5469 | 29 ноем. 2024 | 17:33

Откриването е на 3 декември 2024 г., вторник от 18 ч. в алерия Средец ис подкрепата на Министерство на културата на България

По случай 10-годишнината от смъртта на големия български оперен артист и художник М° Никола Гюзелев, Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия Рим, заедно с Галерия Средец и с подкрепата на Министерство на културата на България представят неговата авторска изложба с откриване на 3 декември 2024 г., вторник от 18ч.

Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.

 Освен международно признат оперен певец, той бе и отличен художник: изложбата събира някои от най-интензивните му картини, представяйки  на публиката неговия по-малко известен голям талант като академичен художник.

 Изложбата ще остане отворена до 13 декември т.г. в Галерия Средец, в София бул. Стамболийски, 17

Живот, посветен на изкуството – така накратко и точно може да бъде представена личната живописна изложба на световноизвестния оперен певец Никола Гюзелев, който е бил и академичен художник. Рисунката и живописта са още един талант на големия художник, който през цялата му професионална кариера му дава възможност майсторски да изразява емоции и характери, провокиращи фината му чувствителност.

Настоящата изложба на художника представя негови творби от различни периоди от творческата му кариера и очертава израза на четката и цвета, чрез които Никола Гюзелев постига силен и емоционален контакт с публиката, както на сцената, така и в изложбената зала. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.

Изложбата ще бъде открита на 3 декември 2024г. в Галерия Средец на Министерство на културата и се осъществява благодарение на сътрудничеството между Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия в Рим, Галерия Средец и е с подкрепата на Министерството на културата на България.

Думи на куратора проф. Аксиния Джурова:

Художникът и певецът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата таланта ще надделее. Така, въпреки че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и завършва Художествената академия (1960). Състудентите му обаче си спомнят как студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че „територията в Академията не е само привилегия на формата, цвета и рисунката … и, че на високите нива има и нещо друго …

… Прекалено заети със собствените си амбиции, така и не разбрахме – споделя Светлин Русев – кога този добър рисувач и майстор на етюдите е преминал в измеренията на друга пространствена вселена, в която много бързо се наложи.

По-късно когато се срещахме по изложбите, обикновено закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, ако той беше продължил да рисува …!“

Днес подбирайки творби за изложбата, сред останалите в дома му ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото впечатление, но и сръчността и вродения талант на Никола Гюзелев и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, ако бе поел пътя на художника в съвременното изкуство.

Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко припомняйки си неговите по-късни творби и автопортрети в различни роли, които имах възможността да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за съжаление не са част от тази, бих я нарекла, интимна изложба от рисунки и платна, запазени в софийския му дом.

Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо са определяни като „две от най-големите надежди на Художествената академия“ при завършването им. И в част от най-ранните рисунки от 1955 г. и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и точен щрих, уловеното психологическо състояние на портретувания, класическото владеене на играта на светлината със сянката прозира завладяващата страст на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова вечна спътница.

И смея да твърдя, наравно с други, които са го познавали по-добре от мен, че именно тя е допринесла и за безспорното му нареждане сред най-големите баси на ХХ век, без да прилича на тях. Затова може би заслуга има, според негови и на колегите му думи, че той дори „проучваше, рисуваше и реализираше сам своя грим“. И не само това.

„Винаги съм твърдял, че съм артист, защото съм художник, творец. Независимо от средствата, с които си служа, аз винаги използвам великата идея на изкуството. Няма ясна граница между отделните съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ.

Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа много на живописта, що се отнася до сценичното изпълнение на образа: следя тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички компоненти на артистичната игра с окото на художник. Така, сякаш рисувам точно в този момент!“

Изложбата в галерия „Средец“ доказва за пореден път, че талантите в живота на Никола Гюзелев – певеца и художника са съжителствали винаги в пълна хармония.