89610 | 20 март 2015 | 14:02

Генералите спасяват любимото си дете, жертвайки „Ботев“ Пловдив

Мачът между „Ботев“ Пловдив и ЦСКА, който изхвърли „Левски“ от първата шестица в „А“ група, напълно очаквано предизвика вълна от съмнения, коментари и реторични въпроси. Вероятно никога няма да разберем със сигурност дали „армейците“ са подарили победата, дали просто са отчайващо слаби или истината е някъде по средата, и изобщо възможно ли е да играеш в полза на вечния враг, вместо хладнокръвно да му забиеш ножа.

Соцреформа спира първенството

Подобни дилеми в родния футбол водят началото си от 1949 г. Тогава ситуацията е досущ като днешната. Единствената разлика е, че „армейците“ са в ролята на жертва, а коравосърдечният палач е със „синя“ качулка. По ирония на съдбата накрая го отнася... пловдивският „Ботев“. С намеса отгоре.

Историята започва с преустройството на българския спорт на производствен принцип по съветски модел и прочутите Доброволни спортни организации (ДСО). Идеята е старите клубове, действащи на териториален принцип, да бъдат преструктурирани на икономическа база и обединени в няколко мегадружества по индустрии, които вече постфактум развиват филиалите си по места. Междувременно сезонът в „А“ група вече е започнал, като са изиграни първите два кръга. Първенството обаче е прекратено, за да се пристъпи към преструктурирането на клубовете. Решено е съставът на новата на „А“ група да се попълни с квалификационни турнири на регионален принцип.

На теория ЦСКА би трябвало да е най-малко засегнат от промените. За разлика от останалите клубове „армейците“ запазват досегашния си вид с презумпцията, че Българската народна армия и преди реформата де факто има статут на ДСО (същото се отнася и за отборите към МВР, които автоматично минават към ДСО „Спартак“). При положение че отборът вече е изградил солиден гръбнак, вицешампион е от предишния сезон 1948-1949 г., а преди това е спечелил титлата през 1948 г., би следвало без особен проблем да се пребори за една от петте квоти, резервирани за софийските клубове в новата „А“ група. Освен това за тях ще спорят едва осем отбора. Освен ЦСКА (тогава под името ЦДНВ - „Централен дом на народната войска“) в квалификационния турнир участват току-що прекръстеният на „Динамо“ - „Левски“, „Торпедо“, „Строител“, „Червено знаме“, „Академик“, „Спартак“ и другият военен отбор в столицата - ВВС.

Драма и „син“ триумф в дербито

На всичкото отгоре реформите сериозно отслабват конкуренцията. Заради новите разпоредби „Левски“ губи половината си титуляри. Основният конструктор на отбора Васил Спасов- Валяка е студент и вятърът на промените го отвява в редиците на „Академик“. По същите правила строителният техник Георги Пачеджиев е пратен в „Славия“. Атанас Цанов е мобилизиран от военните в ЦСКА, а вратарят Апостол Соколов, който отдавна е в обтегнати отношения с ръководството, предпочита да отиде при милиционерите от „Спартак“, защото там условията са по-добри. Заради всичко това не е особено учудващо, че „сините“ стартират в квалификационния турнир със загуба от новосформирания „Червено знаме“. След това обаче отборът се мобилизира.

Дербито с ЦСКА е спечелено след невероятна драма. Още в началото „Левски“ повежда с гол на Драган Георгиев, който вкарва почти от корнер, а след това Арсен Димитров удвоява аванса след самостоятелен пробив. След почивката „армейците“ се хвърлят в атака. Вратарят на „сините“ Спас Андреев-Паскера е контузен, но отказва смяна и играе практически на един крак. Десет минути преди края защитник на „Левски“ спира топката с ръце на голлинията и съдията свири дузпа. Зад топката застава звездата на ЦСКА Стефан Божков, но осакатеният Андреев (след мача се оказва, че е играл със счупен крак) спасява удара му. Това окончателно пречупва „червените“, които трябва да се примирят с поражението. Малшансът на ЦСКА продължава и срещу „Червено знаме“, който изравнява с късен гол от дузпа.

Това поставя „армейците“ в изключително опасно положение. Отборът дели пето място (последното, което гарантира участие в „А“ група) с „Академик“. ЦСКА е с по-добри показатели и победа в директния двубой, но е изиграл всичките си мачове, докато студентите имат още една среща - срещу... „Левски“. „Сините“ вече са си гарантирали място в петицата, а един равен им стига, за да финишират на първо място в крайното класиране.

Първият уреден мач

През 1949 г. българският футбол реално е полуаматьорски. Футболистите (особено в най-големите клубове) имат известни привилегии, но за пари и корупция е абсурдно да се говори. Това обаче не означава, че всичко е чисто и уговорки няма. На практика точно такава спретват „Левски“ и „Академик“. Признават го самите участници в мача.

Халфът на „Левски“ Димитър Дойчинов, който е титуляр срещу „Академик“, свидетелства: „Една точка ни гарантираше първото място. Повече не ни трябваше. Нямаше нужда от предварителни уговорки, знаехме какво ще се случи... Играта започна вяло, безинтересно. През второто полувреме център-нападателят Иван Трендафилов вкара очаквания гол в нашата врата. Георги Кардашев изравни. Това 1:1 задоволяваше и двата отбора. Към края на мача лявото ни крило Йордан Томов-Коми вдигна една топка. Любен Хранов-Мистри ненадейно я тресна от въздуха в гредата и тя излезе в аут. „Любо какво правиш, бе? Загиваме – извика доскорошният ни съотборник Васил Спасов, който сега бе капитан на Академик.“ „Нарочно удрям в гредата - отвърна спокойно Мистри.“

ОНВ – Отбор, насила влязъл

Така ЦСКА остава под чертата и трябва да отиде в „Б“ група. Но генералите все още не са казали последната си дума. „Червените“ в крайна сметка са спасени с вътрешноведомствена рокада, при която е жертван „Ботев“ Пловдив. Той също е с „армейски“ статут (военизирани са още „Славия“, „Дунав“ Русе, „Сливен“, „Ботев“ Враца и др.) и вече се е класирал през своята зона, но трябва да отстъпи мястото си на ЦСКА. Това става, след като е образуван нов военен клуб ОНВ („Отбор на народната войска“) с презумпцията, че обединява най-добрите футболисти в армията. На практика ОНВ е ЦДНВ с променена абревиатура и подсилен с пловдивския вратар Георги Кекеменов като смокинов лист, призван да придаде някаква привидност на обединение. „Ботев“ е натирен в окръжните групи. В София пък феновете на „Левски“ се подиграват на „армейците“, твърдейки, че новото им име ОНВ означава „Отбор, насила влязъл“. Това в крайна сметка обаче не променя нищо.

„Сините“ повтарят номера през 1978 г.

Квалификационният турнир от 1949 г. далеч не е единственият случай, в който двата софийски гранда си въртят мръсни номера. Така например през 1978 г. „Левски“ подарява шампионската титла на „Локомотив“ София, за да уязви вечния враг навръх 30-годишния му юбилей.

Преди последния кръг „сините“ вече са извън играта. Активът им от 37 точки не оставя дори теоретичен шанс за първото място. Водач е „Локо“ Сф с две точки аванс пред ЦСКА при регламент две точки за победа, една за равен. По ирония на съдбата до края програмата предвижда две столични дербита: „Левски“ - „Локомотив“ и ЦСКА - „Славия“. „Железничарите“ имат по-добри показатели в директните двубои с „армейците“ (победа и равен), но по онова време при равенство в точките от значение е головата разлика. Това означава, че ако ЦСКА победи с достатъчно голяма разлика подведомствения си „Славия“ („белите“ са под шапката на Строителните войски, т.е. и те са военен отбор), победа на „Левски“ над „Локо“ прави „червените“ шампиони. На „Герена“ обаче нямат никакво намерение да си причиняват подобен мазохизъм.

Така в последния кръг се разиграва театър на абсурда. Мачът „Левски“ - „Локомотив“ се играе на „Българска армия“, а ЦСКА и „Славия“ са пратени на националния стадион, като и двете срещи са по едно също време. ЦСКА профилактично започва с 2:0 и чака. Новините от „Армията“ обаче не са добри. Въпреки че в онези години „Локомотив“ играе много трудно срещу „Левски“, този път „железничарите“ повеждат с 2:0, но двата отбора са предвидили малко по-художествен сценарий. За по-малко от десет минути „Левски“ изравнява, давайки нов живот на „червените“ надежди. ЦСКА трябва просто да отупа още малко славистите, за да си осигури необходимата голова разлика и да чака победно попадение за „сините“. Никакъв проблем – за четири минути Светлин Мирчев вкарва два гола - точно толкова, колкото са необходими.

Но всички усилия са напразни. „Левски“ и „Локомотив“ любезно си разменят по една целувка за крайното 3:3, което коронясва „железничарите“.

На „Армията“ си го връщат тъпкано

Отмъщението винаги се сервира студено и в ЦСКА в пълна степен се придържат към тази максима. През пролетта на 1999 г. „армейците“ получават възможността да го върнат тъпкано на „Левски“. „Сините“ водят титанична битка за титлата с „Литекс“. През втория полусезон те печелят всичките си мачове освен директния сблъсък, който завършва 0:0 на „Герена“. Два кръга преди края тимът от Ловеч все още води в класирането с аванс от две точки, но програмата му е по-тежка. „Левски“ има две домакинства до края, а „оранжевите“ трябва да гостуват на ЦСКА. През есента „Литекс“ е унижил „армейците“ с 8:0 край Покрития мост, нанасяйки най-тежкото поражение в цялата им история. Но вместо реванш „червената“ общност предпочита да бъде ударен историческия враг. Има и една съществена подробност.

Седмица след шампионатния мач на ЦСКА и „Литекс“ им предстои да изиграят финал за Купата на България. Тънкият момент е, че тимът от Борисовата градина може да се класира за евротурнирите само през турнира за купата. Де факто „червените“ имат пряк интерес титлата да отиде в Ловеч, което автоматично би им гарантирало визи за Европа дори при загуба на финала.

Така и става. Мачът в „А“ група е подарен на „Литекс“. И за да бъде гаврата със „сините“ пълна, сценарият включва сакралния за митологията на „Герена“ обрат от 0:2 до 3:2. „Оранжевите“ връщат жеста за Купата на България. По онова време финалите в турнира се играят в София и тъй като националният стадион е в ремонт, двата отбора отново се срещат на „Армията“. След скучен мач с малко положения ЦСКА печели с късен гол на Валентин Станчев, спасявайки сезона. Три дни по-късно „Литекс“ бие протоколно „Ботев“ Пд у дома с 2:0, узаконявайки титлата си. А „Левски“ остава с пръст в устата.