- Оценката ви, г-жо Бориславова, за изложбата „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра, на която вие сте сред спонсорите?
- Тази изложба е едно велико събитие от изключителна важност за България. То ще остане завинаги в аналите на нашата история. Искам да благодаря на всички, които участваха в организацията на тази мащабна българска културна изява в Париж, в центъра на Европа. И на първо място - на министъра на културата Вежди Рашидов, който вложи цялото си сърце и душа в организацията на изложбата, да му благодаря за всички стъпки, които той направи, за да стане тя факт. Защото ние знаем каква сложна организация бе направена и колко много от усилията на екипа останаха невидими за публиката, която днес се възхищава на изложените експонати.
Благодаря и на всички останали участници за това, че вложиха сърцето си, уменията си, знанията си, че вложиха толкова много от себе си за това да излезе България в истинския си велик образ пред света. Тази изложба я виждам като начало на една тотална духовна трансформация в нацията, в нашия живот. Крайно време е тя да настъпи!
- Смятате ли, че оценяваме това, което се случи в Париж, имайки предвид отзвука, който изложбата получи в България?
- Отзвукът, доколкото го виждам, защото и аз като вас го чета по медиите, не е този, който аз очаквах да бъде. Силно съм разочарована от това, че отново в България не се отрази в истинската сила и по един позитивен и реалистичен начин това, което тези дни стана в Париж. В България не се разбра, че това, което се случва с нашата страна в центъра на Европа, е грандиозно - нещо изключително важно за всички нас, българите. За съжаление виждам, че отново имаше негативизъм към тази изключителна българска изява зад граница. Събитието бе много малко отразено и предимно по негативен начин.
- Защо се случи така? Завистта ли надделя, или не сме дорасли да оценим факта? Какво ни пречи да погледнем позитивно към един такъв акт на българска изява пред света?
- Със сигурност са много причините, но аз не искам да ги изреждам, защото всички те не са добри. Не са добри тези характерологични особености, които се проявяват отново в обществото ни. Затова нека да говорим за доброто, нека да гледаме напред и да вървим по един светъл път. Лично аз усещам тази толкова силна изява като начало на една огромна трансформация, която задължително трябва да настъпи в нашето общество.
- Духовната трансформация, за която говорите, може ли да ни изведе от тази криза, завлякла ни на дъното на обществените отношения? Смятате ли, че имаме сили за това?
- Вярвам в това и всичките сили на екипите, с които аз работя, са впрегнати в тази насока. Ние полагаме усилия именно в това направление на човешките отношения. Аз дълбоко вярвам в тази трансформация на българския народ.