45721 | 15 авг. 2017 | 14:21
Прословутият язовир „Цанков камък“ отново разпали скандал между ГЕРБ и БСП – така, както се случи преди 7 години, когато премиерът Бойко Борисов обяви, че "от проекта „Тройната коалиция" е откраднала „стотици милиони“. Обвиненията от 2010 г. не попречиха обаче на лидера на ГЕРБ да открие хидровъзела с думите: "Днес се открива един грандиозен проект с най-модерната язовирна стена и съоръжения в Югоизточна Европа".
Лошата слава на „Цанков камък“ се дължи на факта, че стойността му набъбна от първоначaлно предвидените 440 млн. лв. до 1 млрд.лв. Вчера депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова и Александър Ненков внесоха сигнал до прокуратурата. Единият им мотив е, че няколко години след въвеждането в експлоатация на съоръжението се е наложило то да бъде ремонтирано, защото можело да се окаже опасно за хората. А другия – че проектът е много скъп и не може да възвърне вложените милиарди в него.
Куриозното в случая е, че новият сигнал преповтаря данните, които през 2010 г. Бойко Борисов връчи на тогавашния главен прокурор Борис Велчев. В понеделник депутатите от ГЕРБ Ненков и Атанасова чистосърдечно си признаха, че в сигнала им до държавното обвинение „нямало нищо ново“ и че сега искат прокуратурата отново да провери данните за финансови злоупотреби.
Как тръгна поредната атака срещу „Цанков камък“
Миналия петък във вестник "24 часа" се появи статия със заглавие "Чашата на яз. "Цанков камък" се пукна". В материала на кореспондента на изданието в Смолян се обяснява, че водите на река Гашня се вливат вместо в язовира на няколко километра под село Стоманово, защото коритото на реката е ронливо и се налага ремонт. Информацията веднага беше опровергана от изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев. Пред БНТ той заяви, че няма никакво спукване на стената или чашката, "но има скъсване на поставената на дъното геомембрана. „Още по времето на строителството проектантът е предписал, че трябва да се направи оглед след петата година, и ние в момента, точно след като са изтекли 5 години от пускането, правим този оглед", коментира той в извънредно участие в сутрешния блок на държавната телевизията.
Случайно или не, дописката във въпросния ежедневник, чиято достоверност бе опровергана категорично от НЕК, бе използвана от ГЕРБ за атака срещу БСП и лично председателя на партията Корнелия Нинова. Целта на управляващата партия бе „заглушаването“ на скандалите „Суджукгейт“, "НДК-Боршош", "Калиакра", ненормалните среднощни изпълнения на вицепремиера Валери Симеонов в заведения на „Слънчев бряг.
Въпреки професионалните обяснения и уточнения от шефа на НЕК, часове след анонимната публикация, от Варна депутатите Десислава Атанасова и Александър Ненков обявиха, че ще сезират прокуратурата. Мотивите са, че няколко години след въвеждането в експлоатация на съоръжението се е наложило то да бъде ремонтирано, защото можело да се окаже опасно за хората.
От морската столица в атаката се включи и премиерът Бойко Борисов, който вече смята, че „Цанков камък” е "плувен басейн за 1 милиард, който ще си върне инвестицията след 3000 години". Според него, такава инвестиция може да се върне след 1200 - 1300 години, ако съоръжението работи. „Но понеже не работи, ще се изплати след 3000 години сигурно", изчисли Борисов. Той припомни, че сигнал за "Цанков камък" е бил подаван и през 2010 г., но според него случаят е бил "потулен" от тогавашния главен прокурор Борис Велчев.
Като по команда депутати от ГЕРБ на няколко пъти уточняваха, че в периода, в който е реализиран проектът, е управлявало правителство на Тройната коалиция с министър на енергетиката Румен Овчаров и зам.-министър Корнелия Нинова.
Герберката Десислава Атанасова призова соцлидерката да не коментира само създаването на антикорупционен орган, а да даде становище дали той би следвало да се занимава с проекта "Цанков камък".
От своя страна Корнелия Нинова посъветва Бойко Борисов да не забравя да включи в сигнала и себе си, защото проектът е приключил по време на неговото първо правителство и че лично той е открил обекта.
"Цанков камък" е плод на меморандум между Бългаприя и Австрия
Изграждането на хидровъзела с водноелектрическа централа "Цанков Камък" с инсталирана мощност 80 MВ е в резултат на Меморандум за разбирателство за двустранно сътрудничество между България и Австрия за изпълнение на съвместни проекти по Протокола от Киото.
Целта е спестените след въвеждането в експлоатация на съоръжението въглеродни емисии да се продават на Австрия и приходите от това да влизат в НЕК.
Идеята за строеж на "Цанков камък" е от поне 25 години.
Язовирът е част от каскадата "Доспат-Кричим". Каскадата започва с яз. "Доспат", водите се отправят към ВЕЦ "Тешел", а от нейния дневен изравнител - към ВЕЦ "Девин". Вторият язовир от системата е "Въча", а следващият е "Кричим". И помежду им няма нищо. Очаква се "Цанков камък", който е между тях, да подобри работата на останалите и да се осигури водоснабдяването на Пловдив. Според експерти при него са единствените водни количества, които са останали неусвоени енергийно. НЕК винаги го е искала.
"Гордостта на енергетиката" почна при Царя
През 2003 г. НЕК подписа договори за строежа на хидровъзела с австрийските компании "Ва Тех Хидро" (Va Tech Hydro GmbH & Co), "Вербундплан" (Verbundplan GmbH) и "Алпине Мейредер Бау" (Alpine Mayreder Bau GmbH). Правителството на Сакскобургготски оценяваше проекта на 200 млн. евро, от които за 100 млн. евро бе осигурен експортен кредит от "Банк Оустрия Кредитанщалт", а останалите – от консорциум от седем банки - - австрийските "Райфайзен банк Интернешънъл", "УниКредит Банк Оустрия", и "Инвесткредитбанк", белгийската "Фортис Банк", френските "Сосиете Женерал" и "Креди Суис Интернешънъл", както и лондонския клон на "Креди Суис".
Според този вид договор, строителството се плаща след изпълнени работи. При такъв голям проект това водело до допълнително оскъпяване. НЕК не е правила търг за инженер, а е избрала тази дейност да се изпълнява от нейния клон "Хидроелектроинвест". Без одобрение на инженера не се извършва никакво плащане, казват експерти. Трети вид контрол пък осъществяват банките, които кредитират язовира и веца.
На 26 април 2004 г. с три символични взрива премиерът Симеон Сакскобургготски дава старт на строителството на хидровъзела. Междувременно НДСВ отчита докарването на инвестицията за "Цанков камък" за свой голям успех.
През 2006 г. авторитетното британско списание EUROMONEY определя договора като сделка на годината като най-добре структурирания проект в търговско-финансово отношение. Срещу ангажимент да се продават емисии на Австрия тя осигурява изгодно кредитиране чрез консорциум от банки, гаранцията на половината от проекта е на Австрийската агенция за експортно кредитиране. Крайният срок за пуска на хидровъзела тогава беше обявен за 2007 г.
През 2008 г. за първи път се заговори, че обектът се забавя с 18 месеца и се оскъпява с 12%. Решението за издигането му е било в последния момент, затова са използвани стари проекти, които не са осъвременени. Именно от некачествените проекти цената му скача 2 пъти и половина.
Изветрели скали и тектонски пукнатини изскочили в основата на язовирната стена при строителството. Това наложило препроектиране, допълнителни изкопи и бетон и довело до удължаването от 18 месеца. Най-голямото набъбване е при пътя Михалково-Девин и идва от това, че е избрано най-сложното и скъпо трасе заради язовира. От 41 млн. евро по проект той струва 120 млн. евро. Имало е общо 4 варианта за трасе, а е избрано най-скъпото.
Оскъпяването на целия проект е близо с 50 на сто, казват тогава хора от НЕК и обясняват, че то идва от забавянето. Вторият момент е, че пак заради това изтича срокът за кредитите и банките спират отпускането на заемите. Затова НЕК продължава финансирането със собствени средства. Това обаче изцеди държавната компания, която изостави инвестициите си в мрежи, за да смогне с проекта.
На 24 юли 2009 г. точно в 12 ч. по австрийска традиция на язовирната стена тържествено е отбелязан 500-хилядния кубик налят бетон.
В началото на 2010 г. язовирната стена е завършена напълно
Направен е и нов обходен път Девин - Михалково с дължина 10 km, 900 m тунел и рехабилитация на 10 km трасе на стария път Девин - Лясково.
Съгласно договорката от 2004-а хидровъзелът трябваше да се изгради за 5 години, но при идването на първото правителство на ГЕРБ на власт през есента на 2009 г. стана ясно, че проектът се забавя и оскъпява. Така например цената на новия път, чийто строеж незнайно защо бе вменен на НЕК, достигна 120 млн. евро при планирани първоначално 40 млн. евро.
На 24.10.2010 лидерът на опозицията Сергей Станишев заявява: "Правителството на Сакскобургготски е отговорно за "Цанков камък". БСП тогава беше в опозиция и няма нищо общо с него. Този проект е в следствие междудържавно споразумение между България и Австрия и изпълнителите са избрани от австрийската страна, кабинетът няма намеса в това."
Два дни по-рано, на 22.10 .2010 тогавашният министър на енергетиката туризма Трайчо Трайков заява, че общата стойност на проекта "Цанков камък" е 476 млн. евро, а премиерът Бойко Борисов отбеляза, че тази инвестиция ще се изплати най-рано след 1000 години. Изявленията на двамата идват след подписано акционерно споразумение между НЕК и изпълнителя на хидровъзел "Цанков камък" - австрийската компания "Алпине Бау", което спестява на българската държава 26 милиона лева.
В документа е фиксирана крайната сума, за която изпълнителят "Алпине Бау" ще осъществи този проект - "379 милиона евро и нито стотинка повече", заяви тогава изпълнителният директор на НЕК Красимир Първанов. Договорено е строителството на обекта да приключи до 31 декември, а до май 2011 г. да се разсрочи плащането без лихви на суми в размер на 68 милиона евро.
Тогава Бойко Борисов определи обекта "Цанков камък" като атракция, "защото няма такъв случай в Европа да бетонираш планината". С тия 200 хил. куб. м, с които е бетонирана планината, можеше да имаме магистрала София-Бургас от бетон, изчисли премиерът. Това съоръжение е гордост за енергетиката и срам за всички политици, които са допуснали да струва толкова много, коментира Трайчо Трайков.
През 2016 г. стана ясно, че НЕК има непокрити задължения за близо 700 млн. лв. заради хидровъзела.
В последните дни на лятото на 2017 година представителите на ГЕРБ сочат цена от 1 млрд. лв. за хидровъзела, като Борисов дори я вдигна до 1.5 млрд. лв., включвайки разходите за "платинения" път. 60-70 на сто от крайната цена е покрита от собствени средства на НЕК, която през 2010 г. започна силно да страда от вмененото ѝ задължение да купува зелена енергия. На държавната кампания ѝ натежаха и стари плащания за строежа на АЕЦ "Белене"
Малко цифри. Хидровъзелът е собственост на НЕК, финансирането идва от Австрия
Цанков камък" е най-големият язовир, строен в България от средата на 80-те години. Електроцентралата има сравнително малка мощност (2 турбини по 40 MW), но язовирът се предвижда да подобри работата на останалите централи от каскадата Въча, като се увеличи общият преработен обем и разполагаемост на турбините на каскадата. Освен това "Цанков камък" ще участва в покриването на върхови и подвърхови товари на електроенергийната система, регулатор на честотата и бърз резерв при аварийно отпадане на големи мощности.
Хидровъзелът е собственост на Националната електрическа компания и се финансира от банков консорциум от Австрия и други европейски страни. Той е субсидиран от правителството на Австрия, което трябва да изкупува спестените чрез водноелектрическата централа емисии на въглероден диоксид, съгласно Протокола от Киото.
Язовирната стена е бетонна, дъгова, с двойна кривина. Проектирана е с централен преливник в тялото на стената, оборудван със сегментни затвори. Преливникът е оборудван с 4 преливни полета, всяко с ширина 8 метра. Оразмерен е за висока вълна с вероятност 1 път на 10 000 години, равняваща се на водно количество 1450 m³/с. За гасенето на енергията на прелелите води е изграден гасителен басейн с ширина 40 m и максимална дълбочина 20 m. Към стената е предвидена да се изгради малка електроцентрала за оползотворяване на екологични води, изпускани за оводняване на коритото на река Въча под стената. Язовирното езеро е с дължина около 15 km, като опашката му достига до Девин.
Водохващането за ВЕЦ "Цанков камък" е в коритото на левия приток на Въча - р. Гашня, след което водите се отвеждат до турбините по подземен напорен стоманен тръбопровод с дължина 540 m и диаметър 4,4 m. Извършена е корекция на коритото на река Въча след долната вада с дължина 1,5 km, като целта е да се осигури 10 m допълнителен напор на централата.
Язовирната стена на "Цанков камък" е най-голямата, строена през последните 25 години в Европа.
По сигнала на Бойко Борисов от 2010 г. прокуратурата извършва предварителна проверка за законосъобразното изразходване на средства, отпуснати с постановления на Министерски съвет. Констатирано е, че средствата са изразходвани за целта, за която са отпуснати. Следователно няма данни за престъпление.
Мобилна верси
RSS
