32062 | 12 дек. 2015 | 07:34

Един от най-близките хора до Тодор Живков продължава спомените си за годините, когато е бил в управлението на България

Години наред той е човекът, който дърпа конците във външната търговия на България, един от приближените на бившия Първи Тодор Живков. Като министър е осъществил сделки за милиарди, каквито днес ни изглеждат немислими, приятел е с най-големите богаташи в Турция, Арабските страни и къде ли не. Не помни колко пъти се е виждал със Саддам Хюсеин – 10-15 може би, пресмята той. Животът му е низ от срещи с най-известните хора тогава в политиката и е пълен с невероятни истории.

.....
В първата част Христо Христов разказа за това как е станал търговец, как България е продавала стотици хиляди тонове цигари „Малборо”, как са договаряни реакторите за АЕЦ „Белене”, за срещите си с най-големите политици на Турция, Иран и как договаряхме нефта, за искането на Тургут Йозал да спре „Време разделно”и др.

Днес ви предлагаме втората част на интервюто.

-По време на дългата ви кариера в политиката и търговията вие сте се срещали много пъти със Саддам Хюсеин. Кога беше първото посещение на Тодор Живков в Ирак, г-н Христов?
-Първото му посещение стана през 1974 г. по покана на тогавашния президент Хасан Ал Бакр. Спомням си преди пристигането Ал Бакр се появи по иракската телевизиая със следното обръщение: „Аллах ми даде само две сестри. Утре от България в Ирак пристига моят брат Тодор Живков. Поканвам ви заедно с мен да дойдете да го посрещнем.“ Посещенията извън Багдад - във Вавилон и Хила, бяха истински триумф. Трудно можеше да се види такова ентусиазирано множество на хиляди, които скандират масови лозунги за приятелство и дружба.

-Спомняте ли си нещо извън официалните разговори?
-Знаете, че извън протокола навсякъде има много интересни неща. Саддам Хюсеин попита Живков дали би ме оставил в Ирак, а в замяна временно да вземе иракския търговски министър. Живков веднага ми зададе въпроса дали бих могъл да се справя с Ирак. Отговорих му, че вероятно ще мога по-добре отколкото иракския ми колега в България, поради лабиринта от проблеми, които среща един търговски министър у нас.

-Такъв отговор не е ли малко опасен и самонадеян?
-Не зная, но разговорът продължи и в друга насока (смее се). Саддам беше издал заповед теглото на министрите и офицерите в Ирак да не надвишава ръста на всеки минус 100. Тази заповед се спазваше стриктно и създаде не малко проблеми. Изключение беше направено само за началник щаба на армията генерал Шеншел. Той беше много едър и пълен.

Усмихнах се и казах на Живков, че Саддам сигурно иска да ме върне в София с тегло, съгласно стандарта, прилаган в Ирак за министри, държавни служители и военни. Предвид обаче на обемните ми мерки, ще трябва да остана за по-дълго време.

-Доста строги и спартански изисквания е имал Саддам към своите хора... Живков май ви е държал къде-къде по-свободно?
-(Усмивката му става още по-широка.) Оставете Живков, защото си спомням подобен случай, но с друг първи – става дума за един неочакван разговор между Живков и Николае Чаушеску. Румънецът дълго време обясняваше какви ограничения е въвел за министрите си, като това да нямат лична собственост - нито лека кола, нито жилище или вила. Живков тогава се почуди на тази несъстоятелност и намери най-добрия отговор, какъвто Чаушеску заслужаваше в случая - „Аз пък ще им забраня и да не се женят.“ Такъв беше Живков, както казват в габровските села, „не цепеше басма на никого“.

-Да се върнем на Саддам и отношенията с Ирак. Я кажете как се договаряше продажбата на оръжие?
-Точно с генерал Шеншел, за когото ви споменах по-горе, се срещахме често и в рамките на посещенията на Живков бяхме уточнили доставка в Ирак на военно оборудване за един милиард щатски долара. Сделка в такъв размер дотогава не бяхме сключвали. Желанието и на двете страни беше този договор да бъде подписан в рамките на посещението на делегацията начело с Живков. Поисках с телеграма да дойде генералния директор на КИНТЕКС Иван Дамянов или негов заместник, за да подпишат договора. Точно така и стана.

-Интересно е да обясните как приемахте режима на Саддам – та той, след като идва на власт нанася жесток удар срещу комунистите в Ирак, макар те да са съюзник на неговата партия БААС, започва нечувани гонения?
-Това беше много деликатна тема и нелек въпрос. По време на същото това посещение в Ирак, Живков изведнъж попита Саддам как живеят иракските комунисти, а отговорът последва незабавно: „Другарю Живков, иракският народ отдавна е забравил за комунистите.“ Макар това да бе казано с лекота, въпросът винаги е бил много труден за Саддам. По-късно от негови близки разбрах, че той не е очаквал такъв въпрос.

-Какво е целял Живков с питането си?
-Живков не искаше да разширява разговора, но с тази бележка при това след много добрата оценка за срещата между двамата в Багдад, показа,че нищо не е забравено и че нашето политическо ръководство си дава ясна сметка за режима на Саддам.

-Ирак остана с доста голяма сума дълг към България след падането на диктатора. Не са ли правени опити през годините да си го вземем?

-След промените през 1989 г. не участвах в правителството на Луканов, но президентът тогава Петър Младенов ме извика и през март 1990 г. ме изпрати с лично послание до Саддам Хюсеин. Срещата ни продължи дълго и разговорът беше по въпроса, който трябваше да реша – плащанията по просрочените кредити. Обясних, че имаме спешна потребност от погасяването им. Саддам обаче ми призна, че пари, за да изплати дълга не може да ни даде, но нефт - да.

-И какво договорихте?
-Още същия ден изготвихме договора – 5 млн. тона нефт, който напълно покриваше дълга и лихвите по него. Така България беше единствената страна, която решаваше с доставките вземанията си. Като си тръгвах изпрати много поздрави до Петър Младенов с пожелание да се държи здраво на седлото. Арабска поговорка казвала – „паднеш ли от седлото – стрелите са много”. След тези обобщения стана обаче нов разговор... (замълчава).

-Разкрийте за какво беше. Както се казва – щом казвате „а”, кажете и „б”.
-(Усмихва се.) Това не съм го казвал досега... В този разговор Саддам засегна някои политически въпроси в района. Интерес представляваше добавеното от Рамадан – „Ние скоро ще изменим географията на част от този район.” Последва съгласието на Саддам. Очевидно те даваха сигнал за нова авантюра, която след три месеца стана факт – навлизането в държавата Кувейт, която смятаха за иракска земя (това се случва през юли 1991 г., б. а.)

В резултат на тази война беше наложено ембаргото над Ирак върху вноса и износа. И то засегна изпълнението на договора ни, което вече беше започнало. Наложи се ново мое посещение в Ирак, за да търся пътища за продължаване на доставките. Разговарях основно с министъра на петрола генерал Амер Рашид – мой добър познат, в миналото началник на Генералния щаб на армията. Той имаше добро име и влияние в света, владееше отлично английски и лично водеше разговорите с представителите на американския президент Буш.

-Казвате, че сте били в приятелски отношения с ген. Рашид. Не ви ли каза нещо повече?

-(Пак се умълчава.) Умно подхождате с въпросите. Позволих си да попитам защо нападнаха Кувейт. Разбира се, не получих отговор, но ми беше подсказано, че тази иракска авантюра била обсъждана с посланика на Велика западна държава в Багдад. Не бих помислил, че това е възможно, но такава е информацията, която ген. Рашид ми даде тогава. Толкоз по въпроса.

-Любопитно ще е да разкажете за сделка, която сте договорили по необичаен начин.
-Една от най-големите сделки с Румъния например бе обсъдена вкъщи на вечеря докато майка ми, която беше страхотна домакиня, пееше. С румънския ми колега проф. Стоян договорихме България да добави в Румъния електро- и мотокари за 100 млн. рубли и да закупи също за 100 млн. рубли камиони „Роман“ и леки коли. Вярно че и камионите, и колите не бяха на нивото на „Мерцедес“, каквито можехме да купим от ФРГ. Проблемът ни обаче беше, че там не можехме да продадем нашите мото- и електрокари.

-Има ли личности, срещите с които да са ви особено скъпи на сърцето?
-Много са. Имам невероятни спомени от приятелството ми с Мелина Меркури, бил съм й много пъти на гости. С нея ме запозна брат й Стелиус Меркурис, който беше лидер на младежкото движение на ПАСОК. Изпетите песни и филмът „Зорба гъркът“ й донесоха световна слава. По-късно и като министър на културата на Гърция тя многократно посещаваше България, беше голям приятел на страната ни.

-Кой спомен е в паметта ви сега?
-Споменът ме връща по време на една вечеря в таверна на Атина, на която беше и заместник-министър Вася Папандреу. Тогава вече не се чупеха чинии както преди, а бяха заменени с хвърляне на цветя. Замеряхме се цяла вечер с тях, когато гръцките ритми ставаха по-бурни. Целият под се покри с цветя, подобни на жасминовите.

Шегувах се, че един мъж с две хубави жени е скучна работа, но помощ отникъде нямаше. Мелина беше невероятна и изключителна жена и носеше голяма душевност. Другия, когото не мога да забравя, е министър-председателя на Бавария Франц Йозеф Щраус.

-От няколко години на светло излязоха факти за контактите му с Живков...
-Ооо, аз запознах Живков с г-н Щраус. Видях го за първи път през 1984 г. - набит, закръглен, среден на ръст и с малко приведена походка. Моите физически данни бяха подобни, което ми даде повод вместо обичайните поздравления да му кажа: „Г-н Щраус, в този кабинет няма да се чувствам притеснен!“. Последва веднага отговор: „Още Шекспир е казал - хората около мен пълни да бъдат те!“. Но ако започна да ви разказвам за премиера на Бавария, ще ни трябва много време и много печатарско мастило...

-Как протече срещата ви с г-н Щраус?
-Имах достатъчно информация за него, но не допусках, че ще започне с монолог, посветен на отношенията НАТО – Варшавски договор. Очевидно е, че търсеше диалог по тази тема. Моето посещение обаче имаше друга цел – изоставането на социалистическите страни в технологичната и финансовата област. Търсехме развитие на мащабно и взаимоизгодно сътрудничество и очаквахме г-н Щраус да използва своето влияние.

-Той представи ли ви на някой голям бизнесмен?
-По негова инициатива посетих автомобилния гигант БМВ и имах интересен разговор с президента на компанията. Той ме покани да разгледам завода, в който се извършваше цялостна реконструкция. България беше малък купувач на мотори и коли с тази марка. Но той и малкото не отбягваше.

После на Йозеф Щраус беше инициативата България да проведе национална изложба в Мюнхен. Той се ангажира тя да стане в зала „Олимпия” и под неговия патронаж. Преди откриването се оказа, че 2000 души бизнесмени от Бавария са потвърдили участието, а той ще говори на откриването. Освен това Щраус ми сподели, че бившият български цар (Симеон Сакскобургготски, б.а.) имал намерение да участва на откриването. Като се върнах в София докладвах всичко на Живков.

-Сигурно Първия е бил доволен?
-Не особено, на срещата ми с него, той беше скептично настроен. Споделих му, че не мога да събера толкова хора, колкото събирам на Пловдивския панаир, но очаквам тя да бъде най-успешната, провеждана от нас в западна страна. За бившия цар Живков ми рече следното: „Това момче не е направило нищо лошо срещу България. Почерпи го с едно кафе.”

Тъкмо си тръгнах от кабинета му, но той ме върна и се поправи: „Знам, че вие с Андрей Луканов пиете уиски. Почерпи го с едно уиски.” Не се наложи, защото Симеон не дойде.

-Следващата ви среща с Щраус кога се случи?
-През лятото на 1987-а. г-н Щраус се обади на домашния ми телефон в Русе - пътувал заедно със сина си и личния лекар за Турция (познавах го, българин, емигрант след 9 септември 1944-а), но искал да се видим. Това стана в Пловдив. След обяда го поканих да пием кафе и коняк в моя кабинет и той потвърди опасенията ми, че основание за идването тук е желанието му да се срещне с Живков. За това обаче не бил уведомявал посланика ни в Бон.

-Вие уредихте ли му такава среща?
-Свързах се с Живков и му разказах всичко. Живков желаеше такава среща, но очевидно имаше ограничения, каза, че трябва да пита. Отговорът на Москва очаквано беше отрицателен. Живков обаче поиска да му предам, че такава среща скоро ще стане. След това посещение Щраус идва още два пъти в България вече по покана на Тодор Живков.

Животът на г-н Щраус завърши нелепо – самолетът, който сам пилотирал, се разхерметизирал. От налягането получил сърдечен удар и скоро след кацането издъхнал в мюнхенска болница. България загуби един добър приятел...