56103 | 26 окт. 2023 | 09:27

Председателят на ус на КСБ инж. Илиян Терзиев: Предлагаме значителни промени в методиката за индексиране

Ръст в броя на обявените поръчки за строителство отчитат в анализа си за полугодието от Камарата на строителите в България в навечерието на професионалния празник на гилдията – 26 октомври, Димитровден.

Реално, след две години на почти пълно бездействие заради спънки от страна на поредица управляващи, се забелязва раздвижване в сектора с повече пуснати търгове и ръст на сключените контракти, но на база предходните години.

Въпреки обявените конкурси обаче, голяма част от проектите остават единствено на хартия заради липсата на финансиране в бюджетите на държавно ниво и в тези на местните власти, не проработилата индексация и ръстът на разходите за труд и на строителните материали в периода от обявяване на търговете до подписване на договора и реалното им изпълнение.

Обявените обществени поръчки в отрасъл строителство за първото полугодие на 2023 г. са 2310 броя с обща прогнозна стойност 7, 697 млрд. лева. В сравнение със същия период на 2022 г. е регистриран ръст в броя на обявените процедури с 38 на сто и в стойността им 47,1 на сто, като причината за увеличението на финансовото изражение са основно повишените разходи за създаване на единица продукция.

Единствено във ВиК сектора обществените поръчки намаляват, предвид края на програмните периоди и неосъществените към момента започнати процедури заради липса на финансиране или средства за индексация. Обявените поръчки във ВиК сектора са общо 161 броя или 7 на сто от всички в сектора, като общата им прогнозна стойност е 416,7 млн. лв.

Спадът на годишна база в броя на търговете е 22,6 на сто, а във финансовата им стойност – 3,3 на сто.

При поръчките в областта на енергийната инфраструктура се увеличават броя на търговете, но се намалява стойността на самите договори. При 127 обявени обществени поръчки или 5,5 на сто от всички строителни такива, прогнозната им стойност е 116 млн. лв. Това означава ръст в броя на обществените поръчки от 60,8 на сто, но спад в стойността им от близо 80 процента на годишна база.

В инженерната инфраструктура са обявени 984 поръчки или 42,6 на сто от всички обявени в сектора за разглеждания период. Прогнозната стойност на тези проекти е най-висока – 82,1 на сто от всички търгове и е на стойност 6,3 млрд. лв.

Увеличението спрямо първите 6 месеца на 2022 г. е 42,2 на сто в броя на търговете и 66 на сто в броя на стойността им.

Сградното строителство представлява 44,9 на сто от общо обявените поръчки или 1038 броя с прогнозна стойност 844,3 млн. лв. Това е ръст с 49,4 на сто през първите 6 месеца на година в сравнение със същия период на предходната и двойно увеличение на стойността им.

Въпреки раздвижването в сектора след две години на почти пълно бездействие що се отнася до реализирането на държавни поръчки и работа основно по по-малки проекти, реално изпълнението на обществените поръчки се забавя спрямо темпа на обявяването им.

По данни на Агенцията за обществени поръчки за първото полугодие на 2023 г. са сключени 1986 договора в сектор строителство на обща стойност 3,630 млрд. лв., което е близо два пъти по-малко от реално обявените за периода търгове.

Най-много от контрактите – 903, са на малки фирми, на обща стойност 303 млн. лв. Най-големи по стойност са договорите на консорциуми – 208 броя на обща стойност близо 2,35 млрд. лв. Средните фирми са сключили 719 контракта за общо 708 млн. лв., а големите – 124 броя за общо 261 млн. лв.

32 договора имат фирми, нерегистрирани в КСБ за общо 3 млн. лв.

Председателят на ус на КСБ инж. Илиян Терзиев: Предлагаме значителни промени в методиката за индексиране

В становище до регионалното министерство предлагаме значителни промени в методиката за индексиране на договорите с публични възложители. То е внесено в рамките на общественото обсъждане на подготвените от регионалното министерство изменения и допълнения в нея.

КСБ предлага в методиката изрично да се запише, че тя е задължителна за всички договори, сключени след процедура по Закона за обществените поръчки, включително тези, чието изпълнение е приключило, но още са в гаранция.

Често възложители по различни причини отказват индексация или я ограничават неоснователно, което на практика спира изпълнението на обектите. С отказа да се актуализират цените по вече извършените оскъпени дейности, на практика се наказват коректните фирми, които не са спрели изпълнението на задълженията си въпреки затрудненията.

В становището си КСБ предлага още в методиката да се запише, че ако възложителят откаже неоснователно индексация, изпълнителят да може да прекрати изпълнението на договора без да търпи санкции за това.

Исканията на строителите за промяна на Методиката за индексация
- Допълване на методиката с механизъм за определяне и установяване на конкретните стойности на извършените разходи за стоки и материали.

- В настоящия текст на методиката моментът на приемане на работите е меродавен относно определянето на извършените разходи за основни стоки и материали, формиращи стойността на договора. Но липсва яснота дали те ще бъдат одобрени и приети от страна на възложителя, както и в какъв обем - оттук и самата индексация няма как да бъде практически приложена или нейното прилагане би било крайно затруднено и потенциално опорочено. Затова от Камарата на строителите в България (КСБ) предлагат редакция за изчистване на тази неяснота.

- От КСБ предлагат от методиката да отпадне и текст, който би създал условия, при които възложителите биха могли да използват недобросъвестно маловажни поводи и причини, с които да поставят изпълнителите по договорите в забава, в резултат на което да откажат прилагане на методиката. “Цитираният текст е незаконосъобразен, доколкото въвежда ограничения, които не се съдържат в ЗОП. Освен това, всеки един договор съдържа клаузи за санкциониране на изпълнител при забава в изпълнението на възложените му работи. Разглежданата разпоредба от проекта на практика съставлява втора санкция за изпълнителя за едно и също деяние”, се казва в становище на КСБ. Затова те предлагат, ако съществува причина, поради която възложителите не могат да приложат Методиката, да бъде добавен текст, чрез който да се създаде възможност за изпълнителите, при такъв недобросъвестен и немотивиран отказ, да имат правото да прекратят договора или рамковото споразумение.

- Да се прецизират текстовете, така че да има равнопоставеност при прилагане на Методиката по отношение договори за строителство и за доставки.

- От КСБ имат сериозни възражения относно текст в Методиката, според който се дава 30-дневен срок след изтичане на съответното календарно тримесечие за съставяне на междинен отчет за нуждите на индексацията, в който се посочват видът, количеството и стойността на извършените през тримесечието строително-монтажни работи. Трябва да се има предвид, че в действащото законодателство не ce съдържат разпоредби, задължаващи Възложителите на обществени поръчки да разглеждат и приемат работите, изпълнени от изпълнителите в определен срок, нито се предвиждат законови санкции за Възложителите в подобни случаи, обясняват мотивите си от КСБ. И припомнят, че в някои случаи приемането на работите се извършва в 60-дневен срок и в този случай забавянето на приемането на извършените работи може да попречи на изискваната отчетност и заложеният срок от 30 дни в Методиката. Затова и от КСБ предлагат тази разпоредба от проекта за изменение на методиката да отпадне, тъй като механизмът на отчитане би следвало да бъде разписан в ЗОП, а не в ПМС, което да “дописва” закона.

- Да се предвиди възможност изпълнителят да прекрати едностранно договора в случай на отказ от страна на възложителя за прилагане на Методиката, при наличие на основанията за това.

- В Проекта на Методика не е заложен текст, който да гарантира справедлива индексация на цената на договорите, чието изпълнение е приключило към настоящия момент. Затова от КСБ настояват за текст, съгласно който Методиката е приложима за изпълнени строително- монтажни работи в периода, допустим съгласно методиката, и по отношение на договори, по които е наличен гаранционен срок към момента на индексирането.

- Проектът на ПМС да предвиди финансов ресурс, чрез който да се осигури реално изменение на цената на договорите за обществена поръчка в резултат на инфлация, при спазване на всички условия на методиката.

- Допълване на Методиката с текстове, визиращи изменение на цените на договори за обществени поръчки и рамкови споразумения с предмет извършването на консултантски и проектантски услуги в строителството.

Големите фирми са с дял под 1 процент

98 на сто от компаниите в индустрията са малки
Заличени са 428

Близо 98 на сто от фирмите в строителния сектор са малки по критерий “нетни приходи от продажба”.

В резултат на общите икономически условия към 8 септември 2023 г. са заличени 428 строителни компании, които са прекратили дейността си. Така у нас към септември т. г. в регистъра на КСБ, което е задължително условие за работа по сериозни строителни обекти, са вписани 6940 български юридически лица и 53 чуждестранни.

Близо 98 на сто от фирмите в регистъра са малки фирми по критерий “нетни приходи от продажба”. Това са 6800 предприятия, чиито приходи или стойности на активите са до 19,5 млн. лв. По отношение на персонала делът на малките компании е по-свит заради необходимия брой специалисти, които изработват единица продукция в сектора. Малки компании според броя персонал са 88 на сто от фирмите в сектора или 6127 предприятия с наети постоянни до 49 служители.

Големите фирми в строителния сектор на база приходи, които реализират над 97,5 млн. лева годишно или имат активи в размер на тази левова равностойност, са едва 13 на брой или 0,19 на сто от всички вписани в Централния професионален регистър на строителите. По отношение на персонала - наети над 250 служители, в тази графа влизат 56 компании или отново дял под 1 процент от всички играчи на пазара.

Заради по-високите цени на труд и материали

Обемът на продукцията расте
Плащат средно 12,42 лева на час

Почасовата ставка за работа в сектора е средно 12,42 лева за час през 2023 г., докато през 2022 г. същият обем и време труд е бил заплащан по 10,88 лв.

Продукцията в строителството бележи общ ръст от 19 на сто през първото полугодие на 2023 г. в сравнение със същия период на предходната година. Ръстът обаче се дължи основно на по-високите цени на материалите и наема на техника, както и на увеличените разходи за производство в строителния сектор, коментират от Камарата на строителите. Темпът на прираст на брутния вътрешен продукт (БВП) по сезонно изгладени данни през второто тримесечие на 2023 г. регистрира ръст от 1,9% спрямо същото тримесечие на 2022 г. и повишение от 0,4% спрямо първото тримесечие на 2023 г.

Сградното строителство (жилищно и нежилищно) формира произведена продукция за първото полугодие на 2023 г. в размер на 4,621 млрд. лв., или с дял от 58,3 на сто. През анализирания период издадените разрешителни за строеж на нови сгради са 6225, което е спад от 2,3 на сто.

Показателно е и че въпреки ръста през първото полугодие, реално през второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2022 г. България отчита спад на строителна продукция с 1,4 на сто. В същото време за периода растат цените на строителните материали, както и разходите за труд. Почасовата ставка за работа в сектора е средно 12,42 лева за час през 2023 г., докато през 2022 г. същият обем и време труд е бил заплащан по 10,88 лв. Общо отработените човекочасове в строителството за първото полугодие на 2023 г. са 99,6 млн., като спрямо същия период на предходната година те се увеличават с 5,9 на сто.