Сарафов остава, Конституционният съд не намери проблем в шестте месеца, но не тълкува завареното положение на и.ф. главен прокурор.
Това става ясно от решението на магистратите днес.
Конституционният съд отхвърли искането на Апелативен съд Варна да се обяви за противоконституционен текстът от Закона за съдебната власт, с който манадата на и.ф. главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС се ограничава до 6 месеца.
Според конституционните съдии право на Народното събрание е със Закон да урежда въпросите с и.ф. на тримата големи в Съдебната власт.
Не се ограничават правата на ВСС и двете колегии - съдийската и прокурорската да избират изпълняващи функциите, когато по предвидения ред не е избран титуляр.
Конституционният съд не се произнася дали въвеждането на ограничението на мандата засяга завареното положение, нито дали ограничението има несъщинско обратно действие с мотива, че е недопустимо посредством способите за нормен контрол да се преодолее празнота в нормативната уредба и не е в компетентността на Конституционния съд да се произнася по този въпрос.
В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии.
Решението е подписано със становище от съдиите Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Борислав Белазелков.
Само петима от общо 12 съдии от КС смятат, че мандатът на Сарафов е изтекъл на 21 юли 2025 година.
Ограничението се отнася за позициите на главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд (ВАС).
Едно и също лице не може да изпълнява функциите за срок, по-дълъг от половин година, независимо дали е имало прекъсване в заемането на длъжността, е решението на магистратите.
Решението идва в критичен момент, тъй като мандатът на сегашния изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов изтича на 15 април. Същото важи и за Мариника Чернева, която ръководи ВАС в момента.
Произнасянето на КС обаче не се отнася до становището на Колегията, че поправката въвежда закон с обратно действие.
Така Сарафов остава, поне докато няма различно произнасяне на Прокурорска колегия на ВСС.
За въпросът дали законът има обратно действие спрямо заварените случаи, или мандатът на Сарафов се счита за валиден до окончателното му изтичане по стария ред, съдът не се е произнесъл.
Конституционният съд образува това дело, по което трябваше да се реши дали ограничението от 6 месеца за и.ф. главен прокурор, шеф на ВКС и ВАС, противоречи на конституцията.
Докладчик бе Янаки Стоилов.
Делото е по питане на съдии от Апелативния съд във Варна. Те го отправиха преди седмици, но им беше върнато за корекции. Поводът беше постъпило при тях искане от и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов за възобновяване на дело.
Апелативните съдии питаха КС дали противоречи на конституцията чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт. Въпросният текст гласи следното: При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.
"Прилагането на оспорената норма към заварения случай създава несъвместимост с конституционните принципи на правовата държава и правната сигурност по чл. 4, ал. 1 и с изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията нормативните актове да пораждат действие занапред", посочват апелативните съдии от Варна.
Петима съдии имат и отделно становище. Според тях КС е трябвало да навлезе по-дъблоко в казуса. Те пишат, че противоконституционна би била законова разпоредба, която овластява едно лице да изпълнява функциите на държавен орган, в случая на главен прокурор, без да е определен срок за това овластяване.
"Съдът трябваше изрично да посочи, че преуреждането на отношения за в бъдеще, като се запазват вече настъпили правни последици, включително в публичната сфера, не противоречи на Конституцията. Освен това се предполага, че в правовата държава законодателят действа рационално, т. е. смислено, целенасочено и последователно, като приема правни норми, които подлежат на прилагане и по този начин регулират обществените отношения", пишат Павлина Панова, Атанас Семов, Янаки Стоилов (който беше и докладчик по делото), Соня Янкулова и Борислав Белазелков.
"Преведено" на неюридически език това означава, че според тях времето, в което Сарафов можеше да е и.ф. главен прокурор, е приключило на 21 юли 2025 г.
Борислав Сарафов е и. ф. главен прокурор от юни 2023 г., когато беше уволнен титулярът Иван Гешев. Но тъй като законът влезе в сила на 21 януари 2025 г., се приема, че неговите 6 месеца изтекоха на 21 юли. Това е и практиката на Върховния касационен съд, с която както Сарафов, така и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет отказват да се съобразят. Колегията смята, че Сарафов е в заварено положение и затова може да си стои и. ф. вечно, стига да е жив и да не се откаже сам. Неотдавна дори отказа да разгледа предложението на служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов да определи нов изпълняващ функциите.
Затова едва ли произнасянето на Конституционния съд ще промени нещо в сегашното положение и няма да помръдне Сарафов от поста.
Прави впечатление, че "срещу Сарафов" гласуват съдиите в КС, които са от квотата на Румен Радев, близки до Съюза на съдиите, и ПП-ДБ.
Фактът, че се приема скоростно решение по делото, десет дни преди изборите, потвърждава съмненията за политизирането на решението на КС.
20045 | 7 апр. 2026 | 17:47





Мобилна верси
RSS
