77616 | 9 септ. 2016 | 13:18

Българският еврокомисар скандализира сръбските медии с изявлението си, че въпроси от двустранен характер не могат да са част от процеса на присъединяване към ЕС. Позицията ѝ не се вписва във външната политика на България.

„Въпроси от двустранен характер не могат да са част от процеса на присъединяване към Европейския съюз“, заяви българският еврокомисар Кристалина Георгиева за септемврийския брой на сръбското издание на сп. Нюзуик.

Изявлението ѝ веднага бе подето от местните медии заради прецедента, който създава. Всички останали съседни на Сърбия страни поставят като централно условие в преговорния процес двустранните си въпроси.

През април 2016 година Хърватия наложи вето на Съвета на ЕС заради именно такива теми, на първо място заради положението на хърватското малцинство.

Още през 2011 година Румъния започна да поставя въпроса за признаване на влашко малцинство от страна на Белград като условие за присъединяване към Евросъюза. Тонът в следващите две години стана ултимативен и решаването на двустранните въпроси станаха незаобиколими.

Словенците също налагаха вето заради свои гранични проблеми с Хърватия.
В Любляна, Загреб и Букурещ добре знаят, че ако искат да постигнат нещо (двустранни въпроси, отстъпки, решаване на спорове и т.н.) това трябва да стане по време на преговорния процес. После е късно.

И София поддържа такава политика, за да решава проблемите свързани с българското малцинство в Сърбия и други питания от двустранен характер. И то в момент, когато сърби, унгарци и австрийци запечатаха българо-сръбската граница и блокираха изтичането на мигрантите от България. Другото е да се заяви, че пред българското малцинство в Сърбия няма никакви проблеми в няколкото области, в които живее.

Затова изказването на българския еврокомисар идва като неприятна изненада за българската страна. Позицията ѝ може да отговаря на интересите на Брюксел за перманентно разширяване, но в никакъв случай не се вписва във външната политика на България и принципите за водене на преговори от гледна точка на националния интерес.

Останалите регионални еврокомисари дори не си помислят да правят подобни изявления, защото ще срещнат лют отпор от собствените си страни. Обвиненията ще стигнат дори до квалификации като национално предателство. Все пак комисарите са 28, за да има по един за всяка страна член, а под имената им стоят флаговете на излъчилите ги държави. Те не са изпратени там от Космоса.

За подобно говорене еврокомисарите трябва да имат мандат от съответните страни. Георгиева следва да каже дали има такъв от някоя от българските институции. Или говори неистини, защото практиката показва, че двустранните въпроси са интегрална част от преговорния процес за присъединяване към ЕС. Или авторитетното издание Нюзуик е преиначило думите ѝ.

България в момента има много добри отношения със Сърбия. Но това не може да е причина за подобно говорене и поведение.

Заради това изказване на Кристалина Георгиева, какъвто и въпрос да се постави оттук насетне в българо-сръбските отношения в контекста на присъединяването на Сърбия към Евросъюза ще се извеждат думите ѝ: това не е част от преговорния процес. И българската държава и нейната дипломация остават без още едно оръжие за прокарване на собствени политики на полето на и без това оголените си позиции.