1746 | 18 март 2025 | 21:48

Най-малко 404 палестинци са били убити по време на атаката, включително деца, според непотвърдени данни от управляваното от ХАМАС здравно министерство

Примирието между Израел и ХАМАС се срина рано сутринта във вторник, 18 март, след около два месеца на примирие, съобщават The Times of Israel и "Фокус".

Израелските сили за отбрана нанесоха десетки удари в цяла Газа по заповед на премиера Бенямин Нетаняху, който се позова на "многократния отказ" на терористичната група да освободи израелските заложници.

Най-малко 404 палестинци са били убити по време на атаката, включително деца, според непотвърдени данни от управляваното от ХАМАС здравно министерство, което не прави разлика между цивилни и бойци. Според него други 562 са ранени.

Офисът на Нетаняху заяви, че решението за възобновяване на ударите малко след полунощ "след многократния отказ на ХАМАС да освободи нашите заложници, както и отхвърлянето на всички предложения, които е получил от специалния пратеник на САЩ до пратеника на Близкия изток Стив Уиткоф и от посредниците".

ХАМАС настоя да се придържат към първоначалните условия на сделката, която трябваше да влезе във втората си фаза в началото на месеца. Тази фаза предвиждаше Израел да се оттегли напълно от Газа и да се съгласи да прекрати войната завинаги в замяна на освобождаването на останалите живи заложници. Докато Израел подписа сделката, Нетаняху отдавна настоява, че Израел няма да прекрати войната, докато управленските и военни способности на ХАМАС не бъдат унищожени.

Съответно Израел отказа дори да води преговори относно условията на втората фаза, която трябваше да започне на 3 февруари.

Въпреки това прекратяването на огъня остана в сила приблизително две седмици и половина след приключването на първата фаза, докато посредниците работеха за посредничество за нови условия за удължаване на примирието.

Приемайки отвращението на Израел към фаза две, Виткоф представи предложение за мост миналата седмица, което щеше да доведе до удължаване на фаза едно с няколко седмици, през които петима живи заложници ще бъдат освободени.

Американският пратеник каза в неделя, 16 март, че отговорът на ХАМАС на предложението е бил "нестартиран“ и предупреди за предстоящи последствия, ако терористичната група не промени подхода си.

Говорителят на Белия дом Карълайн Левит заяви пред Fox News, че Израел се е консултирал с администрацията на Тръмп, преди да нанесе ударите.

"Както президентът Тръмп даде да се разбере: ХАМАС, хусите, Иран – всички онези, които се стремят да тероризират, не само Израел, но и Съединените американски щати – ще видят цената, която трябва да платят“, каза тя.

"ХАМАС можеше да освободи заложници, за да удължи примирието, но вместо това избра отказ и война“, коментира отделно пред The ​​Times of Israel говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Брайън Хюз.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше неразделна част от осигуряването на прекратяването на огъня, като Виткоф се облегна силно на Нетаняху да приеме сделката за заложници през януари след месеци на безизходица при предишната администрация на Байдън. Тръмп води кампания за прекратяване на войните по света, но бързо стана нетърпелив към ХАМАС от встъпването си в длъжност, като многократно заплашваше терористичната група с унищожение, ако заложниците не бъдат освободени.

Рано във вторник, 18 март, ХАМАС излезе с изявление, в което се казва, че решението на правителството на Нетаняху "да отмени споразумението за прекратяване на огъня" излага заложниците "на неизвестна съдба".

Групировката призова посредниците - САЩ, Катар и Египет - да държат Нетаняху изцяло отговорен за нарушаването на примирието.

ХАМАС поиска арабските и мюсюлманските страни да подкрепят "палестинската съпротива", насочена към "разрушаване на несправедливата блокада, наложена на Газа". Тя също призова Съвета за сигурност на ООН спешно да се събере, за да издаде резолюция, задължаваща Израел да спре своята "агресия".

В изявлението си, обявяващо ударите през нощта, офисът на Нетаняху обяви, че занапред Израел ще "действа срещу ХАМАС с нарастваща военна сила", добавяйки, че операцията е предназначена за постигане на военните цели на Израел – разрушаването на военния и управленския капацитет на терористичната група и връщането на всички останали 59 заложници.

Семействата на заложниците се опасяват, че тези цели си противоречат и че връщането към битката ще застраши живота на техните близки.