Нова година – нов късмет, казват бабите. Това благопожелание се е превърнало в магическа поговорка, която зарежда с положителна енергия и надежда. От векове българите имат строго определени обичаи за празника. Следването им обещава здрава и плодородна година.
Задължително е трапезата на 31 декември да е щедра. Още от ранни зори в последния ден от годината цялото семейство започна приготовленията на празника, като всеки член, дори и най-малките, имат собствени задължения. Най-възрастният трябва да отсече дънер на столетно дърво, което да тлее в камината през цялата нощ. Жените пък имат грижата да подсигурят богата и обилна празнична вечеря.
Както на Коледа, така и на нова година се меси обреден хляб, който се нарича за здраве. Пилешкото месо е задължителен компонент за празничната вечеря. То обикновено се приготвя с ориз, който символизира плодородието. Добре е да бъде приготвено и ястие с прясно свинско месо. Ядки, сушени плодове, ошаф и туршия също трябва да присъстват на празничната вечеря. Древните българи превръщат в традиция част от лакомствата да се запазват чак до Йордановден, когато по тях се гадае за здраве и любов.
Новогодишната трапеза няма да е пълна без традиционната баница с късмети. Любопитен факт е, че в различните краища на страната тя се приготвя по различен начин. Едни домакини слагат сирене, други – кисело зеле, а трети – пилешко месо. Без значение каква обаче е плънката, традицията с поставянето на късмети в ястието е еднаква навсякъде.
Вярва се, че късчетата хартия, заредени с магически пожелания, непременно ще се сбъднат в идните 12 месеца на новата година. В някои краища на България бабите слагат и дрянови клонки, предопределящи здраве на късметлията, който ги изтегли. След края на празничната вечеря те се хвърлят в огнището. Ако изпукат, то годината за цялото семейство ще е добра. Последното парче от обредната баница се нарича на Божията майка и се поставя под домашното кандило.
18089 | 31 дек. 2015 | 08:56
Мобилна верси
RSS
