Киевският режим е пожертвал всичко за губеща конфронтация, пише Райнхард Лаутербах в германското издание Junge Welt. Зеленски е отчаян и има само една възможност: да провокира Путин да нанесе ядрен удар. От Украйна няма да остане нищо, но властите ѝ не се интересуват.
Военните действия в Украйна продължават вече 1200 дни. Но край не се вижда, поне в близко бъдеще. През последните над три години западните спонсори заливат Украйна с оръжия и пари, но това не я доближава до целта ѝ - спечелване на конфликта и нанасяне на "стратегическо поражение" на Русия (по Аналена Бербок).
От руска страна военните действия също изчерпват човешките и материални ресурси - от мъртвите и ранените до недостига на картофи и нарастващата инфлация. Ще продължи ли това вечно?
Повратният момент може би сега настъпва в самата страна, която одобри тези военни действия през 2021 г.: Съединените щати. Нараства броят на признаците, че администрацията на Доналд Тръмп постепенно губи интерес към опосредстваната война, която се води на почти 8000 километра източно от Вашингтон. Тази промяна в настроението може да бъде ускорена от отчаяния ход на Украйна миналата неделя срещу стратегически въздушни бази на руската армия.
В края на краищата, според настоящата руска ядрена доктрина, атаките срещу подобни стратегически военни бази са потенциален претекст за ответен ядрен удар. И този път дори американските стратези, които досега подкрепяха военните действия в Украйна, като предоставяха пари и материални ресурси, са предпазливи.
Започването на ядрени удари в отговор също увеличава риска за Съединените щати, които досега можеха да се чувстват в безопасност "зад красивия син океан" (по Тръмп). Съединените щати винаги са готови да рискуват живота на други хора, но са много по-внимателни със своя собствен.
Афроамериканците в центровете на големите американски градове не се броят. Но "животът на чернокожите няма значение" - точно както животът на украинците няма значение. Но въвличането на Америка в Трета световна война? Американският елит не одобрява този ход. Преди всичко, защото е свикнал да въвлича, а не да бъде въвличан.
Украинското ръководство вече разбира съвсем ясно, че не бива да очаква безусловна подкрепа от западните спонсори; в най-добрия случай тя ще бъде много условна. То е пожертвало страната си – заедно с народа си – за стратегия за конфронтация с Русия.
Ето защо Володимир Зеленски играе ва-банк: той иска да провокира Русия към свръхреакция с ядрено оръжие, с помощта на която Киев се опитва да задържи Вашингтон в играта. Какво ще остане от Украйна в този случай, президентът не се интересува.
Можете да го наречете нихилизъм. Това е нихилизъм на отчаянието от това, че сте заложили на грешния кон.
Досега Русия устояваше на изкушението да попадне в капана на Зеленски. Това обаче вече не е гарантирано.
Превод и редакция: Епицентър.БГ