49260 | 14 юли 2026 | 16:57

Истината е, че за разлика от тези на Демерджиев, декларациите на Пеевски са абсолютно ясни и не съдържат противоречия в себе си, както се доказа през годините от десетките проверки, правени на имуществото на Пеевски.

Историята се повтаря първо като трагедия, след това – като фарс. В България живеем в омагьосания кръг на тази философска максима от десетилетия, като една и съща история се повтаря постоянно. 

Вече повече от десетилетие един корпоративно-олигархичен кръг залива публичното пространство с опорки срещу политик, когото е идентифицирал като свой основен враг. Причината е, че въпросният политик от влизането си на парламентарната сцена води целенасочена война срещу задкулисието у нас и направи поредица законодателни инициативи, за да го изкара на светло.

Хорът на опорките срещу Пеевски

Вероятно вече сте се досетили кой е кръгът – „Капитал“ на олигарха, държащ монопол в медиите и НПО сектора и участвал лично в създаването на поне две от настоящите парламентарни формации – Иво Прокопиев. А политикът враг на „Капитал“ е лидерът на ДПС Делян Пеевски.

Очернящите акции срещу него през годините са една от малкото устойчиви величини в развитието на страната ни. Без значение кой е на власт, без значение дали изобщо ДПС има участие в управлението (каквото няма в огромната част от този период от време), Пеевски редовно е заливан с компромати и фалшиви новини и е изкарван виновник за всичко в държавата. Независимо дали е с шапка или без шапка, ако перифразираме онзи стар виц за вълка и заека.

Той е „вечното зло“, зад което хората, лепнали му този етикет, удобно си правят далаверите, възползвайки се от това, че са насочили обществото в лъжлива посока.

Нищо, че Пеевски и депутатите от парламентарната му група са едни от малкото, които редовно се опитват да подобрят живота и на уязвимите групи от обществото, и на цялото общество. И също толкова редовно внасят законодателни инициативи, за да бъде постигнато това. Но всичко остава някак незабелязано. 

По логиката на постистината, в медийното пространство чрез мейнстрийма, който сам Прокопиев се хвалеше, че владее,

не е важно какви са фактите, важно е какви са внушенията.

И колко шумно се повтарят те.

На именно този принцип от началото на юли държавата се тресе от поредния фалшив скандал – този за т.нар. „полети на Пеевски“.

От първото действие на спектакъла, заформен от вътрешния министър Иван Демерджиев от парламентарната трибуна, изминаха вече близо две седмици, в които излязоха критично количество факти, направили пределно ясни няколко неща.

Първо – МВР-шефът е излъгал в твърденията си за общ полет до Дубай на лидера на ДПС Делян Пеевски с конституционния съдия Десислава Атанасова.

Второ – след като веднъж беше хванат в лъжа, тъй като Атанасова доказа публично с официални документи и от самото МВР, и от Околийската служба на Истанбул, че е била в Турция по това време, вместо да се извини, министърът се опита да замаже неистината с нова лъжа.

За целта тихомълком подмени датите, но пак беше разобличен, защото се оказа, че в новите цитирани от Демерджиев дни, Пеевски не е бил в Дубай, а е бил на заседания в НС и всеки ден е отговарял на журналистически въпроси.

Трето, но първо по важност – за компромата срещу лидера на ДПС, МВР шефът си е позволил да погази цяла поредица закони, в това число и евродиректива, искайки без легитимен повод достъп до международната платформа PNR, използвайки данните от нея и представяйки публично манипулирана информация.

Това са фактите. Какво обаче върви в публичното пространство?

Благодарение на монопола, който кръгът „Капитал“ държи върху по-голямата част от традиционните медии и сайтовете у нас, вместо журналистите да преследват Демерджиев и да го питат защо си позволи да атакува опозиционен лидер с откровени компромати и по пътя да гази цяла поредица закони, те продължават атаката срещу Пеевски, преповтаряйки в хор опорките, спуснати от кукловодите им.

Така, сценарият върви по три конкретни тезиса, които се лансират в публичното пространство както от НПО активисти, свързани с кръга „Капитал“, така и от журналисти, принадлежащи към същия кръг. А също така и от политици от ПП и ДБ, както и от обкръжението около Демерджиев в „Прогресивна България“.

Как Пеевски е плащал полетите си с „едната депутатска заплата“?

Това е една от основните опорки, преповтаряни като латерна в момента. Дори Радев днес се включи по темата, като заяви, че щели да се правят проверки. Истината е проста и е записана черно на бяло в имотните декларации, подавани от лидера на ДПС до публичния регистър в Сметната палата. Те ясно показват, че по линия на приходи от фирмите си лидерът на ДПС има нужните средства, за да покрие разходите за полетите си. И няма нужда да разчита на депутатската си заплата, която впрочем той от години дарява за благотворителни кампании.

В декларациите на лидера на ДПС имало „разминаване за 100 млн. лева“

Втората любима опорка от наръчника на Ивайло Мирчев и Божидар Божанов. Тя впрочем се изтупва от нафталина и се представя като нова през няколко месеца. Явно с напразната надежда да стане по-достоверна. Няма как да се превърне в истина, независимо колко пъти е преповтаряна. Причината е, че е продукт на грешната аритметика на авторите си, които формират въпросната сума с механичното събиране на едно и също вземане за дивидент на Пеевски, дължимо от фирмата му, което той всяка година пише в декларацията си, защото така и не му е изплатено. Вземането е на стойност около 19 млн. лева, което обаче пишман политиците сумират през годините, за да изкарат, че имало разминаване между доходите и приходите му на стойност 100 млн. лева, с което лъжата обаче продължава да си е лъжа. А истината е, че за разлика от тези на Демерджиев, декларациите на Пеевски са абсолютно ясни и не съдържат противоречия в себе си, както се доказа през годините от десетките проверки, правени на имуществото на Пеевски.

Как е купил билетите за полетите си при положение, че има санкции по „Магнитски“?

Тази опорка си струва да се разгледа в две части.

Първо – как е купил билетите вече беше изяснено, но е добре да се добави и един изключително важен факт. Както уточни и самият Пеевски, за целта са използвани лични и на семейството му средства, а не публичен ресурс, какъвто впрочем имаха навика, а някои и продължават да го имат, да използват политици от други партии. Като например бившият вече съпредседател на ПП Кирил Петков, който – докато беше премиер – „вдигаше“ държавния Фалкон, за да заведе близката до сърцето си Лена Бориславова на вечеря в Солун.

На този фон лидерът на ДПС безспорно е прав, като посочи: „Публичен ресурс не е ползван за моите разходи. За всичко, за което съм подал сигнали и се потвърди, министър Демерджиев незаконно е разследвал личния ми частен живот за полети, които са платени от мен и моето семейство. Моят личен живот е моя тема. Не е тема на никой друг, при условие, че публичен ресурс не е ползван за моите разходи“.

Тук е моментът да отидем на втората част от опорката – за санкциите по „Магнитски“. Колкото и от години политическите проксита на Прокопиев – ПП и ДБ, а в момента и гравитиращия към същия кръг Демерджиев да се опитват да изкарат, че те действат на територията на България, това е още една откровена лъжа. При това опровергавана множество пъти не от друг, а от Европейската комисия.

Още от самото начало, когато – в битието си на финансов министър – председателят на ПП Асен Василев се опита да ги приложи у нас и започна да прави т.н. „черни списъци“ и да разширява обхвата им, от Брюксел предупредиха, че това е незаконно, защото по силата на европейското право нито една страна-член не може да въвежда санкции, наложени от трета за ЕС държава. Каквато са САЩ например. По същата причина и ВАС отмени като незаконни сътворените от Василев „черни списъци“. В ЕС действа и изричен Регламент, който забранява именно прилагането на санкции, наложени от трети за Съюза държави спрямо граждани на европейски държави. Толкова за опорката, че санкциите по „Магнитски“ важали у нас.

Самите санкции впрочем бяха наложени на Пеевски именно по доноси на кръга „Капитал“ и техните политически проксита, както и посредством мрежата на милиардера-спекулант Джордж Сорос в лицето на „Отворено общество“. Че САЩ са били подведени с манипулирана информация вече е ясно и на администрацията там, защото преди няколко седмици бе обявено, че ще се преразглеждат санкциите, за които се счита, че са били повлияни от задкулисието на „Отворено общество“.