18798 | 31 авг. 2015 | 15:17

Храмът на Баал-Шамин, колонадата и светилището Бел бяха част от световния списък на ЮНЕСКО

Когато преди 15 г. талибаните взривиха многовековните статуи на Буда, изсечени в скалите на Хиндукуш в Афганистан, хора от всички религии по цял свят въстанаха срещу варварското посегателство. А отломките на 53-метровите фигури са прибрани на съхранение от ЮНЕСКО.
Десетилетие и половина по-късно новината за унищожения с голямо количество взрив храм Баал Шамин  и още светилища и древни руини в Палмира (Сирия) от бойците на „Ислямска държава“ сякаш се разми в общия поток от катастрофични вести – разрушен вековен манастир в провинция Хомс и публично обезглавяване на 82-годишния професор Халед Асаад, един от най-дългогодишните изследователи на старинния град. Храмът, устоял на 2000 години набези и опити за разрушение, бе една от най-добре съхранените постройки в археологическия комплекс, вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО.

Какво всъщност е Палмира, или поне малкото, което е на път да остане от нея? Земите в пустинята на 215 км източно от Дамаск са били населявани от 4000 години, а свидетелства за живот има открити отпреди 50 000 г. пр.н.е.
Името на Палмира (или Тадмор, както е арамейското й име) се споменава и в Библията като града на цар Соломон. Тя често е бил център на сблъсъци на влияние между римляните и Персия (днешен Иран). В миналото градът е бил важен етап от “Пътя на коприната”, пресичащ Сирийската пустиня.
Александър Велики превръща Палмира в религиозно средище със светилища на всички богове. През първи век от новата ера е построен Храмът на Баал – върховният бог на арамейците. Бил е изобразяван или като орел, или като човек. Градежът е отнел 32 г. Построен е в елински стил, за да напомня за храма на Зевс, който е бил вкопан в земята под него. Със своите 400 колони той е бил най-големият религиозен комплекс на античността. От 7 до 14 април всяка година тук се стичали поклоннически шествия. “Кариерата” на светилището преминава през християнски храм от 4 до 8 век, а от 8 до 12 век е джамия. Въздигнат е от два вида варовик - твърд за стените и по-мек за статуите. Баал (известен от Библията и като Ваал) е с човешко лице, заобиколен от символите на 4 сезона и зодиакалните знаци. Като свидетелство, че на това място е имало църква върху скалите все още личат кръст и фрески на Свети Георги, Исус Христос и Дева Мария.
Стените на храма приличат на “избродирани” от стотици откоси на калашници. Всъщност, има 500 000 дупки. Всяка от тях е съдържала два вида метал - твърд и мек, с по два милиметра разстояние, поставени в четирите краища на всеки камък. Специална конструкция срещу земетресения. При всякакъв трус храмът се люлеел, но не падал. През 15-и век, при отоманското нашествие, турците претопили металните пластини за оръжия.
Когато през 105 година римският император Траян завзел град Петра (днес в Йордания), керваните се преместили в Палмира. Тогава градът на палмите станал търговски център, а населението набъбнало от 35 000 на 125 000 души. Амфитеатърът там е построен през II век от римляните. През 1952 г. е бил изровен от пясъците от френски археолози. Имал е 11 000 седящи и 4000 правостоящи места. Когато през 272 г. Палмира е изцяло окупирана от римляните след победата над кралица Зенобия, е станал арена за гладиаторски битки с животни (лъвове и тигри, които тогава са населявали околната джунгла - през онези векове Палмира не е била заобиколена от пясъци).
Историците наричат града “Невестата на пустинята”. Тук отлично съхранени и поддържани са древните руини, които се родеят с тези в набатейската столица Петра (Йордания). Триумфална арка, огромни колонади, амфитеатър, уникални барелефи, форум, водопроводи, обществени сгради, по-малки храмове... Преди инвазията на ислямистите те бяха поддържани в прекрасно състояние и художествено осветени нощем.
По време на управлението си император Адриан създал много от съоръженията в града и го кръстил Hadriana Palmyra, а Септимий Север му дал статут на римска колония. Заради доброто си разположение и водата, която предлагала, Палмира процъфтявала като етап от Пътя на коприната. През 260 г. персийският цар Шапур I разгромил легионите на император Валериан, а него самия пленил. Персийските войски стигнали до стените на Палмира и тогава римляните се обърнали към местния управник Емеса Оденат с молба за помощ. Той събрал войската си и разгромил персите. За благодарност римският владетел му дал титлата „вицеимператор на Изтока", което означавало, че го признава за втория човек в огромната си империя. Освен това Оденат бил обявен за главнокомандващ на всички римски легиони в Азия. Така той получил пълна власт над Сирия, Арабия, а Палмира станала пръв град в Азия. Но в Рим започнали да се притесняват от силата на съюзника си и през 266 г. в Емеса Оденат и по-големият му син били убити от наемници. Вторият син и наследник на Оденат бил малолетен и властта поела съпругата му Зенобия, която се смятала за потомка на Клеопатра. Когато се възкачила на трона, тя обявила себе си за императрица, а сина си - за „август”, което било директно предизвикателство към Рим.
Зенобия начело на войските си завоювала Сирия и Палестина, покорила Египет и почти цяла Мала Азия. Тя дори започнала да сече монети със своя образ. Тогава император Луций Аврелиан бил принуден да събере огромна войска и да потегли лично към Палмира, за да се справи с непокорната Зенобия. Легендите разказват, че битката била епична и кървава, но римските легиони успели да победят армията й, а самата тя, пленена и окована в златни вериги, била откарана в Рим. Като прародителката си Клеопатра Зенобия сложила край на живота си.
Легионите разрушили голяма част от Палмира. Но до 28 август 2015 година абсолютно съхранени бяха храмът на Баал, пазарът, триумфалните арки и колонадите, амфитеатърът, банкетната зала, които бяха притегателна мечта за десетки хиляди туристи от цял свят.