22112 | 3 юни 2016 | 09:02

Сложната геополитическа обстановка ще затрудни уреждането на отношенията между НЕК и руската "Атомстройекспорт", след като арбитрите се произнесат

Новият срок за произнасяяне на Арбитражния съд в Женева по търговския спор между руската "Атомстройекспорт" и българската НЕК за строежа на АЕЦ "Белене" е третата седмица на юни. Това съобщи участнник в  Осмото международно изложение за ядрена енергетика "Атомекспо 2016", което приключи в Москва.

Арбитрите пазят в строга тайна накъде клонят везните по спора. Руската компания претендира да получи от НЕК "не по малко от 1 млрд. евро" заради спрения проект. Българската страна има насрещен иск за десетина пъти по-ниска сума.  

Какви са вариантите за развитие на отношенията между двете страни след това?

Най-драстичният сценарий е държавната мегакомпания Български енергиен холдинг да осигури нов кредит за НЕК, който да покрие присъдената от арбитража сума – стойността на вече направените разходи от руската страна и евентуалната неустойка.

По-мек вариант на този сценарий е „Атомстройекспорт“ и НЕК да започнат преговори и да се разберат за продажба на оборудването. Това е по принцип трудна, но иззпълнима задача. Особеното при тази лини на действие е, че единствено руската страна е в състояние да оползотвори произведените съоръжение – да им придаде потребителска стойност, и затова от нея ще зависи остойностяването на сделката. Подобен случай вече имаше със старото обордване, доставено на АЕЦ „Белене“. Неговата продажба в средата на миналото десетилетие – корпуса на реактора, парогенераторите и други основни съоръжения, беше оценено от български държавни финансови ревизори като извършено на неизгодна за НЕК.

Сценарият, за който се предполага, че най-добри би съчетал интересите на Русия и САЩ в сферата на българската ядрена енергетика, е след произнасянето на арбитража вече произведеното оборудване за първи блок на АЕЦ „Белене“ да се пренасочи към площадката на АЕЦ „Козлодуй“. В такъв случай ще се наложи мащабно препроектиране, тъй като всеки ядрен блок се създава за конкретна площадка.

Все пак този вариант може да бъде интересен и за руската страна, тъй като първата нова ядрена мощност в България при този сценарий ще бъде отново руска по технологията ВВЕР.

За САЩ този сценарий също би изглеждал приемлив, тъй като осигурява повече време за постигане на референтност на 1000-мегаватовите реактори на „Уестингхаус“, тоест за изграждането на първи работещ блок от типа АР-1000 в друга страна – например в Китай.

Подобно развитие на събитията би дало възможност цялата площадка, подготвена за АЕЦ „Белене“ с перспектива за 4 ядрени блока по 1000 мегавата и възможност за разшииряването й с още 4 подобни мощности би била „резервирана“ за американската технология за два века напред.

Идеалният вариант за руската страна е в резултат на арбитража Народното събрание на България да преразгледа решението за спиране на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ и строителството да продължи по нов график. Геополитически обаче реализацията на този сценарий ще бъде трудно защитима от страна на правителството. Разновидност на този вариант е кабинетът да обяви продажба на проекта заедно с готовата площадка и тогава ще стане възможно стратегически инвеститор да придобие новата ядрена мощност.