11815 | 1 окт. 2015 | 13:51

Има ръст на икономиката, раздвижване в строителството, IT сектора, услугите, банките са стабилни

- Г-н Вазов, вие ръководите едно от най-елитните частни висши училища в областта на икономиката и финансите. Как приемате тезата, че образованието е длъжник на бизнеса и през последните години не е в състояние да подготвя необходимите кадри?
- Това е един спор от времето на Римската империя, а може би и отпреди нея. Винаги бизнесът изпреварва развитието на образованието. По тази причина иска да се създаде конкретният специалист, необходим за точното място. Да работи, ако е възможно на точно определена машина. Да проектира конкретна сграда... В света няма университет, който да създава кадри за цялото разнообразие специалисти, от които се нуждае икономиката. Затова във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) постъпихме по различен начин. Вместо да се оплакваме от бизнеса и той – от нас, просто го извикахме и според необходимостта му от кадри заедно направихме магистърските програми – с Интертек, с ДЗИ, с Пощенска банка и т.н. Създаваме конкретни кадри за съответните структури. Няма друга формула. Затова имаме сто процента реализация на студентите, които са завършили обучение при нас. Съвместно носим отговорност за качеството на съответния специалист, защото преценихме, че е безмислено да продължим да се оплакваме един от друг.

- Значи вашата формула е бизнесът да влезе в образованието?
- Разбира се. Има много добри специалисти, завършили на Запад, но поради по-доброто заплащане са започнали работа в различни корпорации, банки, застрахователни компании. Но те са много необходими в университетите, защото познават европейския и американския модел на преподаване, и могат да го приложат у нас. Поканихме ги. Освен това самите те започнаха да си организират срещи и взаимно да си преподават опит едни на други. Примерно, преподаващите финанси са в контакт с преподаващите иновации и предприемачество. Те са в различни корпорации, банки, застрахователни компании и контактите са им изключително полезни. Няма друг изход.

- Днес много университети се оплакват, че имат малко студенти. В някои специалности буквално са се записали но двама-трима души. При това положение, как е възможно да се преподава качествено според правилата и да се спазва методологията? Според вас налага ли се пресяване на университетите?
- За да стоим на пазара, частните университети живеем в постоянна конкуренция. Ние нямаме друг изход - налага се да правим по-интересни, по-динамични и атрактивни заниманията. По-различно е в държавните университети. Но задача на държавата е да реши възможно ли с бюджета, който има, да издържи на 36 университета. Предлагал съм различни решения, имам формули, според които държавните университети да бъдат поставени в реална конкурентна среда. Но такава е ситуацията – има-няма студенти, държавата продължава да финансира университети си. И докато го прави, няма да се извърши вътрешно преструктуриране. Висшето ни образование не имало толкова високо качество на ректори както е в момента. Познавам ги всичките, защото съм главен секретар на Съвета на ректорите. Но те самите се чувстват като с вързани ръце. Твърде сложни са взаимовръзките в самите университети и закриването само на един факултет, който разполага с преподаватели повече от студентите, се оказва непосилна работа. Държавата трябва да каже какво ще се прави. Според мен, първо, е необходимо да се намали броят на приетите студенти. А след това с парите, които университетите получават, да правят качествено образование. Но изглежда никой не иска да се захваща с тази тема, защото е доста опасна. Изобщо, малко е променяна системата на образованието. А и никой не иска да прави реформи, защото в тази система резките движения са опасни. Ефектът се разбира едва след 15 години и никой не желае да поема риска. Много е различно от това да обърнеш в друга посока процеса в едно предприятия или банка.
Вие образно казано „произвеждате“ икономически кадри. Не се ли пренасити пазарът с подобни специалисти в последните години.

- Имат ли шанс за реализация прясно завършилите сега?
- Може да се каже така: колкото финансисти са без работа, толкова свободни места има. Но вече не се търси работа за човека, а за работата - човек. Банките и корпорациите не назначават кой да е. Вече масово използват фирми за подбор на кадри, правят сериозни конкурси. Никой не желае просто човек с диплома. Кандидатът трябва и да изглежда добре, да бъде усмихнат, да говори правилно, да притежава висока писмена култура. Знаете ли какво се оказва – при мен за работа кандидатстват хора с много по-прекрасен английски отколкото български език.

- Г-н Вазов, днес актуалните теми са две: бежанската вълна и започналата предизборна кампания. Как се чувства икономиката в тази ситуация?
- Изборите са си избори и едва ли ще окажат някакво влияние върху икономическите процеси. Още повече, че те са общински и не са свързани с някакви законови промени, с гласуване на бюджет, с промяна на данъчите. В момента не виждам и връзка между бежанската вълна и ситуацията в България. Но това, че няма връзка засега, не означава, че не бива да се мисли сериозно в този аспект. Нали видяхме какно се случи в Македония, в Унгария, в Хърватия. Евентуално засилване на миграционния поток в бъдеще, може да окаже влияние върху самия бюджет най-малкото като повишени разходи.
Иначе, сега наблюдаваме ръст на икономиката, излизаме от дълбоката яма на кризата. И това се забелязва основно в сектора на строителството, защото той е своеобразен лакмус на икономиката. В този бранш имаше много нереализирана продукция от предишни периоди, но нещата се порменят. Забелязва се съживяване и в областа на услугите, на IT сектора, създават се малки, но перспективни предприятия.

- След кризата с КТБ, как в момента стоят банките и изобщо какво е състоянието на финансовия сектор?
- Първо, още един път искам да го кажа – ние нямахме банкова криза, защото тя беше спряна. Имахме ликвидация или казано на популярен език, фалит на една банка. Но банковата система не беше разклатена. Оказа се, че тя е в сериозна и добра кондиция. И в момента банките са в много стабилно състояние.