21265 | 9 февр. 2015 | 13:44

Проектите по плана „Юнкер“ ще имат високия рейтинг на Еврокомисията

26 ноември 2014 г. - новият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обявява план за съживяване на европейската икономика. Амбицията е 315 милиарда евро - основно пари на частни инвеститори, да стоплят кръвоносните съдове на старата и изморена Европа (определението е на папата, не на г-н Юнкер - б.р.).

Инвестициите в европейските държави са спаднали с 15 на сто спрямо върховата си стойност отпреди кризата, което буди притеснения, че ЕС губи състезанието за лидерството в световната икономическа система. Планът „Юнкер“ има задачата да пречупи негативната тенденция.

13 декември 2014 г. - агенция „Стандарт енд Пуърс“ намалява кредитния рейтинг на България до „боклук“ - ВВ+/В. Все пак сме „боклуци“ със стабилна перспектива. В обосновката си агенцията пише: „Политическата обстановка в страната продължава да е нестабилна - с пет правителства от началото на 2013 г.“ Като предизвикателства пред управлението се посочват енергийният сектор, банковите регулации, решаването на дълбоки управленски проблеми и съживяване на растежа на фона на свито кредитиране, слабото външно търсене и високата безработица. Според различни оценки дългът на страната ще се увеличава през 2015 г., и то с темпове, невиждани от 1997-а насам. Ще натоварим поколенията с нови задължения, и то не за стимулиране на растеж, а за пълнене на дупки, неразумно зейнали в последните години.

„Стандарт енд Пуърс“ всъщност официално завери епикризата на една европейска държава, която с варварски устрем подкопава собствените си устои, за една година показа на населението си, фасадно наречено „гражданство“, че парите му не са сигурни, разруши доверието в единствената институция (БНБ), която все още поддържаше авторитет. Дали това е било плод на усилията й или въпреки тях, е друг въпрос. Данъците ни са ниски, работната ръка е евтина (съответно силно деморализирана и депрофесионализирана), но въпреки това международните инвеститори ни заобикалят. Чуждите вложения силно се свиха - работни места се закриват, не се откриват достатъчно нови въпреки няколкото индустрии, които все още продължават да се развиват. Дори приспивната песен за жестоко изстраданата ни макроикономическа стабилност вече добива фалцетни трели.

Рейтингите са важни

дори и да не ни харесва. Лошата оценка на специализираните агенции е червен семафор за инвеститорите. И тук на помощ може да ни дойде планът „Юнкер“. Ако акълът ни сече дотолкова, че да успеем да се възползваме.
В Европа има достатъчно свободни, евтини и скучаещи пари, коментират анализатори в Брюксел. Те така и не успяват да намерят добри проекти, които да осигурят на европейските финанси благоприятна среда за размножаване. В много случаи препъникамъкът е именно това - недобра оценка от страна на рейтинговите агенции. Всъщност нито едно предприятие или институция не може да има по-добър рейтинг от този на страната си.

Каква е същността на плана „Юнкер“? Проста, затова е изпълним и обещаващ. Европейската комисия, която има най-високия инвестиционен рейтинг, издава гаранция за 16 милиарда евро. Това не са пари кеш, но са „добри, колкото кеш“, твърдят в Брюксел. Гаранцията се предоставя на Европейската инвестиционна банка, която добавя от себе си 5 милиарда. ЕИБ ще има собствен орган за управление, който ще дава стратегически напътствия, но няма да избира проектите.
Заедно с усилията на Европейския инвестиционен фонд (част от групата на ЕИБ) ще се натрупа сума от 60 милиарда евро. Останалите средства до 315 милиарда евро ще се набират от частни инвеститори. Целта е да се финансират проекти по две направления - на малки и средни предприятия (фондът по принцип е създаден с цел да стимулира развитието им) и за мащабни идеи в сферата на енергетиката и инфраструктурата, например.

Експерти от Европейската комисия твърдят, че това е напълно възможно и мултиплициращият ефект при набирането на парите вече е тестван в практиката. Увеличението на сумата за проектите от 15 пъти се води за „средно“, тоест потенциалът е много по-голям.

Къде е разковничето?

Най-големите частни инвеститори по принцип са институционални - мощни пенсионни фондове и застрахователни дружества, например. Техните вложения обаче са ограничени законодателно до книжа и проекти с висок инвестиционен рейтинг. Етикетът „гарантирано от ЕК“ ще им даде възможност да инвестират в проекти на държавите членки, изработени по пътя на публично-частното партньорство и одобрени в изпълнение на плана „Юнкер“.

Самата оценка ще се прави от комитет в Европейската инвестиционна банка. Той ще се състои от специалисти - инженери и експерти в областта на такъв тип инвестиционни идеи. Логиката ще е изцяло икономическа, обещават от Европейската комисия. Има ли полза за инвеститорите? Ако отговорът е да, проектът се одобрява, финансиране се набира от капиталовите пазари. Обещанието е политиката да не се намесва там, където е водеща финансовата логика. При разпределението на парите няма да се правят пропорционални или териториални сметки от типа Германия взема толкова, значи България трябва да получи еди-колко си. Държавите членки са просто географски понятия, европейска територия, пространство за осъществяване на плана.

„Ако искате да строите път от София до морето, трябва да направите сметки с колко ще се увеличи трафикът, как расте притокът на туристи по Българското Черноморие и да се даде на инвеститорите ясен разчет колко ще спечелят и за какъв период“, обясняват експерти. Има ли изгода - има и пари. В случая незавидният рейтинг на страната не може (или поне не би трябвало) да пречи заради гаранцията на Европейската комисия. Дали държавата е инвестиционен „боклук“, вече не е важно.

Планът „Юнкер“ ще е в сила за проекти, които не биха видели бял свят по друг начин. Това обаче не означава наливане на пари в екзотики с едничката цел да бъдат изхарчени. Не може например да се построи стадион в полето, ако до него няма път. Шегата настрана - за държави с вехта и недостатъчна инфраструктура това е сериозно препятствие.

Има и друг въпрос - ако все пак защитим проект, доколко ще е качествено изпълнението в една държава, в която всички говорят за корупция, а няма осъдени по подобно обвинение. Но това са си наши трески за дялане, няма как Брюксел да ни ги окастри.

Трескава работа

В Еврокомисията тече трескава подготовка. Предложения за проекти се приемаха през януари. България също даде своите на стойност 4 милиарда евро.

Най-крупният български проект е за подобряване на качеството на питейната вода. Той включва изграждане на пречиствателни станции в над 40 общини на стойност 900 милиона евро. Страната ни иска и 200 милиона евро за строителство на магистрала Калотина и още 500 милиона евро за скоростен път Видин-Ботевград. Сред проектите ни е и жп линията Карнобат-Синдел и Русе-Варна. Общо идеите на държавите членки са над 2000 на стойност 1,3 трилиона евро.

В Еврокомисията се надяват регулации за грандиозния план да се приемат до юли, а през септември да се назначат съответните експерти и да започне същинската работа.

Така че пари ще се намерят. Въпросът е дали ще убедим големите инвеститори в доходността на нашите предложения.