит да изнасилят Конституцията, няма да ги подкрепим-Yordan-Tsonev--Chast-ot-prioritetite-na-Gabriel-sa-i-prioriteti-na-DPS--podkrepyame-temata-za-Geshev_1683797900.png

Безсилие и опит да се назначат хора по регулаторите тук там се крие за това. ...

15 юли 2024 | 17:44

Необходими са стимули за младите хора, за да се установят в селските райони, отбеляза той

Министър Тахов взе участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел

Снимка: Пресцентър на МЗХ-Snimka--Prestsentar-na-MZH_1721062062.jpg

Българският земеделски министър подчерта, че приоритет на страната ни е силна ...

15 юли 2024 | 19:47

Наглостта им достигна нов рекорд, категоричен е Добрев

Делян Добрев: Г-н президент, шарлатаните играят хилет, честно не могат да спечелят избори

Делян Добрев-Predsedatelyat-na-energiynata-komisiya-Delyan-Dobrev-obyasni-motivite-za-popravkata-s-argumenta--che-v-momenta-izmervaneto-e-netochno-_1707394118.png

"Не им позволявайте да Ви заблудят повторно и да Ви се качат пак на ...

15 юли 2024 | 10:53

В гасенето през последните дни са участвали над 400 служители и 135 пожарни автомобила

Калин Стоянов за пожарите: Няма застрашени населени места и бедстващи граждани

Калин Стоянов за пожарите: Няма застрашени населени места и бедстващи граждани-Kalin-Stoyanov--Belgiyskite-vlasti-ne-sa-ni-tarsili-za-izmamata-sas-sotsialni-pomoshti_1718983248.jpg

За още един пожар съобщи вътрешният министър - на границата с Република Северна ...

15 юли 2024 | 11:45

Турция беше недоволна от начина, по който опитът за преврат беше отразен в медиите на някои страни

Проф.Алтун за опита за преврат 2016-а: Единството и решимостта на Турция бяха подложени на изпитание

Проф.Алтун за опита за преврат 2016-а: Единството и решимостта на Турция бяха подложени на изпитание-Prof-Altun-za-opita-za-prevrat-2016-a--Edinstvoto-i-reshimostta-na-Turtsiya-byaha-podlozheni-na-izpitanie_1720869136.png

Нашите хора излязоха на площадите да защитят демокрацията си по призива на ...

15 юли 2024 | 07:52

От представените в 50-ото Народно събрание политически сили проблеми няма само в ГЕРБ, „Възраждане“ и ИТН

Кой ще подписва кандидат-депутатските листи - ще изпаднат ли БСП, ПП-ДБ и ДПС в юридически колапс?

--_1670329277.jpg

Навлизането в минното поле на юридическата казуистика окончателно ще отврати ...

15 юли 2024 | 13:50

Това ли е ДПС, в което всички вярваме, ДПС, за което всички сме работили безрезервно и отдадено?

Танер Кабилов:Доган е лидер,но по-силен, категоричен и решителен председател от Пеевски не сме имали

Танер Кабилов: След Доган не сме имали по-силен, категоричен и решителен председател от Пеевски-Taner-Kabilov--Sled-Dogan-ne-sme-imali-po-silen--kategorichen-i-reshitelen-predsedatel-ot-Peevski_1721049979.jpg

Категорично съм против да изключваме колеги от партията, това е ...

15 юли 2024 | 16:20