90885 | 24 дек. 2023 | 10:41

В бюджета е заложена амбициозна капиталова програма – дано държавата и общините успеят да я реализират в максимален обем, изтъква той

Проблемите пред строителния бранш, идеи за тяхното разрешение, полезна информация за имотния пазар и съвети за онези, които планират да инвестират в собствено жилище – всички тези теми коментира пред Nova.bg председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Илиян Терзиев.

Ето и неговите отговори на наболели въпроси:

Инж. Терзиев, публикуват се различни проучвания за състоянието на имотния пазар у нас. Какво реално е то?

Цените на имотите се определят не от строителите, а от инвеститорите, които финансират проекта. По принцип най-скъпата част в един имот е неговата локация. Така че цените на топ локации няма как да тръгнат надолу. Пазарният принцип е, че докато има търсене, ще има и предлагане. А имотният сегмент работи изключително по пазарни правила.

Какви са тенденциите за цените на имотите у нас през 2024 г. - ще падат или ще се повишават?

Не искам да се ангажирам с категорична прогноза – все пак за това има специализирани браншови структури като Националната асоциация на строителните предприемачи. Както вече казах, локацията е най-важният компонент в стойността на една сделка. Не изключвам имотите на не толкова добри места да отбележат известен спад.

Искам да обърна внимание на читателите ви на нещо важно, за което според мен нямат достатъчно информация. Инвестицията в жилище е сериозна. За повечето българи тя е важна крачка и изплащането на ипотека ги съпътства през по-голяма част от активния им живот. Нека преди да вземат решение, да проверят строителната фирма, която изпълнява строежа. Това може да им спести много главоболия впоследствие. Какво имам предвид? КСБ поддържа и актуализира на годишна база единствения у нас регистър на фирмите, които имат право да работят в бранша и са с доказан опит, персонал, капацитет и т.н. Пълното му име е Централен професионален регистър на строителя (ЦПРС) и в него, съгласно Закона за Камарата на строителите, подлежат на вписване всички, които градят над 100 кв. м. Без сертификат от регистъра – а аз лично като председател на УС на КСБ подписвам всичките над 6000, фирмите не могат да упражняват дейност. Към момента в регистъра има вписани 6813 компании, от които 54 са чуждестранни юридически лица от цял свят.

Регистърът има публична част, информацията в нея е разпределена по области, така че всеки може да влезе онлайн и напълно свободно и безплатно да направи проверка за историята на фирмата, какви обекти е изпълнявала, колко персонал има и пр. Адресът онлайн е register.ksb.bg. Може да се влезе и през сайта на КСБ. Колегите са се постарали информацията да е прегледно подредена за улеснение на гражданите. Целта е хората да могат да придобият представа за фирмата, която ще изпълнява тяхното жилище, да вземат информирано решение и спокойно да направят инвестицията си. Регистърът на КСБ е най-важният инструмент за изсветляване на бранша и информацията е в помощ на хората.

Каква е Вашата оценка за изминаващата 2023 година? Какво отчитате като най-голям успех за строителния бранш и в кои направления нещата не се развиват по най-добрия начин?

За съжаление вече трета година строителният отрасъл преминава през изключително труден период при обектите, възложени от държавата или общините. Знаете, че материалите поскъпнаха главоломно, последва инфлация, войната в Украйна, а приетата през 2022 г. от служебно правителство методика за индексация не заработи в пълнота. В някои сектори – като ВиК например, проблемите тепърва ще изплуват. И заради някои неправилни управленски решения потърпевши ще са хората. Предупреждаваме за рисковете отдавна, дано в крайна сметка се вземат мерки и опасенията ни като това за скок в цената на водата да не се сбъднат. Но ако се стигне до неприятен сценарий, вината няма да е на строителните компании, които не спряха работата по обектите, въпреки че има неизплатени разходи.

И тъй като напоследък е все по-актуално да се правят сравнения с Румъния и с нейното положително развитие ще попитам: знаете ли, че в северната ни съседка индексацията отдавна беше направена, и то няколко пъти, работата на бранша не е срещала никакви спънки, а строителството е обявено за приоритетен сектор за 10 години със серия облекчения за бизнеса? И добрият резултат е налице. А какво се случи в България? Процесите вървят трудно. При обектите с публични възложители нещата не се разрешават лесно. Още когато започна поскъпването преди три години, много от компаниите взеха огромни заеми, за да не спират да работят по възложените обекти, а сега държавата не им ги разплаща в пълнота. За нас нещата са прости – има ясни данни за поскъпването, те са от надеждни източници като НСИ и Евростат, има одобрена от правителството формула, по която се смята - общественият интерес няма да бъде накърнен при индексирането. Държавата или плаща за извършената работа, или – ако възложителят няма достатъчно средства, което е възможно и разбираемо, договорът се прекратява без неустойка за изпълнителя. Това е.

През последните месеци се усеща воля за нормализиране на работата на бранша – и от страна на МРРБ, и на депутатите в регионалната комисия на парламента. Отрасълът е „на мускули“ от години и има нужда от глътка въздух, за да заработи на пълни обороти отново. Предстоят нови големи обекти, нови оперативни програми, Национален план за възстановяване и устойчивост, саниране, общински проекти – като отговорен бизнес, строителите ще се мобилизираме максимално. Но е важно да работим в дух на партньорство и доверие. Няма да се уморя да го повтарям – всички имат интерес от стабилен строителен сектор, който осигурява заетост и добро заплащане на хората си. Устойчива социална политика се прави с данъците от работещ бизнес. Затова най-големи ще са ползите за обществото, което ще получи дългоочакваните обекти, а през приходите от данъци в държавната хазна – и социални блага.

Какви са очакванията Ви за следващата година? С какви предизвикателства трябва да се справите?

Да си пожелаем 2024 г. да е по-добра от предходните. В бюджета е заложена амбициозна капиталова програма – дано държавата и общините успеят да я реализират в максимален обем. Защото през последните години сме свидетели именно на такава тревожна тенденция - голяма част от предвидените капиталови разходи остават неизползвани по различни причини. А това влияе отрицателно както на качеството на живот на гражданите, така и на развитието на редица отрасли, включително и строителството.

Какво е нужно да се подобри в сектора?

В КСБ не сме спирали да работим за това. Ще ви дам два примера. Първо - в ход е преход към дигитална трансформация в отрасъла. Камарата на строителите, заедно с партньори от други браншове, научните среди и бизнеса създаде Европейски цифров иновационен хъб в строителството. Амбициозната ни цел е да подготвим фирмите и администрацията, заети с процедурите в строително-инвестиционния процес, да ги извършват дигитално. И тъй като тези продукти са скъпи, хъбът, който се помещава в КСБ, ще ги обучи да работят с тях преди да решат в кои да инвестират.

Вторият ми пример е свързан със затягане на вътрешнобраншовия контрол, засилване на борбата със сивата икономика в отрасъла и повишаване на нетърпимостта към некоректните компании, които с поведението си уронват престижа на цялата гилдия. Това е и една от основните цели в работата на КСБ. Затова на последното си Общо събрание в края на ноември приехме нов Кодекс за професионална етика на строителя, който заменя досега действащия. В него по-ясно са разписани етичните норми, които строителите следва да спазват.

Засилва се ролята на Комисията по професионална етика към камарата. Тя ще действа като медиатор в бранша за доброволно уреждане на спорове след обективно изясняване на всеки казус. Ако обаче медиацията не е възможна, комисията ще указва на страните законовите възможности за уреждане на спора по съдебен ред. Ако установи данни за евентуално престъпление, комисията е длъжна да сезира компетентните държавни контролни органи. При констатирано тежко нарушение на кодекса, установено със съдебно решение, комисията ще предлага на Централния професионален регистър на строителя да заличи регистрацията на съответната фирма. Което означава, че тя ще бъде принудена да спре да работи в сферата на строителството.

Правителството направи промени в методиката за индексиране на договорите, възложени от държавата и общините. Ще решат ли тези изменения проблемите в строителния бранш?

За съжаление, те не решават проблемите в пълнота. Нека да видим как ще заработи актуализираната методика – тя все пак е стъпка в правилната посока. Но остават нерешени въпроси, за които изглежда ще са нужни промени в законодателството. Надяваме се те да се случат бързо и депутатите да постигнат съгласие. От наша страна има готовност да обсъдим кои законодателни решения ще са работещи.