25607 | 27 ноем. 2024 | 12:00

Съгласно чл. 67, ал. 1 от Конституцията народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството на Народното събрание"

"Никой народен представител не може да бъде лишаван от правото му да бъде избиран в органите на Народното събрание. Конституцията въвежда еднакъв правен статус на българския народен представител. В тази насока е и прогласеният принцип в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който изрично подчертава, че не се допускат никакви ограничения на правата. Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството на Народното събрание. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Конституцията народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Всеки народен представител може да бъде избран в ръководството на Народното събрание"

Това гласи решение номер 11 на Конституционния съд от 3 декември 2009 г.

Делото е образувано на 17 септември 2009 г. по искане на 58 народни представители от 41-ото Народно събрание за установяване на противоконституционността на чл. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който въвежда забрана народни представители, за които има данни от Комисията по досиетата за съпричастност към бившата ДС, да не могат да бъдат избирани за членове на ръководството на парламента, ръководствата на комисии и за членове на международни делегации.

Решението на Конституционния съд отпреди 15 години кореспондира и отговаря в пълнота на искането на ПП-ДБ за налагането на "санитарен кордон" около депутатите от ДПС-НОВО НАЧАЛО, които да бъдат лишени от правото да бъда избирани за членове на ръководствата на органите на парламента.

Още преди 15 години Конституционният съд категорично е постановил, че "Народното събрание в никаква форма и по никакъв повод не може да ограничава правата на едни или други народни представители. И това е така, защото те са представители на суверена"
Съдът е отмерил, "че народният представител черпи представителната си власт от гражданите, които са гласували, а не от едно или друго мнозинство в парламента, което да ограничава неговите права".

"Затова забраната да не участват в органите на Народното събрание, ограничава изразената воля на народа и това е нарушение на чл. 1, ал. 2 от Конституцията", пише в мотивите на делото от 2009, които абсолютно по същия начин могат да бъдат приложени спрямо днешния опит да бъдат налагани лустрационнни мерки спрямо депутати.

Вероятно тези принципи на Конституцията за отстяване равенството на правата на народните избиратели са непознати както за Кирил Петков, за Асен Василев, за Николай Денков, така и за сочената в техните среди катотопюристка Лена Бориславова.

За такива като тях магистартите са пояснили, че "Равенството означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължения за еднаквото им третиране от държавната власт. Освен това тази разпоредба не търпи никакви ограничения, доколкото гласи, че „всички граждани са равни пред закона“.

Ето защо съветаваме всички депутати, обладани от нов болшевизъм, да се образоват и да почерпят парламентарен опит от това дело на КС, за да разберат колко несъстоятелен е лустрационният им устрем днес.

Там ясно е написано, че "народът прави преценка на качествата на тези лица и тяхната способност да го представляват и да осъществяват неговата държавна власт още преди самия избор. Никой друг, включително и Народното събрание, не стои над народа".

А Народното събрание в никаква форма и по никакъв повод не може да ограничава правата на едни или други народни представители.

Решението е взето с мнозинство и е подписано от тогавашния председател на КС Евгени Танчев