19082 | 14 март 2015 | 13:08

Интервю на Цвета ДИНКОВА за влиянието на политиката върху икономиката

- Г-н Хампарцумян, стара мантра е, че за да върви икономиката напред, е нужна политическа стабилност. Вече имаме правителство, но този парламент не изглежда ли странно? Какво се случва там - евтин сериал, коалиция от службогонци или наистина имаме сериозно, реформаторски настроено, мнозинство?

- Комбинация е от всичко това, както във всеки парламент. Външни и вътрешни обстоятелства ни принуждават да правим реформи, независимо дали ни се иска. Достатъчно много системи в икономиката и публичните финанси са в състояние, в което без реформи биха катастрофирали дори в рамките на този мандат. В умните книги пише, че реформи се правят в добри и спокойни години. За съжаление в българския контекст много често промени се правят, когато вече няма накъде и ножът е опрял до кокала.

- Виждате ли резултат от някакво реформаторско усилие до момента, или всичко си остава в плоскостта на говоренето?

- Преди да свършиш нещо, трябва да го кажеш. Засега сме още на този етап - говорене. Лошото е, че времето за реформи изтича. Такива се правят в началото на мандата, най-добре в първите шест месеца.

- Въпреки че на родната политическа сцена трудно се постига консенсус, станахме свидетели на това как всички политически сили може да са единни в това да се защити общественият интерес в КТБ. Идеята е да се отнеме контролът на БНБ върху банката и да се даде на Фонда за гарантиране на влоговете. Това добра идея ли е?

- В такива неща дяволът е в детайлите. Набързо писан закон, който решава един проблем, ако не е обмислен, може да създаде поредица други проблеми. По-общият ми коментар е: в България законите не са лоши. Но понякога прилагането им е отчайващо парадоксално и в разрез със здравия смисъл. С цялото ми уважение към правото на вътрешно убеждение на един съдия по несъстоятелност, когато решението е в крещящо разминаване с чувството за справедливост, това заслужава коментар. Ако трябва да направя аналогия - законът е като скалпел. Той може да ти пререже сънната артерия или да те спаси от жестока болест. Зависи кой го държи и как го използва.

- Това ли се случва в момента в КТБ - прерязва се сънната артерия?

- Нямам представа. Честно да ви кажа, аз знам за КТБ колкото всички останали непосветени в детайлите. Със сигурност сметката е платена с публични пари и сега явно тече състезание кой ще придобие немногото активи, които има там, за да могат да се компенсират частично публичните разходи, направени за изплащане на защитените депозити. За съжаление откраднатите пари обикновено тичат по-бързо от хората, които ги преследват.

- Вероятно значителна част от тях вече са избягали.

- Да, сигурно. Но много по-важно за обществото е не дали директори от КТБ ще правят детски креватчета в някой затвор, а да разберем причинно-следствените връзки, действия и бездействия, които доведоха дотук.

- Разбира се, но да има такива, които ще правят детски креватчета, също е важно. Обществото има нужда от справедливост и възмездие.

- Някой беше казал, че отмъщението се консумира на студено. Тоест чисто материалната полза от това някой да прави детски креватчета в затвора за обществото е близка до нула.

- Как мислите от дистанцията на времето - КТБ провал на БНБ ли беше, или е на политиците?

- Не бих лепил етикети. Ако трябва да се изразя немного научно, беше провал на имунната система на държавата, която не се състои само от БНБ, а включва и данъчни, финансово разузнаване, ДАНС, други институции, всякакви еквиваленти на Джеймс Бонд, както и общественото мнение. Всичко това по някакъв начин допусна проблемът да достигне такива размери, а това се е случвало в продължение на години.

- Проблемът с КТБ стана и една от причините да се вземат нови външни заеми. Голяма парламентарна олелия имаше заради това. Защо трябваше споразумението с банките посредници да се сключва за три години, а не за всяко излизане на международните пазари поотделно?

- Ще ви дам късия отговор - това е благоразумно планиране на нуждите на страната от финансиране в следващите три години. Ето пример - миналото лято имаше криза с КТБ, хората си чакаха парите, но нямаше парламент, който дори да разреши на финансовия министър да преговаря за заем. Защото според нашите закони одобряването на заем става на две стъпки - първо финансовият министър получава мандат да преговаря за определена сума, след което договаря условията и пак отива за одобрение в парламента. Представете си ситуация на политическа нестабилност, когато дори нямаме право да питаме за заеми. Това, което направи финансовият министър - отварям скоба: може би не го обясни достатъчно добре в първите дни, беше да има мандата да пита за такива дългове дори в критична ситуация.

- Въпреки всички драми от миналата година данните на статистиката са горе-долу обнадеждаващи. Икономически ръст от 1,7% за 2014 г. Това означава ли, че все пак бизнесът живее свой собствен живот?

- Естествено. Трябва вече да излезем от тази посткомунистическа нега и да спрем да мислим, че държавата е отговорна за всички постижения и несгоди на бизнеса. Ролята на държавата е да пречи минимално на икономиката. Миналата година най-големият успех беше продажбата на „Телерик“. Три момчета са направили бизнес, който е оценен от пазара на близо четвърт милиард долара. Слава Богу, нито някой им е слагал приоритети, нито пък държавата ги е подпомагала. Развитието във високотехнологичния сектор е такова, че нито администрация, нито политици или парламентаристи имат идея какво се случва там, ерго - няма как да пречат.

- Ако погледнем държавния бюджет, ще видим, че много пари се дават за субсидии и запушване на дупки. При това положение наистина ли имаме пазарно стопанство или някаква смесена система, или пък социализъм прим?

- Със сигурност сме пазарно стопанство, защото дори изкривяването на пазара с неразумни субсидии има пазарно измеримо въздействие. За съжаление при нас има злоупотреба с права. Най-невинното й проявление е например фалшивият болничен лист. Значителна част от обществото не приема това като проблем. Но то е именно злоупотреба с публични средства и при това изключително арогантна и етично неприемлива. Тук не се възприема така, но в Германия например - да.

Дори законите ни и съдебната ни система, която колективно не харесваме, всъщност се състои от професионални хора, а законодателството ни е хармонизирано с европейското. Има някои, както стана модерно да се казва, „гнили плодове“, които драматично изкривяват смисъла на правото. Ние имаме случаи, когато наши кредитополучатели най-нагло ни гледат в очите и се опитват не само да не си плащат заемите, но и да откраднат обезпечението. И то използвайки същите закони. В случая пак някой, който следва вътрешното си убеждение, ги чете както дяволът Евангелието. Получаваме парадоксални решения и някой казва: „Не може да коментирате решение на съда.“ Не е така. Чувството за справедливост и здравият смисъл трябва да ни убедят, че съдебната система работи добре.

- Парадоксалните съдебни решения „стимулирани“ ли са по някакъв начин, или са плод на странен прочит на закона?

- Ако трябва да цитирам Цветан Цветанов, това е въпрос на обосновани предположения, доказателства нямам.

- Съдебната система ли е най-голямата ни черна дупка?

- Това е нещо, което пречи да стъпим на здрава основа, за да реформираме други системи. Съдебната система е основна за обществените отношения. Ето интересен пример - в Германия всяка година правят проучване за репутацията на различните професии. Излишно е да казвам, че банкерите сме сред последните пет в класацията, но на върха са съдиите. И у нас би трябвало да направим усилие съдиите в България също да са на върха на репутационната пирамида.

- Кои други системи са с етикет „спешна нужда от реформа“? Още в началото на това интервю стана въпрос, че засега само си говорим.

- Мисля, че всички важни системи имат нужда от реформа. Това, че плащаме ниски данъци, е мит. Ние наистина сме привилегировани с 10% данък. Налозите са част от обществения договор. Ние споделяме дял от доходите си, за да получим публични услуги - сигурност, образование, здравеопазване и т.н. За съжаление във всяка една от тези сфери, ако искаме елементарно качество, сме принудени да плащаме още веднъж... за здраве, образование на децата, сигурност. Затова трябва да има реформи. Същевременно не бива да сме наивни, че с офшорно данъчно облагане ще получим скандинавско качество на услугите. Трябва да се намери разумен компромис и да се пренапише общественият договор. Той може да включва увеличение на данъците, но не първо това. Първо трябва да сме сигурни, че парите, които ще сложим в тази шапка, ще бъдат похарчени разумно. Сега не е така. Има много примери за изключително неефективно изразходване на средства.

- Може ли да се пренапише общественият договор? Това е вариация на въпроса кога ще се оправим?

- Веднага и никога. Не става дума за няколко декрета, с които ще се оправим. Това е въпрос на дискусия и промяна на общественото мнение, подкрепа на политически партии, които са в състояние и имат мотивацията да правят промени. Това е и процес, който никога не свършва. Неефективностите в един такъв голям организъм като държавата се самосъздават. Това го има и в големите корпорации. Затова работата на мениджмънта е да ги преодолява. Ето пример за неефективност на държавно ниво - България сигурно има повече институции, призвани да се борят с корупцията, отколкото в САЩ, а общото усещане е, че нещата стават по-зле.