6017 | 17 апр. 2021 | 12:48

На север е плаж Болата, който е един от най-живописните по цялото Черноморие. Пясъчният плаж е с естествен произход и е уникален за скалните брегове в района. Малка река образува тясна клисура и се влива в блато, обрасло с обширен масив от тръстика

Седмици преди официалното начало на летния туристически сезон у нас ще ви пренесем на едно от най-красивите места по родното черноморие – Калиакра. Крепостта, напоена с история, чиито каменни стени се къпят в бурните морски води. Приказната обстановка тук се обославя и от живописната природа и китна растителност по крейбрежните брегове.

Мястото е магично по две причини – богатата фолклорна тематика, избистрила разказите за строежа на крепостната стена, и легендите за митичния залив, приютил не един или двама корабокрушенци. Заливът, образуван от нос Калиакра, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.

Калиакра е несъмнено приказно място с древна история. Най-ранните поселения на носа датират от 4 век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе тиризи. Те дават и първото му име – Тиризис.

Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременното наименование Калиакра, е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. В други италиански карти и съчинения от 14 век носът се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немският оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ – обръч, като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост. В състава на Българския военноморски флот от Първата световна война се е числял миночистачен катер с името „Калацерка“.

Най-голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на 14 век, когато е столица на Карвунското княжество (деспотство) на българските владетели Балик и Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена и областта Добруджа, което е турското произношение на името му. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище.

Днес на носа има останки от крепостните стени, съхранени са още част от водопровода, баните и резиденцията на княза. Деспотите на Калиакра първи от родните владетели започват изграждането на военноморски флот. Галерите на Добротица участват в успешни бойни операции в Черно море. През 1393 – 1394 г. Карвунското княжество става едно от последните български владения, които попадат под османско владичество.

През 1402 г. влашкият войвода Мирча Стари завзема земите около Калиакра, но по-късно същата година отново е окупирана от османските войски. През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на полският и унгарски крал Владислав III Варненчик в похода си срещу Османската империя. В старите турски законници Калиакра се споменава като пристанище с митница Килагра или Челигра бурун.

Калиакра е мемориал на най-голямата битка в Черно море, състояла се на 31 юли 1791 г. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставен на възвишение, от което се вижда морето.

От друга страна богатото въображение на народа обагря носа с живописни легенди за приказни девойки и храбри мореплаватели. Калиакра се превръща в фолклорен топос, около който се ситуират морски приключения и пиратски набези.

Най-известната легенда е за 40-те български девойки, които завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск, наречен „Портата на 40-те девици“ в тяхна памет.

Друга легенда е за Свети Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишки манастир, за когото се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“.

Описаните приказни фолклорни мотиви за интересни за мнозина от туристите, посещаващи района. За други обаче привлекателна сила представлява уникалната природа около черноморския бряг. Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявен за природен резерват през 1941 г. Днес защитената зона обхваща сухоземна територия и акватория с обща площ 687,5 хектара. Калиакра е единственият резерват в България, включващ и защитена морска акватория.

Природният резерват е единственото място в България, където се срещат степни тревни съобщества (степта Калекайря). През 1981 г. в морските пещери под носа все още се среща тюленът-монах. Тук могат да се наблюдават делфини, аристотелеви корморани.

Растителният свят наброява повече от 400 вида. На територията на Калиакра са установени общо 310 вида птици, за 100 от които се изискват специални мерки за опазване на техните местообитания. От срещащите се видове 106 са от европейско природозащитно значение. Тук гнезди аристотелев корморан (Phalacrocorax aristotelis). Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на втория по големина прелетен път в Европа – Via pontica. Над Калиакра всяка есен от август до октомври преминават значителни количества прелетни птици – повече от 29 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 3000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар (Circus macrourus), ловен сокол (Falco cherrug) и царски орел (Aquila heliaca). В морето около носа могат да се наблюдават и делфини.

На север от Калиакра се намират две малки влажни зони – Болата и Тауклиман („Птичия залив“). Тук гнездят интересни водолюбиви птици – малък воден бик, малък гмурец, патици. Околните скални масиви са убежище на бухала, белоопашатия мишелов, застрашени от изчезване влечуги, включени в Червената книга на България.

По десния бряг на нос Калиакра, от крепостта се спуска алея до изградения в една от пещерите оригинален двуетажен ресторант със 160 места в пещерата и 200 места на открито. Втора алея отвежда туристите към друга, по-малка пещера, в която е разположен музей с ценни археологически експонати.

Сигурни сме, че посещението на нос Калиакра с оглед на богатата му история и романтична атмосфера, ще съчетаете със слънчеви бани, цамбуркане в морето и протяжно излежаване на финния златист пясък. И тук опциите са поне две – за къмпингари и за любители на морския туризъм с всичките му екстри на база Ол Инклузив.

Заливът Зеленка от юг има малък живописен каменист плаж. До него се стига най-лесно по вода. Може да се каже, че мястото е изолирано от цивилизацията. Водата край плаж Зеленка е доста дълбока и със сигурност не е подходяща за деца. Но ще ви хареса, ако искате да прекарате усамотен ден с половинката.

Другата опция е да поемете на север към плаж Болата, който е един от най-живописните по цялото Черноморие.

Болата е местност, разположена на едноименния залив и е част от резерват Калиакра. Намира се край село Българево и в близост до бивша военна станция. Пясъчният плаж е с естествен произход и е уникален за скалните брегове в района на Калиакра. Малка река образува тясна клисура и се влива в блато, обрасло с обширен масив от тръстика. Варовиковите скали в местността имат червен цвят поради железните оксиди в глината, която запълва пукнатините им. Заливът е и част от защитена зона "Комплекс Калиакра" по НАТУРА 2000.

Разходката до нос Калиакра може да се комбинира с разходка в резерват Яйлата. Разположен е на 2 km южно от Камен бряг и на 18 km североизточно от Каварна. Представлява приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето от скални масиви с височина 50 – 60 m.

Местността Яйлата е обявена за археологически резерват с решение на Министерския съвет през 1989 г. За опазване на защитени видове растения и животни и техните местообитания е обявена защитената местност „Яйлата“. В местността Голяма Яйла е разположен „пещерен град“ от 101 т. нар. „жилища“ – естествени пещери, дооформени от човешка ръка, датирани към V хилядолетие пр.н.е. Те са разположени на няколко нива в скалите и са използвани в продължение на хилядолетия.

Ако пък си падате по екстремния туризъм, непременно направете вълнуващ каякинг тур около нос Калиакра. Така не само ще се впуснете в морско приключение, но и ще видите нос Калиакра от съвсем друга гледна точка – откъм морето. От нивото на морето могат да се видят някои останки от крепостта на средновековна столица. Бреговата линия е стръмна с вертикални скали, достигащи 70м височина, което гарантира повишаването на адреналина при плуване или гмуркане в търкоазените води на Черно море.

Всичко изброено няма как да не ви убеди, че Калиакра е приказно място на древната история, съчетано с романтиката на морето. В района определено има какво да се види – любителите на легендите ще останат доволни, приключенците ще възбудят всички сетива, плувайки с делфините, орнитолозите ще се полюбуват на защитените видове, а привържениците на спокойната почивка на морето могат да практикуват климатолечебен туризъм и таласотерапия.